Карлес Пучдемон - от „Осанна“ до „Разпни го“

Ако преди два-три месеца не бяхте чували името на Карлес Пучдемон, сега вече със сигурност сте. Темата "Каталуния" присъства почти непрекъснато в медиите, коментари също валят отвсякъде, не липсват и спорове чия позиция в конфликта е правилната. Неизменно обаче навсякъде се чува името на един човек, станал символ на борбата на каталунците за по-голяма автономия и дори независимост. Един човек, който имаше план да стане президент на независима държава, но към момента е лишен от всичките си правомощия и е принуден да търси убежище в Брюксел. Герой, опортюнист или наивен глупак е Карлес Пучдемон?
Карлес  Пучдемон-и-Касамахо, както е пълното име на каталунския лидер, е роден на 29 декември 1962 г. в градчето Амер в североизточната испанска провинция. Произхожда от семейство, заминаващо се с производство на тестени изделия. Карлес е вторият по старшинство от общо осем братя. Получава стандартното испанско основно образование, но вкъщи семейството – както много други семейства в региона – говори на каталунски. До 1975 г. в Испания на власт е диктатурата на Франко, а каталунският език е забранен в училищата и другите обществени институции. Впоследствие младият Карлес е изпратен в частно училище в Жирона. Там той развива интерес към журналистиката и още на 16 години вече е кореспондент на местния вестник „Диари де Жирона“. Пише кратки дописки за футболни мачове и други събития в региона. Приблизително по това време Пучдемон развива и интерес към каталунския език и култура. Така след завършване на средното си образование започва да посещава Жиронския университет, където следва специалност „Каталунска филология“. Страстта му към журналистиката обаче надделява и Пучдемон напуска университета, без да го завърши, така че да се концентрира изцяло върху това, което го влече най-силно.
На 19-годишна възраст започва работа във вестник „Ел пунт“, който е известен с поддръжката си за независимостта на Каталуния. Достига до длъжността главен редактор. От 1988 до 1994 г. събира различни материали за Каталуния в чуждестранната преса, а впоследствие издава колекцията си като книга със заглавието „Ката…какво? Каталуния през очите на чуждестранната преса“.
През 90-те години на ХХ в. Пучдемон пътува из Европа, а с навлизането на интернет в ежедневния живот започва да се интересува от новите технологии и от тяхното приложение в сферата на журналистиката. Този интерес става основа на идеята за каталунска новинарска агенция, която се ражда през 1999 г., а Пучдемон е първият й директор до 2002 г., когато получава предложение да оглави Дома на културата в Жирона.
Междувременно Пучдемон е срещнал и половинката си в живота. Тя е румънка, казва се Марсела Топор и е на посещение в Жирона като част от аматьорска театрална трупа за участие в театрален фестивал. Две години по-късно, през 1998 г., двойката се жени. Понастоящем издават англоезичното списание „Каталуния днес“, чийто главен редактор е Марсела.
Макар семейството на Пучдемон да не е особено активно в този аспект, все пак сред роднините му не липсват изкушени от политиката – прадядо му и чичо му са били кметове на родния му град Амер. Поддръжник на дясната „Демократична конвергенция на Каталуния“ още от младежките си години, през 2006 г. Пучдемон получава предложение да се яви като кандидат от нейно име на изборите за местен парламент. Получава доверието на избирателите и така започва авантюрата му в политиката, която десетина години по-късно ще му донесе световна слава – за добро или лошо. В това ново поприще Пучдемон също се радва на успех и през 2011 г. е избран за кмет на Жирона. През 2015 г. оглавява Асоциацията на общините за независимост. Напуска кметския пост в началото на 2016 г., когато е избран от парламента на Каталуния за президент на Женералитета (така се нарича каталунското регионално  правителство). Това става след сделка на неговата коалиция „Заедно за „Да“ с лявата партия „Кандидатура за популярно единство“. След референдума „на сухо“ (без никакви юридически последици) от 2014 г. това е нов опит на партиите, искащи независимост на Каталуния, да постигнат съгласие в името на голямата обща цел. Съгласно сделката Пучдемон заменя Артур Мас начело на местната власт и получава парламентарно спокойствие за правителството си. То е обявено на 14 януари 2016 г., а Пучдемон става първият президент на Каталуния, който при встъпване в длъжност отказва да се закълне в испанската конституция и настоящия монарх, Фелипе VІ. За да дойде настоящия момент, в който испанската криза заплашва да се превърне в криза на цяла Европа не само заради това, че Испания е една от основните държави в ЕС, но и заради вълната от регионален сепаратизъм, който може да отприщи евентуалната независимост на Каталуния.

