СУРОВАТА АНТАРКТИДА ОБЛАГОРОДЯВА ДУШИТЕ

Николай Цанков - члeн-кореспондент, професор по дерматология, е световноизвестен български учен, почетен член на 17 научни медицински дружества и асоциации, член на редколегиите на международни научни списания. За повече от 500-те си научни публикации, монографии, учебници, доклади на национални, европейски и световни конгреси и симпозиуми, за стотиците си лекции у нас и по света той е удостоен с голямата награда на Световната дерматологична асоциация за 2013 г.
 За втори път интервюирам проф. Николай Цанков, станал вече и известен наш полярник. Сега той беше в екипа на 24-ата българска експедиция в Антарктида. Водим нашия разговор дни след неговото завръщане.

 
- Проф. Цанков, за пети път бяхте на Ледения континент - изглеждате много свеж, подмладен! Да не би тайната на прекрасния ви външен вид и на енергията, която излъчвате, да се дължи на вашите участия в българските антарктически експедиции?
- Познахте. Може и там да е секретът.  Гордея се, че съм част от екипа на проф. Христо Пимпирев! За пети път бях в българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън и приемам това като дар от Бога! Щастлив съм, че мога да живея по един месец в годината на Ледения континент, в "Бялата България", в една нова наша територия. След освобождението ни през 1878 г. България само е губела територии, а "Ледена България" е късче наша земя, нова българска територия, завоювана от смели и умни мъже, които правят важни научни изследвания наред с учените от великите сили в света. Радостен съм, че виждам Антарктида все още девствена, пълна с много ценни природни богатства. И там, сред невероятната красота, аз провеждам научните си изследвания. Защото този континент след 30 години вече няма да е същият!
- Последните 5-6 години внимателно наблюдавате Антарктида. Усеща ли се промяна поради затоплянето на Земята?
- Да, много от ледниците намаляват размерите си, българските глациолози постоянно ги изследват и описват. Около нас, в така наречената "ледена супа", плават големи парчета лед, откъснали се от айсбергите, които всяка година стават все повече.
- Този път вие, нашите полярници, както разбрахме, сте имали доста трудности, премеждия, боледували сте.
- Да, но всичко мина благополучно! Пътят ни дотам е дълъг и труден. Пътуването ни трае повече от 10 дни - със самолети, автобуси,  изследователски кораби и лодки. Цялото това пътешествие изисква умения и мъжки усилия. Носим и много багаж - лични вещи, научна апаратура, медикаменти, всичко необходимо за живот и работа. Истинско преселение! Организацията му обаче е винаги перфектна. Дължим го на голямата опитност и международните връзки на проф. Пимпирев. Този път пътувахме с испанския изследователски кораб "Есперидес". Трябва да благодарим на неговия екип от моряци и учени, които ни протегнаха ръка в трудните моменти! Те ни помогнаха със своя перфектен професионализъм, с лекарства, с апаратурата си. Защото ние още по пътя, там на кораба, започнахме да боледуваме. Явно сме тръгнали с "наши си" вируси, които предизвикаха поетапното разболяване на цялата ни група. Най-зле се отрази това на проф. Христо Пимпирев, който после, на базата, се разболя от вирусна пневмония. И в този случай ни помогна прекрасното сътрудничество с нашите колеги от испанската база, която е най-близо до нас. С тях имаме ползотворни научни връзки и великолепни човешки взаимоотношения.
- Пристигате в град Пунта Аренас, разположен в една от най-южните точки на Чили, в близост до Магелановия проток. И там българските полярници ги очаква Инес Луна, жената, която от 15 години приютява българите - група по група. Каква е тази приятелка на България? Как се побирате в къщата й?
- Инес Луна е една необикновена жена - сърцата, винаги усмихната, гостоприемна, работлива. Тя е сама в живота и винаги ни заявява: "Вие сте моето семейство!" Домът й е скромен, но много чист и уютен, и в него отсядат няколко пъти годишно групи от 10 до 12 български антарктици. Това, което прави престоя ни там желан и приятен, е фактът, че тя се радва на нашето присъствие и ние, които оставаме за няколко дни при нея на път за остров Ливингстън, знаем, че вече сме на наша територия.
