Много шум за нищо?

Миналото лято британците шокираха света, като гласуваха за отделянето на Великобритания от Европейския съюз. Макар и с едва 4 процента разлика, противниците на оставането победиха на референдума и стартираха трудния процес на „Брекзит“, на който ставаме свидетели днес. Година и половина по-късно обаче напредък почти няма. Нещо повече – преговорите са така “зациклили“, че се налага министърът по въпросите на „Брекзит“ Дейвид Дейвис да прави спешни совалки на континента, тъй като на 19 октомври предстои среща на върха на ЕС, която по план трябваше да даде началото на същинската част от преговорите, но по думите на главния преговарящ от европейска страна Мишел Барние това няма да се случи. 
Основен препъникамък за момента се явява желанието на ЕС британците да платят „сметката“ по този труден развод. Ако Обединеното кралство напусне съюза, това ще е голям удар за бюджета му, тъй като нетния принос на Лондон към него е приблизително 10 милиарда евро на година. Логично Европа настоява британците да поемат част от разходите в преходния период и след него, докато нещата се стабилизират, както и да изпълнят всичките си задължения към съюза в това време. Това никак не се харесва на консервативното правителство на Тереза Мей, което на вътрешнополитическата сцена непрекъснато тръби, че това е невъзможно и то няма да приеме такава сделка. В резултат на коренно различните позиции на двете страни преговорите на практика спряха - още преди да са започнали - и сега се намираме в патова ситуация, изходът от която изглежда твърде неясен.

Опасните последици от вътрешния популизъм

Всъщност до референдума за „Брекзит“ се стигна най-вече по вътрешнополитически причини. Както и на други места в Европа, „традиционната“ десница – консерваторите – бе заплашена електорално от възхода на крайната десница, олицетворявана от политици като Найджъл Фараж и неговата Партия за независимост на Великобритания (UKIP). И отново както се случва и на други места, за всички вътрешни проблеми бе обвинен ЕС. Класическата рецепта на крайнодясното взе, че сработи и вместо навътре, британците обърнаха поглед навън, а антиевропейските настроения все повече се засилваха. Хората и политиците  започнаха да обвиняват всичко и всички – от брюкселските бюрократи до сезонните работници от България и Румъния – а партията на Фараж печелеше все повече популярност сред избирателите. За сметка на всички останали партии. В опит да наклони везните в полза на торите, тогавашният премиер Дейвид Камерън обеща на електората, че ако гласуват за него и неговата партия, ще проведе референдум за излизане от ЕС. Един абсолютно популистки ход, защото самият Камерън после се включи в кампанията за оставане.
Кампанията преди референдума даде воля на всички потискани ксенофобски и дори откровено расистки настроения, а именно работниците от България и Румъния влязоха в ролята на плашило и изкупителна жертва и бяха обвинени, че са подбили пазара на труда във Великобритания, че източват социалната система на кралството, защото не искали да работят, че вземат работните места на местните и още много „грехове“ (ако откривате противоречие в последните две обвинения, проблемът не е във вашия телевизор…). Особено популярна стана също така лъжата, че ако Обединеното кралство напусне ЕС, правителството ще инвестира по 350 милиона лири в Националната здравна служба – които иначе изплащало на Брюксел (впоследствие бе доказано, че тази цифра е надвишена повече от два пъти). Националната здравна служба на Великобритания, която, забележете, се финансира по солидарен модел (нещо, което ние упорито се опитваме да разрушим тук у нас), е нещо като „свещена крава“ за британците, независимо от политическите им убеждения и по тази причина това твърдение привлече вниманието на много гласоподаватели и стана един от основните мотиви да се гласува в полза на отделянето.
Нощта след референдума шокира целия свят. Въпреки, че повечето прогнози бяха за неуспех на референдума, с пристигането на все повече протоколи от избирателните секции ставаше все по-ясно, че нещата са „на кантар“ и оставането никак не е сигурно. В крайна сметка кампанията за напускане победи с 52 срещу 48% и британските управляващи бяха принудени да заемат тази позиция, иначе рискуваха още по-големи брожения в обществото и евентуална загуба на следващите избори. Оказал се от губещата страна и обвинен от някои анализатори, че е направил „гафа на века“, Дейвид Камерън на практика собственоръчно унищожи политическата си кариера и бе принуден да подаде оставка. Неговото място бе заето от министъра на вътрешните работи Тереза Мей. Междувременно за един от главните виновници бе посочен не кой да е, а… новоизбраният лидер на лейбъристката партия Джереми Корбин, защото не участвал достатъчно активно в кампанията за оставане. Факт е, че голяма част от избирателите на лейбъристите гласуваха за напускане, факт е също така, че в нейните редици имаше най-големи проценти гласове за оставане. В този смисъл няма да е прекалено силно да кажем, че това беше опит да се прехвърли вината от болната към здравата глава.
В началото Мей се опита да се позиционира като новата Маргарет Тачър – уверена жена, която управлява с твърда ръка и знае как да постигне целите си. Тъй като обаче тя стана министър-председател, без никой да е гласувал за нея, натискът върху нея да насрочи нови парламентарни избори ставаше все по-голям и те станаха факт през м. май тази година. В предизборната си кампания торите заложиха на посланието „Силни и стабилни“ като препратка към Тачър и предполагаемата й наследничка Мей. Месеците преди изборите обаче показаха съвсем друг образ на премиера. Заради неколкократните обратни завои в обещанията си Тереза Мей стана за смях дори на собствените си избиратели, а очевидното й неумение да общува допълнително влоши нещата. Само два месеца преди изборите консерваторите водеха на лейбъристите с около 20% в социологическите проучвания. След хаотичната предизборна кампания и изключително силното представяне на Джереми Корбин в нея разликата бе стопена до под 5%. Макар все още да не е придобила материално изражение, любопитно е, че тази тенденция продължи и след изборите. В момента лейбъристите дори водят на консерваторите в проучванията, което е невероятен обрат, като се има предвид, че става дума за период от едва 6-7 месеца. Облаците над премиерската глава се сгъстиха допълнително от липсата на подкрепа, вътрешните боричкания и разделението в собствения й кабинет, където някои от министрите не са съгласни с позицията на Мей за "твърд Брекзит". В същото време все повече обвинения са насочени и към външния министър Борис Джонсън (една от централните фигури зад кампанията за напускане и автор на "фалшивата новина" за 350-те милиона лири за Националната здравна служба, за които споменахме по-горе), за когото се твърди, че има сериозен пръст в неуспехите на Мей и че всъщност работи за нейния провал, така че да може да я наследи начело на консерваторите и кабинета. Кулминацията на безсилието на Мей бе преди няколко дни, когато тя трябваше да изнесе централната реч в конференцията на торите. Събитието - предавано на живо по телевизията и в интернет - се превърна в пълно фиаско. Премиерът на няколко пъти трябваше да прекъсне речта си заради силна кашлица, а докато беше на трибуната, от стената зад нея започнаха да падат буквите от лозунга "Строим страна, която работи за всеки", под чийто наслов се провеждаше конференцията. За капак от публиката се появи мъж, който й подаде формуляр Р45, използван от работодатели за докладване пред властите на прекратяване на трудовите взаимоотношения с даден служител. Автор на нечуваната гавра се оказа британският комик Саймън Бродкин, който се прочу с подобна проява преди време, когато засипа тогавашния президент на ФИФА Сеп Блатер с фалшиви пари по време на негова пресконференция. Пред медиите той заяви, че формулярът му е бил даден за връчване... от Борис Джонсън.

