Нарцисът му изтрещя

Репликата пред министрите от 2 ноември на Бойко Борисов "Ще изведем държавата от кризата" му е епикризата. При това окончателната. Нарцисизмът на нашия все по-недолюбван министър-председател окончателно изтрещя. След като от 120 дни му искат оставката хиляди български граждани; след като унизи все още останалите около него съратници (макар че те не са жалене), за да остане на власт; след като лъсна пред целия свят в интериор от гангстерски филм; след като с неадекватни действия потопи страната в здравна и икономическа криза, Борисов демонстрира наглост, достойна за изучаване в някоя клиника: "Да се мъчим в най-тежкото време, но да ги спасим (хората) и ще ги изведем и от здравната, и от финансовата, и от икономическата криза." 

Сетне във фейсбук някой, защото вече знаем, че Борисов не ги пише сам тия работи, добави в профила му: "Дойде времето да изведем държавата от този безпрецедентно тежък момент." 

Интересно, досега какво му беше на момента, че Борисов не изведе държавата от кризата, която тече повече от половин година. Нищо му нямаше на момента. Моментът е същият, откакто през 2009 г. този човек и партията му дойдоха на власт. Некадърност, безочие, корупция, мутризация, опростачване, обедняване, оскотяване, ограбване, прогонване. Това е моментът и той ще остане такъв, ако Борисов продължи да бъде на власт. Той и

оредяващата му камарила 

нищо и никого не могат да извадят отникъде, нито да спасят когото и да било от каквото и да било. Неспособни са. Освен ако не става дума да приберат парите и бизнеса на някой предприемач. Това е медицински факт, потвърден от 10-годишни наблюдения върху опитните животинки, в чиято роля са вкарани от ГЕРБ българите. Борисов и Ко са част от проблема, не са решението. 

Ако мислите, че чувството за мяра е отлетяло от министър-председателя сега, това не е вярно. Това отлитане се случи в Деня на космонавтиката (12 април), когато при посещение във фабрика за предпазни облекла в Твърдица той се закани: "От миграцията ги спасих българите, сега остана и от това (коронавируса) да ги спася." То се видя колко е спасявал напролет българите от коронавируса, след като наесен пак се кани да ги спасява. 

В "Уикипедия" за нарцисизма са посочени няколко признака, по които да познаем кога той е станал личностно разстройство. Ето някои от тях: Бурна реакция на критиката; Преувеличение на собствената значимост; Нереалистични фантазии за постижения; Търсене на постоянно внимание; Чувство за изключителна правота.

Борисов отдавна спасява България. Това е една от фикс идеите му, заедно с другата - че искат да го свалят с преврати, да унищожат държавата и бюджета, ако той не е на власт. През 2013 г., когато тактически се самосвали, той каза по повод среща на тогавашния премиер Пламен Орешарски с главни редактори и издатели на медии: "Мога да коментирам прическите на главните редакторки и шефки, които бяха отишли на тази медийна среща и услужливо седяха и мълчаха. Тази пресконференция, която дадоха, можеше да започне с едно нещо: "Благодарим на Борисов, че в най-тежката финансова и икономическа криза спаси държавата и построи толкова, колкото ние - БСП и ДПС, за 20 години не сме." 

Това не е ирония, човекът 

наистина мисли, че трябва да му благодарим 

Ето неща, за които можем да му благодарим. Във времето, в което той управлява, България е с най-висока смъртност в света. България, както беше, така и остана най-бедният член на ЕС. България е първа по риск от бедност в ЕС; България е на дъното на всички класации на Евростат за качество на живота. България е на дъното по каквото се сетите в ЕС, освен по събиране на билки, но с тях тия болести не се лекуват. Те се лекуват с политики, насочени към хората, а не с логорея от джипката, която се представя за политика. Десет години хронична неспособност да се оправи държавата са прекалено много, за да го търпим още на власт. 

Отделен коментар заслужава и подмятането му към главните редактори от 2013 г. Разбира се, както всички добре знаят, при Бойко Борисов свободата на словото така разцъфтя, че повече няма накъде. Това "мисирки", "тулупи", "тюфлеци", "олигофрени", "шибаняци" нямат място в нашата медийна действителност, ама хич! Сега при срещи с министър-председателя главните редактори на проправителствените медии - то други комай почти не останаха - гордо и страховито му опонират по най-щекотливите въпроси, свързани с държавата и личния му живот. И разговорите с него изглеждат така:

Г-н Борисов, откъде са кюлчетата? - Седми блок на АЕЦ "Козлодуй", бла, бла, бла. "Уестингхаус".

