Кристиан Вигенин: Номерата на Борисов се изчерпаха

КРИСТИАН ВИГЕНИН е роден на 12 юни 1975 г. в София. Висшето му образование е от УНСС - специалности международни отношения и макроикономика. Два пъти е бил евродепутат, народен представител в 40-ото и 43-тото НС, зам.-председател на 44-тото НС. В правителството на Пламен Орешарски беше външен министър. Зам.-председател на ИБ на БСП по международната дейност.

- Г-н Вигенин, Бойко Борисов опита да е голям международен играч, но отношението зад граница към кабинета сякаш е доста студено. Кои са големите пропуски на правителството в международен план?

- Както във всяка друга сфера на управление в последните 4 години, външната политика страдаше от липса на амбиция, на приоритети и последователност в отстояването на българския интерес, който така и не бе формулиран ясно по нито един въпрос. Българското председателство на Съвета на ЕС донякъде прикри тази инерционност, но след това попаднахме в безвремие, което продължава и днес. Номерата на Борисов се изчерпаха, той омръзна на партньорите, а стана и все по-трудно да представя незабележимото си присъствие на големите форуми като нещо значимо пред българската публика.

България продължава да е извън Шенген, мониторинговият механизъм формално не бе премахнат, констатациите на ЕК по проблемите, свързани с правовата държава и върховенството на закона, са сериозни, а протестите от лятото на 2020 г. получиха европейска подкрепа с резолюцията на ЕП, като за нея гласуваха дори съпартийци на ГЕРБ от ЕНП. Не са малко сериозните международни издания, които дадоха гласност на корупционните схеми и афери на Борисов. Тази европейска делегитимация на властта се отразява негативно на България и е една от причините да останем сами и под натиск във връзка с позицията за започването на преговорите на РС Македония за членство в ЕС.

- Какво пропусна да направи правителството в отношенията със Скопие?

- Бяха допуснати няколко сериозни грешки, които правят неимоверно сложна задачата пред следващото правителство. РС Македония бе приета в НАТО без никакви условия от българска страна. Решението за начало на преговорите през март 2020 г. също бе взето без конкретни условия от България. Едва когато дойде моментът да се вземе решение за дата за начало на преговорите през есента на 2020 г., правителството излезе с конкретна и ясна позиция, основните елементи на която бяха приети на среща, инициирана от президента Радев с участието и на основните политически сили. Въпреки единодушната подкрепа от парламента, прекалено късно приетата позиция бе изненада за партньорите от ЕС и липсата на предварително разясняване ни постави в безпрецедентна изолация. Трябва да добавим и неспособността на кабинета да се възползва от прозореца, отворен с подписването на Договора за добросъседство, сътрудничество и приятелство между двете страни. Често историята не дава втори шанс.

- Политиката към Русия е чувствителна тема, а сякаш и по нея правителството остана без собствени позиции?

- Отношенията с Русия останаха на много ниско равнище, на практика замразени, за което допринесоха и демонстративно антируските действия на властта, недостатъчно обосновани и аргументирани. Последното посещение на руски външен министър в София бе чак през 2014 г., когато външен министър бях аз. Това е недопустимо.

Проблемите в тази сфера са по-дълбоки и трябва да се решават системно. Едно правителство на БСП би трябвало да прегледа и актуализира целия процес на изработване на външнополитически позиции, като ангажира в много по-голяма степен отговорните институции и особено Народното събрание. Не може външнополитически решения да се взимат според настроенията на един човек, според краткосрочни ползи или вреди за имиджа му, според неговите лични и групови зависимости. 

- ГЕРБ обичат да се хвалят с милиони от ЕС. Успява ли България да се възползва максимално от европейските механизми за финансиране и какви трябва да са приоритетите ни по тези програми?

- Сега се говори единствено за усвояване и за огромен ресурс, но на заден план остава добавената стойност от реализираните проекти. Всяка инвестиция трябва на първо място да е в полза на хората, на населеното място, а не да носи облага за определен кръг фирми, близки до властта. Центърът за изследване на демокрацията в свой проект изчислява, че злоупотребите с евросредства в България са съизмерими като обем с най-големите пазари на организираната престъпност - трафик на хора, разпространение на наркотици и контрабанда с горива.