Идва ли отрезвяване?

След първоначалната еуфория у голяма част от британците, напоследък се наблюдава завръщане към една по-трезва преценка за ситуацията. Дори най-горещите привърженици на "Брекзит" вече не са така ентусиазирани и макар позицията на напускане все още да се радва на значителна подкрепа, като че ли всички вече започнаха да осъзнават, че т.нар. свобода от бюрократичния диктат на Брюксел ще донесе със себе си и множество проблеми. На първо място "твърд Брекзит", в който Лондон ще скъса всички отношения с Брюксел, ще се отрази катастрофално на търговската политика на Острова. Европа е основен пазар за английския износ, а без споразумение за достъп до Общия пазар на ЕС този износ ще намалее драматично поради бюрократичните спънки и неконкурентоспособността на английските стоки поради мита, такси и др. Европейските преговарящи са твърди в позицията си, че принципът за свободно движение на хора, стоки и капитали е неделим и че желанието да изключи хората от тази своеобразна "света троица" е химера. Нещо повече, ЕС заяви, че не смята да преговаря по търговските въпроси, преди да бъде решен въпросът с правата на гражданите на ЕС, които ще останат на територията на Великобритания и компенсациите, които Лондон ще трябва да плати за напускането си - което е и де факто причината за настоящия застой в преговорите. Тереза Мей получи удар и от смятания за близък неин съюзник Доналд Тръмп, с когото уж трябваше да договорят бързо търговска сделка без посредничеството на тромавата брюкселска администрация. Но Тръмп се оказа не чак толкова ентусиазиран за такива преговори, а налаганият от него стил на безцеремонно утвърждаване на американските интереси, стигащ на моменти дори до откровена наглост, вещае твърде несигурно бъдеще за търговията между двете държави, които доскоро имаха "специални отношения" по техните собствени думи.
На този фон през уикенда стана ясно, че в британския парламент се е сформирала надпартийна група с представители както на торите, така и на лейбъристите, която е решена да не допусне Великобритания да излезе от ЕС, без да сключи изгодно за страната споразумение с европейците. Шотландия пък заплашва с втори референдум за независимост. А само преди няколко дни бяха разпространени и данни от поредното социологическо проучване, което показа, че подкрепата за "Брекзит" е ударила най-ниската си точка от референдума насам. Според него сега "Брекзит" се подкрепя от едва 42% от населението, докато вече цели 47% смятат, че решението, взето миналата година, е било грешка. Още по-неприятно за правителството е мнението на обществото за хода на преговорите - цели 64% смятат, че кабинетът на Тереза Мей не се справя, а едва 21% мислят, че преговорите вървят добре.
Увеличават се и страховете за бъдещето на Великобритания след напускането - 44% очакват, че страната ще бъде в по-лошо икономическо положение след "Брекзит", а само 23% са оптимисти в това отношение. Все повече изглежда, че консерваторите навлязоха в задънена улица не само в Брюксел, но и у дома, където реалността започна да доминира над фантазията.