- Излиза, че пътят на участниците в нашите полярни експедиции е белязан не само с трудности, но и с международно сътрудничество и главно - с човешка доброта, с големи приятелства.
- Трябва да подчертая, че нас, всички българи, сега ни е обзело много досадно явление - да се оплакваме, да мрънкаме, да се жалваме от живота си. Вярно е, че у нас не вървят нещата, но не ни помагат недоволството, негативизмът, а напротив. Това още повече вгорчава живота ни. А там, в държавите в Южна Америка, в Перу, Бразилия, Аржентина, има много по-голяма бедност, но хората са отзивчиви, помагат си и така не само оцеляват, но и са радостни.
- А какъв е социалният климат там, на края на света?
- И там сме в България. Живеем и работим под трибагреника на Родината, но всички тръгваме въодушевени. Най-напред отиваме с голямото желание да си свършим работата. Има някаква  магия в ледената красота, в космическата тишина, където се чуват само природни звуци: пукането и трясъкът на ледовете, ревовете на тюлените и моржовете, писъците на пингвините. Вярно е, че сме в относителна изолация, но сме едно голямо, задружно и сплотено семейство. Всеки работи съвестно, не се и опитва да се измъква, да хитрува, напротив - всички си помагаме. Всеки поема задълженията си безотказно. Трудолюбието и дружелюбието е във всички ни. И най-важното - живеем и работим с удоволствие и обикновено с настроение. Усмихнати сме. Въпреки суровите климатични трудности!
Нашите експедиции са в астралното лято, температурите не са много ниски - от минус 2 до плюс 2 градуса са, но влажността на въздуха е висока - до 80%, а силният вятър има скорост от 60 до 70 км в час. Той засипва със сняг къщичките ни в базата, затова всички сме въоръжени с лопати и ринем снега. Е, затова се върнах отслабнал и освежен. А изглеждам подмладен, защото тази година в екипа ни имаше доста нови участници, млади хора, които вливат свежа кръв в колектива ни - младите асистенти геолози от СУ "Климент Охридски" Дочо, Стефан и Деница - те изучават  качествата на почвата в Антарктика; също учените от Португалия - Анна и Отавио.
 Екип на бТВ също дойде на базата и засне филм за работата на експедицията.
 За втори път тук беше младата, но вече известна писателка Людмила Филипова. Беше и писателката Изабела Шопова, авторка на романи. Тя живее и работи в зелена Австралия, а сега дойде на Ледения континент, за да напише нова творба за чудото Антарктида, с което за първи път се запознава.
- Проф. Цанков, всички там живеете в къщите натясно. Споделяте спални и сервизни помещения. Тези обстоятелства не ви ли създават притеснения? 
- Не, не страдаме от "жилищната криза". Не изпитваме желание да се изолираме от другарите си, от колегите си. Напротив - имаме нужда от приятелско рамо, от колегиална помощ, от дружеска ръка, защото при тези сурови условия сам човек не може да живее, камо ли да работи. Може би за това помага и чувството, че сме на края на света, че ни е по-сигурно и по-лесно, когато сме заедно. Тази година всички работехме в по-трудни условия, имахме тежки премеждия: лошо време, снежна буря, падане от лодката, с която минаваме от кораба до брега, но се справихме.
- Излиза, че ледът в Антарктида стопява леда в човешките души. Че суровите условия на живот правят хората по-добри и по-отзивчиви.
- Да, така е. Сред първичната природна суровост на ледовете, сред самотата, тишината и липсата на придобивките на цивилизацията като радио, телефони, интернет, телевизия, градски транспорт и новини от цял свят, ние живеем и работим в обикновена, първична топлота. Човешката ни и колегиалната сплотеност, приятелството и добротата ни правят живота много приятен. Затова, като се приберем в Родината си, при близките си, за които тъгуваме там, ние си мислим пак кога отново ще потеглим за Антарктида. В това е чудото и магията на Ледения континент, който ни привлича неудържимо! И всеки от нас мисли за следващото си поредно участие в експедициите.
- Разкажете за вашите изследвания.