Г-н Борисов, откъде са пачките? - Два блока на АЕЦ "Белене", бла, бла, бла. Няма да даваме пари.

Г-н Борисов, презирате ли колегите си от ГЕРБ? - "Турски поток", "Български поток", "Американски поток", поток след поток, бла, бла, бла. Наредили сме си нещата. 

Г-н Борисов, правите ли комплоти на президента? - Осем Ф-16, 16 Ф-16, 32 Ф-16, бла, бла, бла. Херо, ела да те гушна. 

Освен това, както вече добре сте усвоили, 

на него всички му завиждат

През 2009 г. му завиждаха за "директната връзка между мен и Путин". През 2010 г. БСП и ДПС му завиждаха "на контактите, както и за това, че съм подкрепян от ЦРУ и други централи". През 2011 г. Синята коалиция го атакувала, "защото завиждат". През 2014 г. обяви, че "по-лошо от завистлив мъж няма", а мъжете искали да приличат на него. През 2016 г. обяви: "Турските колеги направо ни завиждат как си живеем добре и си оправяме държавата". Много завист, много душмани, много нещо. Затова - червен конец на ръката.

През октомври 2020 г. председателят на ЕНП Доналд Туск каза по "Свободна Европа": "Борисов е в беда". И това е другият проблем. Трудно ще бъде това туловище да бъде отместено от властта, докато има подкрепа в европейските десни среди. Още повече, че, както стана ясно от интервюто на Туск, те са склонни да разглеждат оставането на Борисов на власт до изборите като част от противопоставянето срещу Русия. "Бойко ни пази от Путин." Това е тежък аргумент в някои индоктринирани среди. Но председателят на АБВ Румен Петков даде и друга податка защо ЕНП крепи Борисов, както "Бистришките тигри му крепяха задните части след една титла". Бившият вътрешен министър каза преди месец, че Туск е легитимирал чекмеджетата с пари на Бойко Борисов, защото имал повече чекмеджета от него. Има логика. Само този, който е тръгнал от едно чекмедже, разбира каква мъка е да ти го снимат пред очите на хората, които толкова пари накуп не са виждали през целия си живот. 

Но да се върнем на въпроса кои са завистниците на министър-председателя ни. Кой ви завижда, Борисов? Турция, защото вие й връчихте "Турски поток". Пак Турция, защото "Фолксваген" избра нея за завода си; Сърбия, защото в нея японците ще строят завод за електродвигатели, а не у нас; инвестиция за минимум 500 млн. евро - пак Сърбия, която привлича все повече китайски инвеститори, с все по-големи капитали. А може би Гърция, където отиде дата-центърът на "Майкрософт" на стойност 1 млрд. долара? Или ви завиждат, г-н министър-председателю, че София се оказа недостойна да приеме Европейската агенция по лекарствата? Или може би за това, че България е сред страните с 

"най-голямо безпокойство" за КОВИД-19

по данни още от септември на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията? Или най-вече ни завиждат, че ни управлява такъв чудесен министър-председател, мечта за всяка цивилизована и демократична страна? До такава степен мечта, че в деня на американските избори авторитетното издание "Форин Полиси" излезе със заглавие "Ако Тръмп победи, Америка може много да заприлича на България" и поясни в подзаглавие "Корупцията, олигарсите и медийната концентрация отслабиха българската демокрация". 

Българската демокрация е по-скоро жива, отколкото мъртва. Четири месеца протести с възгласа "Мутри, вън", обединили хора от всички политически цветове, са доказателство за това. Но не е достатъчно. Нужно е следващо усилие и то е най-мъчното.

Обединението на опозиционните сили е жизнено необходимо за оцеляването на държавата. Насреща имаме човек, изпаднал в плен на собствените си фобии, полудял от страх за политическото си бъдеще, самоубедил се, че само властта може да го спаси от погибел. Политическа и дори физическа. Той ще се съпротивлява яростно. Ще лъже, ще мами, ще сплашва, ще плаща, ще продъни хазната, но не му пука. Само обединени сили могат да се справят с тоя октопод, оплел страната. Първо обаче лидерите и самите партийци трябва да потиснат собственото си его, да превъзмогнат партийното тесногръдие. Вече достатъчно страдахме от един нарцис, не ни трябват и други.