Алтернативен "Брекзит"?

Като споменахме фантазия, трябва да отбележим, че в момента на провеждане на референдума негов най-голям поддръжник и пропагандатор бе британският елит, който си представяше как с помощта на консерваторите ще може да превърне страната в данъчен рай, в който ще властва неолибералната икономическа парадигма и ще може да се продължи с политиката на бюджетни рестрикции, дерегулация и приватизация. По този начин елитите се надяваха както на безпроблемни печалби за себе си и собствените си бизнеси, така и на привличане на чуждестранни инвестиции. Пълният неуспех при предоговарянето на икономическите отношения както с Европа, така и с Америка обаче попари тези надежди, а в момента чуждестранните инвестиции изглеждат като химера - никой не иска да инвестира в страна с толкова неясно бъдеще. Нещо повече, някои банки дори започнаха да изнасят лека-полека офисите си от лондонското Сити към континентална Европа, с което нанесоха още един удар по привържениците на "Брекзит". Лошите новини за "отцепниците" обаче не спират дотук - все по-вероятно изглежда следващият премиер на Великобритания да се казва не Тереза Мей или Борис Джонсън, а Джереми Корбин. Корбин спечели изборите за лидер на лейбъристите с огромна преднина, размазвайки конкуренцията. Под негово ръководство лейбъристите се сдобиха със стотици хиляди нови членове, а самият той се превърна в поп-икона за младите британци. На изборите през пролетта Корбин представи програма, с която Лейбъристката партия се завръща към социалистическите си корени и това предизвика фурор сред избирателите. След толкова години дясно управление (малко известен факт е, че приживе Маргарет Тачър посочи бившия лидер на лейбъристите и дългогодишен премиер Тони Блеър като свой идеологически наследник...) жаждата за автентично ляво е все по-силна, а разочарованието от десните политики е огромно. Показателно е състоянието на британските железници, една от ключовите приватизации на торите. Въпреки че цените на билетите непрекъснато се повишават, качеството на услугите става все по-лошо, а често дори се отменят влакове, което предизвиква хаос и нанася големи щети на обществото. Единствената константа е печалбата на частните оператори. Този абсурд доведе до разпространения от световните агенции куриоз от това лято, когато мъж от Нюкясъл трябвало да пътува до Лондон, но след като разгледал офертите, осъзнал, че да хване самолет до Испания и оттам да излети обратно до Лондон излизало с 40 лири по-евтино от директния влак между двата английски града.
В програмата на Корбин се предвижда ренационализация на железопътния транспорт, подкрепа за кооперативи, в които самите работници ще бъдат и собственици и други мерки в позабравения в последните години социалистически дух. Освен това Корбин е за оставане поне в Общия пазар на ЕС, а самият той, макар и евроскептик, многократно се е обявявал против напускането на съюза, поне към настоящия момент. Дори да се случи, със сигурност "Брекзит" при Корбин ще изглежда по съвсем различен начин.
Всичко това показва, че година и половина след референдума във Великобритания духат съвсем други ветрове от урагана, който се развихри миналото лято. Дали в крайна сметка "Брекзит" няма да се окаже "Много шум за нищо" по заглавието на Шекспировата комедия? Предстои да видим. Представлението навлиза в най-интересната си част.