СЪВЕТИТЕ

През девет земи в десета - казано е в народните приказки. Десет са и божите заповеди. Десет са и съветите на Петко Р. Славейков към журналята и списователите.
Първият съвет е: "Да сте кратки, защото е векът на телеграфите и стенографите." А какво да речем "ние с гайдите" днес, като така са ни натиснали телевизията и интернет, "писменият печат" се е предал, дъх не можем да си поемем. "Краткостта е сестра на таланта" - казал го е Чехов и го е доказал.      
 Вторият гласи: "Да сте определени, сиреч да не описувате един предмет, без да го посочите, че е той този." Случвало се е всекиму да чете и да се чуди и се мае - целта на вестника дали е да информира или да дезинформира читателя. Станахме факири да подменяме акцента, да отпращаме вниманието в глух коловоз, да олекотяваме сериозното, да го обрамчваме в клюка, да раздуваме незначителни факти. Днешните писачи по вестниците наистина "са определени", но не към читателите,  а само към тия, които им плащат.
Третият е искането "да излагате събитията безизкуствено и безпристрастно". Главният господ на днешното вестникарство е copy paste, затуй бъка от "компютърно грамотни неграмотници (израз на Сашо Ангелов) и мързеливи репортери. Пък и защо ли ще се хабят по събития, тъй като не е важно дали една информация е вярна или невярна, дали описаната личност е такава, каквато е представена, дали важността, която се придава на събитието, е заслужена. Друго движи перото - да се подложи на издателя или тия, които стоят зад гърба му. И братята врабци и цанцугери, както нарича Ботев журналистите, се продават вярно не за паница леща, за много повечко, но и това не си струва. 
"Да отбягвате от предисловието и да се вглъбявате отведнъж в предметът, както добрий плувец в студената вода" - е четвъртият съвет, който, както и да го гледаме, подсказва, че дядо Петко Славейков хич не ще да е някаква дремуцащ дядка, като е прогнозирал век преди нас днешния подход към информацията - първом се съобщава главното, основното, после подробностите,  сиреч "вглъбяваме се отведнъж в предметът", няма уводи, няма предисловия, плувецът се хвърля във студената вода (понякога може да е гореща според събитието).
Петата препоръка на П.Р.Славейков е: "Когато пишете някоя фраза, която имате за изключително добра, теглете под нея пръчка. Извънредното явление привлича вниманието на всички." Виждате ли, пустият му дядо Петко още тогава е оценил ефекта върху публиката на графичните акценти и оформлението.
 Шестият съвет е формулиран така: "Да бъдете кратки, сиреч се уверявате по напред, че наистина имате в ума си някоя идея и тогаз да я излагате в късо." Ще добавя само законът на Стефан Продев, който гласи: "Кратко, ясно, точно и смело! Нищо повече и нищо по-малко!"
 Седмият съвет сякаш е продължение на шестия: "Когато статиите или изложенията са ви пълни, отсечете от тях всяко излишно говорение; защото не е многото хубавото, но в хубавото многото!" Още в първия брой на "Дума" на 4 април 1990 г. обещахме да се преборим с дългите статии. Тая битка до днес продължава, всички, от които зависи, са убедени, че е справедлива, защото и читателите искат това, но войната "да се излагаме в късо" кой знае защо се проточи и няма още подписано примирие, камо ли  пълна и безусловна капитулация.       
"Да правите периодите си къси, лаконизмът е езикът на господарите и на големите мъже" - така гласи осмото правило на дядо Славейков. Кой ли не е разсъждавал за стила: той е "втора природа на мисълта", той е "забравяне на всички стилове", той е "дело на темперамента", той е "като носа: два еднакви няма", в края на краищата "стилът - това е човекът".
 Деветият съвет е "Да отбягвате от всякой език накамарен, претоварен и препълнен. Най-простий е най-добър." Ще добавя думите на Достоевски: "Езикът - това е народът". Иво Андрич ни учи да внимаваме с думите си, те не са краткотрайни като звука, който ги произнася. "А с течение на времето те често оживяват и само срамни рани парят и тровят живота."       
"Да пишете така, щото лесно да се прочита. Йерографическият език е самият, който е намерил верни читатели" - така завършват съветите на П.Р.Славейков към журналята и списователите.
П.Р. Славейков е в правото си да ги съветва, вътре е в занаята - списвал е много вестници. Разказват как  новоизлюпен талант го посетил в редакцията на "Македония" в Цариград: "Г-н Славейков, нося едно мое писание, което ще ви замоля да поместите в газетата си". И добавил: "Само недейте пипа думите!" Редакторът му отвърнал: "Млади момко, знайте от мен - на този свят само лайното не се пипа!" Ето ви още един съвет.