Тайнственото послание на цветята

Тя е нашата надежда за светлина, топлина, за цветна феерия, за свежи аромати. И най-вече - тя е вечната младост, свежата хубост!
Слънцето грее по-силно, топли и праща весели лъчи. Идват си щъркелите и небесният простор се оглася от техните песни, от пърхането на крилата им, от призивното тракане на клюновете им. Животът по нашите земи се събужда, възражда се.
Обичам пролетните разходки. Вървя опиянена от хубостта, която с размах пилее пролетта - приказната чаровница, и не мога да се начудя с каква бързина този великолепен сезон променя всичко около мен, мен самата и хората, които срещам.

През пролетта повече се усмихвам и срещам повече усмихнати хора - магьосница е пролетта! Та до вчера всичко беше сиво, безлично, даже грозновато, а какво е правила тази нощ, че е облякла бели, бледорозови дантелени рокли на овошките, позеленила е полето, постлала е резедав килим на земята?
Като че ли за миг разцъфтяха жълтите храсти в близката градинка. Усещам в диханието си тръпчиво-горчивия дъх на цъфналите сливови дървета, сладостния аромат на лозите, събудили се от зимен сън и раздвижили соковете си.
Обикалям близките дворове и се радвам на многоцветието на игликите, минзухарите, нарцисите, зюмбюлите - първите хороводи на  цветните танци. Скерцо - весело, живо. А в музиката - бързо темпо.
Водя внучките, за да им покажа цветята. Искам да ги науча да се радват на красивото, да свикнат да пълнят душите си с хубост и с радост. Защото в краткия ни земен живот много важно е да се научим да черпим душите си с насладите, които ни подарява природата и най-вече пролетта.

Седим трите на пейка, близко до лехите с игликите, с цветята, които са насадили наши съседи. Разказвам им, че цветята не само ни радват очите и душите, но и ни говорят. Когато носим на някого цвете, трябва да знаем, че всяко стръкче има свое послание и е хубаво да се съобразяваме с това, за да му подарим с цветето и тайната, която се крие в него.
Ето -
 
х игликите ни дават надежда за бъдещето;
х теменужките напомнят за хубави преживени неща, те са символите на нашите нежни спомени;
х белите цветя, белите карамфили, белият люляк и жълтите "слънчица" на невена означават невинност, вярност;
х маргаритките са предано приятелство;
х шибоят е симпатия;
х перуниката - доверие;
х нарцисът и жасминът са чиста, искрена и непорочна любов;
х макът носи високомерие, гордост;
х ружата е мъка, печал;
х момината сълза съдържа момински тайни, жажда за щастие.

- Бабо, виж какви са красиви лалетата! - моли ме да разкажа за тях малката внучка.
- Лалетата? Харесвам ги, обичам ги! - от Персия са дошли тези приказни цветя. Те приличат на женска глава, завита в тюрбан. Най-разнообразни по цвят лалета се отглеждат в Холандия. А черното лале е тайнствено красиво! С лалета хората се обясняват в любов...
Така говоря на моите внучки, а в себе си зная, че цветята съпровождат нашия живот от раждането до края му. 
Моите момичета ме слушат, задават ми въпроси, аз им се усмихвам - самите те са  красиви пролетни цветя!
Детството и моята ранна младост преминаха в южното пъстроцветие на Пловдив. Тогава любимите ми разходки бяха по широката алея на Бунарджика. Вървях в омаята на пролетта, а около мен кимаха с бели и жълти клонки първите цъфнали храсти.

Спомням си и ранната пролет в Подмосковието, където за първи път моите руски приятели научиха мен и съпруга ми да пием брезов сок. В ранната пролет като че ли се чува движението на соковете в грациозните им бели стволове. Седяхме унесени в тихо съзерцание и чакахме да се напълнят чашките ни с пресен брезов сок. И досега усещам свежестта му - имах чувството, че пия сила, че вливам   животворен сок в тялото си!
Жадувам за пролетни екскурзии из планините ни. Тогава ненаситно гледам дърветата. Някои ги наричат "философите на мълчанието". Но аз ги усещам като живи свидетели на много истории. Поскърцват дънерите им и сякаш чувам стоновете на старци или пък на деца. Друг път замахват към мен с клони, галят ме или пък ме удрят с листата си!  
Най-много се радвам на първите цъфнали дръвчета. После съзерцавам бледите зелени наметала на гората. Ето ги и първите пролетни горски цветя: кукуряк, минзухар, срамежливите теменужки, пръснали се дружно в първата зеленина наоколо. Като разпилени бели бисери са паричките и малките маргаритки.
После идва люляковото тържество. Опиянена от техния аромат, гледам в захлас белите, лилавите, винените цъфнали люлякови гроздове, вдъхвам с пълни гърди финия им мирис и сякаш дишам природен еликсир. Наоколо се носи сладостта на цъфналите акации, на липите и ме опиянява със силния си аромат - богата, щедра и невероятно красива е нашата пролет.
А птиците в гората извиват любовно трепетни трели. Щастливо пеят птиците, радват се, че са се прибрали в гнездата си, славят любовта си. Тяхното пролетно скерцо създава и у нас животворно настроение и ние подмладяваме душите си!