Приключва втори програмен период, а България не е решила нито един от големите си проблеми, остава на последно място по почти всички показатели. Вместо да намаляват различията между бедни и богати, те се увеличават, дисбалансите между регионите растат. Това е резултатът от провежданата политика.

На фокус трябва да бъдат политики, насочени към догонващо развитие на изоставащите региони, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, инвестиции в иновативни производства, по-високи доходи, основани и на по-висока производителност на труда, интензивно земеделие, модерна администрация, но също и задоволяване на базисни нужди на гражданите във всяка точка на страната.

- В предизборната програма на БСП е записано "нова стратегия за българите в чужбина", какво да очакваме?

- Новата стратегия трябва да насърчи участието и приноса на българите, живеещи в чужбина, в развитието на страната. Тя трябва да даде перспектива и ясни цели за съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница; разпространението на българската култура, съхраняването на българския дух и традиции; акцент в образователната сфера и обучението по български език в чужбина; гарантиране на правата на българите в чужбина, в това число на социалните и трудовите им права; усъвършенстване на административните и консулските услуги и т.н. 

Стратегията следва да отчита необходимостта от усъвършенстване на нормативната уредба, нуждата от по-добра координация между отговорните институции, по-ясно дефиниране на техните роли и осигуряването на по-голям финансов ресурс. Първото, което бих направил, е да извадя изцяло Държавната агенция за българите в чужбина от процеса за предоставяне на българско гражданство и да я преобразувам в Изпълнителна агенция под шапката на МВнР. Така ще постигнем далеч по-добър синхрон, а добавената стойност ще бъде много голяма. Необходим е изцяло нов Закон за българите, живеещи извън България.

- Каква е оценката ви за парламентарната дейност през последните четири години? 

- Това беше едно тъжно Народно събрание, третото под ботуша на Борисов, най-некомпетентното, най-лобисткото, най-несъстоятелното от гледна точка на предвидената му по Конституция роля. Председателят на НС се превърна в слуга на премиера, отклоняваше всички въпроси към него - за 4 години премиерът отговори на 5 устни въпроса и на 5 питания. За сравнение - като премиер Станишев за 4 години е отговорил на 98 въпроса и 100 питания. Какъв авторитет може да има такова НС в очите на хората?

Как да има авторитет Народно събрание, в което зам.-председател стана човек, освободен като вицепремиер заради обида към майките с болни деца? Как да има авторитет Народно събрание, в което зам.-председател получи на втора инстанция ефективна присъда от 4 години затвор за изнудване и рекет, но остана на поста си, само защото бе удобна патерица на ГЕРБ? Да си зам.-председател на НС е висока чест и съм благодарен на другарите ми, че ми дадоха този шанс. Но в същото време се срамувах да стоя до тези хора и след летните протести заех мястото си на най-високата трибуна само веднъж - когато президентът Радев се обърна към депутатите.

Надявам се пропадането най-после да спре и следващите 4 години Народното събрание да започне да изпълнява ролята си на най-висшата институция в републиката.

- Отново сте водач на листата на БСП в Ямбол, промениха ли се приоритетите ви като народен представител?

- Твърде малко неща успяхме да постигнем - когато си в опозиция и нямаш инструментите на властта, можеш да посочваш проблеми, да предлагаш решения, но не можеш да реализираш политика. Проблемите остават същите като преди, към тях се добави и провалът в управлението на КОВИД-кризата. Ниски доходи, бедност, липса на качествени работни места за младите, разбити пътища, недостиг на питейна вода, липса на транспортна свързаност между населените места и общинския и областния център, непълно покритие на мобилните мрежи, морално и физически остаряла сграда на областната болница и затруднен достъп до здравеопазване и т.н. Това е недопустимо в съвременна европейска държава.

Искам хората да живеят по-добре, да бъдат спокойни и сигурни, да имат надежда, да виждат перспектива за себе си и за децата си. Това е моята кауза. Мотото на кампанията "С грижа за хората" изцяло отговаря на моето разбиране за политиката - в центъра й трябва да бъдат хората.