Трите жени на татко

Сега, като прочетете заглавието, да не си помислите, че баща ми е бил женкар или многоженец?
Не, той беше изключително моногамен мъж! Неговите жени бяха само три - баба, мама и аз. 
Баба беше не само негова майка, но и си остана безспорният му авторитет във всичко. Той си я обичаше, почиташе, слушаше, уважаваше до сетните й дни.
Мама беше с девет години по-малка от татко, но никога не им пролича тази разлика. Единият помъдряваше, а другият се подмладяваше и така се получаваше сполучливото брачно равновесие. Често мама се шегуваше, че татко е прекалено "пунктуален", наричаше го "подвижен правилник", но той съумяваше да влезе в нейните шеги, да се включи във веселбите и празниците, чийто инициатор ставаше тя.
Така - с усмивки, със смях живяха те 25 години заедно, "докато смъртта ги раздели". 
Разбира се, че е имало и "сол - пипер", но то е било за "овкусяване на общата гозба". 
И аз бях с 14 години по-малка от съпруга си, но тази възрастова разлика не я усетих нито физически, нито душевно. Имах до себе си мъдър и уравновесен мъж, на когото можех да разчитам за всичко. Неговият опит беше "школа" за мен.
Той пък ме приемаше като игрив слънчев лъч, като нежно цвете, на което се радваше, което обсипваше с внимание, грижи и подаръци.
Любовта беше огънят в семейните ни огнища, а обичаните жени си личат от пръв поглед. В очите им грее нежна светлина, движенията им са меки и ласкави.
Мъжете обичат жени, които им създават уют и спокойствие. Точно това осигуряваха баба и мама на татко. Макар че бяха снаха и свекърва, те живееха в мир, в сговор и това помагаше на баща ми да преодолява по-лесно житейските си грижи.
Сред нашия народ неслучайно е популярна  приказката, че рядко има снимка, на която можеш да видиш снаха и свекърва заедно. А в семейния ни албум има много снимки, на които са те двете - мама и баба. Те опровергават това "правило". Защото в дома ни снаха и свекърва живяха в обич и разбирателство.
Мама беше благодарна на баба, че й беше отгледала и възпитала такъв хубав, работлив и добър мъж, а баба уважаваше мама за хубостта й, за пъргавостта й, за звънкия смях, с който срещаше голямата Поповска рода. Вкъщи двете работеха в сговор и чевръсто сновяха, влизаха заедно в широкия стан.
Мама се учеше от нея в кухнята, баба пък й даваше преднина в красивите ръкоделия. Животът на мама и баба беше за пример в родата ни.
Когато татко отишъл на фронта по време на Втората световна война, до сърцето му била и една снимка, на която са баба и мама - двете му любими жени! Тази снимка сега е много стара, протрита. Гледам я и си мисля, че може и тя да го е закриляла, да го е пазела, та се е върнал жив и здрав от бойните полета...
На друга снимка сме аз, баба и мама. Щом към двете любими жени на татко съм се прибавила и аз, той станал най-щастливият мъж! Бащите, които имат дъщери, знаят много добре, че мъжете изпитват особена слабост към женските си чеда. Към синовете си те изпитват необикновена мъжка гордост, те са тяхната сигурност, продължението им като опора на семейството, а в женските си чеда виждат продължението на любовта си към съпругите. С дъщерите бащите хем се гордеят, хем се подмладяват.
Така беше и с нас с татко. Аз си останах за него малкото момиченце - "най-хубавото, най-сладкото".
Хвалеше се с мене! Вървяхме двамата по пловдивските улици усмихнати и той с гордост ме представяше: "Моята щерка!"
А за мама бях дружка, вярна приятелка, както и тя за мен беше най-сигурната опора, най-съкровената съмишленичка и съветничка. Докато бях малка, тя често играеше заедно с мен: шиеше дрешки за куклите ми, по-късно ми приготвяше костюми за детските карнавали и двете украсявахме къщата за празниците. Обичах много онези мигове, когато двете бродехме из полето, беряхме кърски цветя, слушахме птиците, лягахме в тревата и загледани в небето, откривахме в облаците фигури, шеметно променящи се. Тогава мама ставаше с мен безгрижно дете.
С годините се превърнахме в още по-верни приятелки. Аз растях до нея и татко много ни се радваше - ние бяхме за него голямата радост! 
После станахме с мама две жени, които си споделят тайните, грижите и радостите за дом, семейство, дете. За жалост не й стигна времето, нямах късмет да си поговорим двете като баби, защото погалени от Бог са тези жени, които доживяват и такива моменти...


Снимката, която беше на фронта през Втората световна война до сърцето на татко

Баба, мама и аз

По главната улица в Пловдив с татко