Сливи за размисъл
Как да вървят у нас работите, като властниците ни са все хора, отмилели от род и родина
/ брой: 140
Купих си от близкия магазин кутийка със сливи - джанки, които растат във всеки български двор. Но тези добре опаковани сливи бяха... от Гърция! Да, внасяме джанки от съседна Гърция! Внасяме още и добре пакетирани коприва, магданоз, джоджен, копър и всякакви зеленчуци и плодове, които преди промяната си имахме в изобилие у нас. Но сякаш опустошителен ураган измете нашите плодородни поля. От стрес, от отчаяние ли се побъркахме, та тъй се отпуснахме, че си оставихме пусти полята, градините и дворовете? Защо поеха децата ни пътищата по света? Защо стана тъй, че се наредихме сред най-изоставащите страни по социални, здравни, образователни и по още много важни показатели? И как да вървят у нас работите, като властниците ни са все хора, отмилели от род и родина! И младите, и възрастните се промениха все за лошо. Станаха по-недоволни, по-мудни, по-мълчаливи, по-мързеливи. И по селата, и по градовете ни сега хората стават късно - когато слънцето се е изкачило високо в небето. А преди ставането беше рано, в зори. "Рано пиле рано пее" - беше негласно правило.
Днес не възпитаваме децата си в труд - това е основната ни грешка. Не ги учим на трудолюбие. Може би така стана, защото нямаме все още закони, правила, които да водят нашето общество напред. Може и да е затова, че все още лъжата властва у нас. Може ли пред голям форум, като многохилядния Учителски събор, цял просветен министър да даде щедри обещания за подобряване на финансовото състояние на учителите и това да се окаже, че не е съгласувано с премиера, с финансовия министър? На кого да вярваме тогава? Уж толкова и толкова процента ще има повишение в цената на тока, на водата, а в действителност сега плащаме двойно повече! Така стана и с цената на билетчето за градския транспорт! Управниците ни цакат във всичко и както, и когато си искат! Само за себе си мислят.
Не са се свършили у нас трудовите хора, не са свършили и инициативните, но закони са ни нужни, закони и правила, еднакви за всички, и тяхното строго спазване. Да стане така, както е в държавите, в които отидоха нашите деца, нашите специалисти! За да има и у нас промяна за добро, за да има вяра в обществото, за да има доверие и надежда във властта и в управниците! Дали ще го имаме това у нас? Щото си имаме наши сливи и джанки, ама няма кой да ги набере, да ги опакова и да ни ги предложи в магазините! Чуждото нито е по-лесно, нито е по-сладко, пък и не ни е по-изгодно...