ТЮТЮН

Сложих заглавие като на великия роман на Димитър Димов. Писателят не го е избрал случайно, защото около тютюна се е въртяла не само българската индустрия, но и българската съдба. Сега мъглявините около бъдещето на тютюнопроизводството ни плашат. Въобще не се знае ще го има ли, или няма да го има тютюна като земеделска култура и като поминък, който сега изхранва 120 000 души. Така че ако го ликвидират, ще изядат хляба на доста народ. А и няма кой да ти каже! Не зная дали продажбата на "Булгартабак" е последният гвоздей в ковчега на отрасъла. На всичкото отгоре цигарените гиганти се отказаха от участие в сделката за холдинга, кандидатът бе един-единствен, той тури на масата 100 милиона евро и на бърза ръка получи исканото. Приватизационният договор е подписан с австрийското ООД "БГ инвест", което представлява интересите на Внешторгбанк. Сега ни остава да гадаем за кого играе руската държавна банка. И започват най-различни залагания - аджеба кой е зад пердето. Един ден пердето ще падне и ще извикаме: "Ето кой бил купувачът!" Управниците са доволни от сделката на тъмно - била изгодна за страната. Трайчо Трайков не си затрая - предложената цена била съвсем прилична за състезание с един участник.
Оставям настрана сделката, станалото - станало. Не бих могъл да се ориентирам добре и в ситуацията на световния и нашия цигарен пазар. Той представлява същински лабиринт, в който не се знае кой пазар е чист - с платени акцизи, мита и ДДС, и кой - черен, контрабанден. В тоя бранш бесуват остапбендеровци, за които "отнемането или измъкването на парите се мени в зависимост от условията". Дори фактът, че тютюнопушенето у нас за пет години било намаляло с 1/3 благодарение на агитацията и пропагандата, на високите цени на цигарите и на ширещите се забрани, може да се оспори, защото продажбата на цигари без бандерол така се е развихрила, че всяка статистика е подозрително неточна.
Мен ме интересува повече как ще се отрази сделката на традиционния поминък. Според договора новият собственик се задължава да купува по 5000 тона български тютюн през следващите пет години. Нищо количество при около 40 хил. тона изкупван тютюн годишно. То "Булгартабак" вземаше повечко, а държеше само 35% от пазара на цигари в страната. Спомняте си как рипна като ужилено ДПС, когато наддаваха 200 млн. евро за холдинга и провалиха сделката под претекст, че то защитава прехраната на електората си. А сега движението, което винаги се е тупало по гърдите, че едва ли не мре за тютюнджиите, се е свило като бълха в гащи. Опитвам се "по следите върху маслото" да открия слона, който броди в мрака на сделката - ако е депутатът Дилян Пеевски в съюз с банкера Цветан Василев, можем да си обясним дрямката на Доган. Иначе мълчанието на Сокола остава любов необяснима.
Тютюнът хранеше Източните Родопи. Няколко години и нашето семейство гледаше тютюн, така че като дете съм вкусил катрана на непосилния труд, каквото представлява отглеждането му. Правехме всичко изсушените листа на сорта "Джебел басма" да станат жълтолимонени, жълтооранжеви, оранжеви до златисточервени. Затуй го наричаха "родопското злато". Имаше големи майстори тютюнджии - някои като Мюмюн Билялов и Раим Халилов стигнаха до лауреати на Димитровска награда. За моите трудолюбиви земляци, обитаващи селцата по безводните сипеи и барчини на Източните Родопи, това бе единственият поминък, който ангажираше всички в семейството. И сега е единственият, нищо че не раздават ордени и звания, но пък търговците мамят тютюнджиите с цените на балирания тютюн. Ако се затрие отрасълът, както ни заплашват, 250 000 дка ще се превърнат в пустеещи земи - келемета, каквито между впрочем си нароихме предостатъчно. Държавата ще загуби 100-120 млн. долара от износ на тютюни. Десетки хиляди души ще бъдат обречени на глад и мизерия, най-малко 30 хиляди ще цъфнат пред службите за социални помощи. Сто общини ще се събудят губещи. И нищо няма да може да спре миграцията и обезлюдяването на селата. А те, нашенци, и сега ходят да садят тютюн в Гърция, по им е изгодно във фалиралата държава. Бошлаф са приказките за алтернативи, дето ги люпят като семки - зеленчуци, билки, маслини, овошки, та даже развъждане на биволи от Индия. Още повече че не всичко е загубено, напук на глобалната битка с тютюнопушенето. Защото пазар за българските тютюни, особено за ориенталските, още има, и то не малък. Ако се запази производството на висококачествен ориенталски тютюн в рамките на 30-35 хил. т, ще се задоволи цигарената индустрия и ще останат 20-25 хил. т за износ. Иначе Турция и Македония ще ни изместят в износа. Това е стратегията на учените глави. Оная другата - на управляващите гербаджии, вълци да я ядат!