"Изяденият" асфалт

Асфалт не се яде, мърморим си под нос. В страната ни обаче има хора, които така са се ояли от тоя асфалт, че... Така нужната за колите ни настилка сякаш е изядена или самоизчезнала, в резултат на което катастрофите продължават да отнемат хиляди животи, а автомонтьорството се оказва една от най-успешните професии. 

Любимата тема на Бойко Борисов е асфалтирането и строенето на магистрали. Звучи сякаш той лично е полагал чакъл и е наливал битум из всяко кътче на България. Според изявленията му, в страната са се ширнали магистрали, по които мълниеносно минаваш от турската до румънската граница. Реалността обаче е друга. Това могат да ви го кажат всички, които са минавали по магистралата край Стара Загора, където 30 км ги минаваш за около час, с чувството, че си на кораб - такива са вълните по герберските трасета. Край Пловдив също може да придобиеш представа що е то кратер на високоскоростен път. За "чудната" "Хемус", особено стотината километра най-близо до столицата, шофьорите отдавна са се примирили, че няма начин да не им се наложи поне 2 пъти да минават в еднолентово движение, да попаднат на "тапа" или само на един работещ тунел. За "резервните" пътища по-добре да замълча.

Да се чудиш защо е такава максимално допустимата скорост, като минимум половината километри на магистрали са с ограничения, защото АПИ твърди, че няма пари за ремонти или че "много скоро" ще отстрани проблемите. Злите езици твърдят, че Борисов предпочитал да "строи" магистрали, защото по-трудно личало, ако някой пласт асфалт "изчезне". Освен това те са широки и могат да съберат много журналисти, които да снимат мощната му фигура докато реже лентички.

Положението с второстепенните пътища е още по-трагично. Там някой "яде" асфалта още по-безобразно. Видни кметове обясняват как кърпели дупки със специални смеси, които обаче издържат 2 години, при добро стечение на обстоятелствата - до следващите избори. После пак викат любимата си фирмичка, с ухажван на местно ниво бизнесмен и така взаимоотношенията и "поддръжката на пътна инфраструктура" се оказват безкрайно и постоянно наливане на пари, вместо инвестиция в дългосрочен план. 

Моята баба е строила път в родния ми град. Дядо ми се е бъхтал на един от проходите на Републиката. Двама учители, които са строили пътища. Без кавички. По тези трасета още се минава. Изглеждат десетки пъти по-здрави от "строеното" от Борисов, дружките му и "експертите" им. Не им ли е неудобно и съвестно поне малко? Не е ли време да спрем "яденето" на асфалт и ояждането на някои хора?

Защо трябва да плащаме с живота и здравето си за егоцентризма и далаверките на този или онзи?