На кладата!

"Всеки може да се ядоса - това е лесно. Но да се ядосаш точно на когото трябва, точно в нужната степен, в точното време, за точната причина и по точния начин - това не е лесно."

Аристотел (384-322 г. пр.н.е.), древногръцки философ

Ръководството на Демократическата партия в Конгреса на Съединените щати - федералния законодателен орган, направи втори опит да опровергае горната сентенция на Аристотел. И отново се устреми към импийчмънт на Доналд Тръмп, макар и само осем дни преди изтичането на неговия мандат. По този начин 45-ият президент на САЩ стана първият стопанин на Овалния кабинет в Белия дом, подлаган два пъти на процедурата за отстраняване от поста.

Предвидената от Конституцията процедура "импийчмънт" в най-чист вид отразява правото на федералния законодателен орган да съди "президента, вицепрезидента и всички граждански длъжностни лица на Съединените щати" (глава II, раздел 4). Но тази процедура няма широко приложение. Макар че в цялата история на САЩ са известни повече от 50 случая, когато в Камарата на представителите (тя се явява институция за предаване на съд) е бил разглеждан въпрос за импийчмънт, само в 14 случая той е бил разглеждан и в Сената. Последният в този случай заседава в качество на съд по отношение на отстраняването от длъжност, като може да последва и инициативата за предаване на съдебно преследване при извършено престъпление.

Между 14-те привлечени са девет съдии, един сенатор (1797 г.), военен министър (1876 г.), президент (1868 г., 1999 г. и 2021 г.). Само в четири случая е била произнесена осъдителна присъда. Един от случаите е бил през 1936 г., когато съдията Х. Рихтер е бил признат за виновен в корупция при изпълнение на своите служебни задължения.

Резолюции на Долната камара на Конгреса за импийчмънт, за чието одобрение е необходимо обикновено мнозинство, с последвало изучаване на възможността за

отстраняването на действащ президент

на САЩ, са били разглеждани неведнъж: в 1843 г. - по отношение на Джон Тейлър (на поста от 1841 до 1845 г., от партията на Вигите), в 1896 г. - Гроувър Кливлънд (президент от 1885 до 1889 г. и от 1893 до 1897 г., демократ), в 1932 и 1933 г. - Хърбърт Хувър (на поста от 1929 до 1933 г., републиканец), в 1952 г. - Хари Труман (президент от 1945 до 1953 г., демократ). Но само веднъж, през 1868 г., Сенатът встъпва в качеството си на съд над президента Ендрю Джонсън (на поста от 1865 до 1869 г., демократ, но при избирането му първо като вицепрезидент в двойка с Ейбрахам Линкълн е републиканец), поради "превишаване на пълномощията на поста". Именно той е първият след основаването на САЩ президент на страната, спрямо когото е прилагана процедурата "импийчмънт". Джонсън оцелява през 1868 г. на поста, като само един глас в Сената не достига за неговото отстраняване.

Вторият президент на Съединените щати, попаднал под заплахата от импийчмънт, е републиканецът Ричард Никсън през 1974 г. Но той предвидливо сам подава оставка, за да избегне почти сигурното съдебно дело, след като Юридическият комитет на Камарата на представителите го обвинява в нарушения на закона, които дават основание за импийчмънт, включително възпрепятстване на правосъдието, свързано със скандала "Уотъргейт".

Заплахата от импийчмънт не отминава и Уилям (Бил) Клинтън - заради прословутата му сексуална афера със стажантката в Белия дом Моника Люински, по-точно заради опитите му да заблуждава чрез своите показания пред Голямото жури назначения специален прокурор Кенет Стар, който вече разследва тогавашния държавен глава на САЩ по редица обвинения - скандалите "Уайтуотър", "Файлгейт" и "Травългейт".

Новината за извънбрачния демарш на Бил Клинтън се появява за първи път в медиите на 17 януари 1998 г., когато вече тече неговият втори президентски мандат, а на 21 януари излиза публикация по темата в най-популярния в. "Вашингтон поуст". Светкавично скандалът се превръща в световна новина №1. Притиснат от шумния медиен отзвук, Бил Клинтън дава пресконференция на 26 януари в Белия дом, по време на която държи прочувствено слово и емоционално тържествено отрича сексуалните си взаимоотношения с Моника Люински.