- Продължих да проучвам влажността, омазнеността и релефа на кожата и как тя се променя под влиянието на суровите екстремни условия на Антарктида. Там чистотата е почти стерилна, няма замърсители на въздуха, но силният вятър, слънчевата радиация, "благоприятствана" от озоновата дупка, която е разположена над Антарктида, са особено вредни за кожата на човека. А тя е най-големият човешки орган - два квадратни метра и половина. Това е уникален орган, който има и памет. Нужни са особени грижи за нашата кожа. Тя първа приема и доброто, и лошото. Използваме кремове с висок слънцезащитен фактор, мазила за защита на кожата на лицето и ръцете. Е, някои от колегите се правят на мачовци и не искат да си сложат. Тях използвам като контролна група. Много от моите предишни резултати сега се потвърдиха и ще ги публикувам.
- Какво изследваха колегите ви с дрона?
- С дрон и с камера тази година картографите, геодезистите проучиха и направиха картографски карти на неизследвани обекти в недостъпни места по крайбрежието на остров Ливингстън. Така те получиха информация за изработването на карти на Ледения континент.
Съвместно с португалските и испанските учени бяха направени изследвания за климатичните промени в тази част на света.
Търсят се вкаменелости, възможно е да се намерят и останки от динозаври.
Заснета бе и част от океанското дъно, което е невероятно богато и интересно.
- Имаше съобщение, че на Антарктида има паднали метеорити, чието изследване ще даде данни за създаването на Слънчевата система.
- Да, предстоят важни проучвания, ще има и археологически изследвания и още български учени - зоолози, археолози - ще се включат в тях. Това са международни бъдещи проекти, в които и ние ще участваме. Резултатите от изследванията са важни за историята, за промените на климата на нашата планета.
 Тази година там бе монтирана и постоянна сеизмична станция, защото районът е доста сеизмичен. Има действащ вулкан на един от островите, който за последно е изригнал през 1953 г. Данните от сеизмичната  станция ще влязат в световните данни и ще се знае, че и България има приноси за проучванията на сеизмичността на Антарктида.
- Докъде стигнаха довършителните работи в параклиса "Св. Иван Рилски"?
- Той е почти готов. Догодина, когато ще честваме юбилейната 25-а българска полярна експедиция, ще бъде осветен. И тази година художничката Ганка Павлова продължи рисуването на големите иконописни платна. Бе донесена светена вода за освещаване на камбаната и кръста за Йордановден. Аз не бях, когато колегите са празнували Коледа и Нова година, но бях за Богоявление. Хвърлихме кръста, спазихме християнския ритуал, и Ганка, и Стефан се хвърлиха в ледената вода да го ловят. Извади го Стефан - млад и надежден геолог от СУ "Климент Охридски".
- Всичко за храна, освен рибата, си носите, но пиете тамошна вода. Какъв е вкусът на водата там?
- Да, вода колкото искаш. Там са най-големите запаси от питейна вода в света! Пием вода от ледниците - природно чиста, мека, хубава, вкусна, без соли, без химикали. Приятна за къпане и за пиене.
- Какви са вашите проекти или мечти за работата и живота на Антарктида?
- Аз съм участвал в продължение на 20 години в колектива на Софийската университетска кожна клиника, който прилагаше високопланинска климатотерапия (в Саръгьол, Рила планина, на 2018 м надморска височина). Като лекар-лечител съм получавал най-добрите си лечебни резултати на това място.
 Днес алергичните заболявания са бичът на цивилизацията.
На Антарктида има всички природни условия за такова лечение - чист въздух, липса на замърсители и алергени, високо съдържание на озон. Може да се използва спокойствието, тишината, както и факторът движение. Самотата, красотата. И не на последно място - директният човешки контакт, духовността и любовта. Мечтая да се устрои база за лечение на алергични кожни заболявания, но знам, че това ще бъде изключително скъпо. Необходим е и специално обучен персонал. Пък и както в света се харчат огромни средства за въоръжаване, за икономическа и политическа надпревара, знам, че трудно ще се отделят пари за такова лечение. А твърдо вярвам в неговата ефективност!
- Пожелавам ви да се осъществи тази хубава мечта. И дано да се намерят богати меценати, които да се ентусиазират от такъв полезен проект.
                            

Инес Луна

На трапеза в базата

Трима готвачи на... едно ядене: Иван (в средата) - главен готвач, проф. Николай Цанков и писателката Изабела - негови помощници

Вадене на кръста