Стара песен на нов глас

Всъщност борбата между Барселона и Мадрид не е от днес и има сериозна предистория. Макар Каталуния да е част от испанската държава от повече от 5 века, борбата за автономия и запазване на каталунския език и култура продължава с прекъсвания почти през цялото време. Особено тежко е положението по времето на Франко, както вече споменахме по-горе. След падането на диктатурата през 1975 г. Каталуния подкрепя новата демократична конституция на Испания. Чрез нея тя си връща автономния статут. През 2006 г. референдум одобрява разширение на правомощията на местното правителство. Той обаче е посрещнат с неодобрение от испанската Народна партия (от която е и настоящото правителство начело с Мариано Рахой). Партията завежда дело в испанския конституционен съд, а през 2010 г. той се произнася с решение, в което обявява части от актуализирания автономен статут на провинцията за противоконституционни. Това на свой ред провокира силно недоволство в Каталуния, като дори започва да се говори за независимост. През 2014 г. се провежда и първият референдум по въпроса. Макар той също да е обявен за незаконен от централната власт, по данни на местното правителство над 2,5 милиона каталунци дават своя глас на вота, а над 90% от тях искат Каталуния да се превърне в независима държава. Оценките за избирателната активност варират, но гравитират около 35-40%. На базата на тези резултати е приет план, според който процесът на отделяне от Испания трябва да бъде завършен през 2017 г. Така се стига до лятото на 2017-та, когато бе обявен и настоящият референдум от 1 октомври, станал печално известен с баталните сцени между испанската полиция и каталунските гласоподаватели.
В този смисъл Пучдемон не е някакво ново явление на политическата сцена в Каталуния и Испания. Това, което го отличава от предшествениците му, е поставянето за първи път на искането за независимост и втвърдената риторика спрямо Мадрид - все неща, които предишният президент Артур Мас не си е позволявал по време на референдума от 2014 г.
Пучдемон печели популярност не само заради твърдата си позиция, а и заради това, че произхожда от сравнително скромно семейство, далеч от каталунския елит, доминирал в партията му досега. Като човек, запленен от новите технологии, Пучдемон също така умело използва социалните мрежи за разпространяване на посланията си. Но Пучдемон не успя на първия си истински тест - след многократните закани, че ще обяви независимост, дългоочакваното събитие се превърна във фиаско. Насъбралите се в центъра на Барселона привърженици на независимостта избухнаха в радостни възгласи, когато Пучдемон обяви създаването на независима Каталуния. Радостта обаче трая твърде кратко, тъй като буквално в следващото изречение Пучдемон се превърна от герой в антигерой, когато обяви, че суспендира независимостта до разрешаването на споровете с Мадрид. А интернет зевзеци побързаха да обявят Каталуния за най-кратко просъществувалата независима държава в историята - 8 секунди!
Днес Пучдемон е в Белгия, в изгнание. Това се е случвало и преди с каталунските лидери. Но върху Пучдемон винаги ще тежи половинчатата независимост. Правителството на Рахой го лиши от всички правомощия заради тези му действия и дори издаде общоевропейска заповед за арест. Каталунският лидер едва ли има бъдеще в официална Испания. Спорно е бъдещето му и в Каталуния - още в нощта след обявяването на независимостта започнаха да се чуват гласове, че Пучдемон и компания са предатели, някои дори го обявиха за "каталунския Алексис Ципрас" (през 2015 г. Ципрас свика референдум за споразумението с кредиторите на Гърция, гръцкия народ гласува с 60% против, но въпреки това Ципрас още на другия ден отиде и подписа споразумението).
На 21 декември в Каталуния предстоят нови избори, на които трябва да бъде избрано новото каталунско правителство. Нека се въздържим от прогнози, доколкото не са ясни настроенията на каталунците, а и те могат да се променят за това време. Но със сигурност можем да кажем, че Карлес Пучдемон, доскорошният герой от Жирона, се намира в доста деликатна позиция - недолюбван и от чужди, и от свои. Историята обикновено не е благосклонна към такива фигури.