Няколко месеца основната тема за разискване в САЩ е дали президентът е излъгал и по този начин възпрепятства правосъдието. Но освен телефонните разговори не съществуват други доказателства, понеже Моника Люински отказва да говори. Специалният прокурор Кенет Стар не бездейства и на 22 май 1998 г. федерален съд в САЩ постановява, че агенти на Сикрет Сървиз (охраняващи Белия дом и президента) могат да бъдат заставени - под заплахата от обвинение за възпрепятстване на правосъдието, наказуемо със затвор - да свидетелстват пред Върховния съд във връзка със скандала. На 28 юли Моника Люински най-сетне прави признание за интимната си връзка с президента, като предоставя на Кенет Стар доказателства - прочутата синя рокля с петна от семенна течност по нея (Линда Трип е посъветвала своята приятелка да не почиства роклята!). Това е доказателството, разгромяващо версията на Клинтън от 26 януари за неговата невинност, понеже е възможно да бъде извършен ДНК анализ на петната.

Все пак

гилотината на справедливостта

не се стоварва върху главата на Бил Клинтън. Въпреки че Камарата на представителите е одобрила предложението за импийчмънт - втория в историята на Съединените щати спрямо президент - след 21-дневен процес в Сената, на 12 февруари 1999 г. предложението за импийчмънт от 19 декември 1998 г. е отхвърлено с 55 гласа "невинен" срещу 45 "виновен".

Докато опитите за импийчмънт на Ендрю Джонсън и Уилям (Бил) Клинтън, както и обстановката на пред-импийчмънт по отношение на Ричард Никсън, са, макар и крайни, елементи на междупартийно съперничество и борба между двете водещи партии в САЩ, предприети по конкретни поводи, то и при двете процедури за импийчмънт на Доналд Тръмп генезисът е съвсем друг.

По време на предизборната кампания Тръмп последователно излагаше основната си визия за своето бъдещо управление - приоритет са интересите на неговите съграждани и той не желае да ги жертва заради прикритата цел на глобализацията - постепенното установяване на наднационална администрация, доминирана от крупния финансов капитал. Затова целта на членовете на "клуба на аргироманите" (болезнените сребролюбци - лат.) - най-агресивната част от глобалната финансово-политическа върхушка, е примерът за държавно управление с доминиране на националните интереси, каквото осъществи Тръмп, да бъде поставен върху клада. Пък после посипан с пепелта на забравата. А спрямо Доналд Тръмп да бъдат приложени всички възможни "цивилизовани" прийоми за репресии.

Най-болезнената санкция за самия Тръмп в случая е

да му бъде забранено да се кандидатира

отново за президент през 2024 г., като Сенатът го лиши от правото да заема каквато и да е почетна, поверителна или платена длъжност. В цялата история на САЩ досега това наказание е било приложено само спрямо трима съдии.

Този вариант е по-лесно постижим за демократите, понеже за неговото одобрение е достатъчно само обикновено гласувателно мнозинство в горната камара на Конгреса, с каквото Демократическата партия разполага (50 сенатори демократи плюс - при равенство на гласовете - гласа на заемащия поста председател на Сената, който според конституцията е вицепрезидентът, като в случая това е демократката Камала Харис, срещу 50 сенатори републиканци). Докато за одобряването на импийчмънта са необходими 67 гласа на сенатори, т.е. единственият вариант за успех на Демократическата партия е, ако 17 сенатори републиканци подкрепят импийчмънта. Факт е, че 10 републиканци се присъединиха в Камарата на представителите към демократичното мнозинство в нея при гласуването за импийчмънт, но все пак не бяха 17.

За колцина сенатори републиканци Доналд Тръмп би имал основание да промълви "И ти ли, Бруте?" след гласуването в Сената.

Обсъждането на импийчмънта започва на 25 януари, след като молбата на републиканците в Сената - процедурата да стартира чак чрез февруари, за да бъде дадена възможност на Доналд Тръмп да подготви своята защита - бе отхвърлена.

Избраничката на окръг Северозападна Вирджиния в Камарата на представителите маржори Тейлър Грийн от Републиканската партия още на 21 януари, само ден след инаугурацията на Джоузеф Байдън, внесе предложение за импийчмънта му, поради негови съмнителни връзки с Китай и Украйна.

Така бе поставен рекорд в историята на страната за скоростно иницииране на импийчмънт след заемането на какъвто и да е държавен пост, не само президентския.

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България