Позиция
Народът иска управници, обичащи България
Отворено писмо до кандидатите за власт
/ брой: 205
Обръщам се към множеството кандидати за власт. Открай време бог ни дава на нас, българите, много таланти, но друг ни праща управниците. С каква орисия сме орисани, че в най-великите човешки открития все се намира и българска следа? Сякаш с щедро ведро господ ни изсипва талантите, та сме прочути с тях по цял свят. И продължават да се раждат у нас гениални учени, велики откриватели, знаменитости на изкуствата, на спорта, които прославят малката ни и красива България.
Наскоро голямата ни цигуларка Стойка Миланова призна, че "ако на столетие в света се раждат по няколко безумни таланти, у нас се раждат по десетина". И на всичката тази невероятна благодат отговаря куцият късмет да ни водят много често неподходящи и неспособни държавни управници. Като че ли злобно ни се киска дяволът и ни праща ръководители, които дърпат народа все към дъното на човешките нещастия.
Как добре ни е опознал Константин Иречек! Прозрял е, че у нас "можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните". Затова на мене ми се иска като Бай Ганьо да се обърна към духа му и да го попитам: "А, бе, Бай Иречек,
няма ли край тая проклетия
с българските управници? Щото и днес пак, както ти едно време рече, "сме разделени на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри?" Отново сме пред президентски избори, а такъв богат урожай от кандидати за този пост се е задал, че на обикновения български избирател свят му се завива! А общото, което ни свързва, е пак онова, дето ти си го разбрал - чудесното наслаждение да се преследваме един друг и да си разваляме един другиму работата!"
Предстои ни да слушаме щедрите обещания на кандидатите за президенти. Пак ще бъдем омайвани с мили слова, които ще ни представят в розово бъдещия наш живот. След толкова лъжи и измами, след толкова разочарования ние сме обезверени и отчаяни. Не вярваме вече никому. Разсипана, изоставена, както са старите хора у нас, е китна България. Много са вече българите и се множат, които не искат да живеят тук. И не само младите, но и възрастните се отправят в чуждите държави. Там искат да живеят, там искат да оставят костите си. И за бежанците стана заплаха оставането им в нашата държава.
Защо стана така бе, хора?
Защо си намразихме държавата, защо си ненавиждаме управниците, защо не се обичаме един друг? Май причината е, че толкова малко са били свестните ни държавни ръководители, че могат да се преброят на пръстите на ръката ни. Затова и днес не вярваме, че ще дойде най-после месията, който ще ни поведе из пустинята, в която се превърна хубавата ни родина. А как жадуваме за такъв водач. Та да тръгнат и у нас работите, да се оправим най-сетне и пак да стане България примамлива за чедата свои.
Вие, кандидатите за високите постове, запомнете, че народът иска да има управници, които да обичат България и българския народ. Да бъдат верни и предани на народ и родина. Да въведат ред и сигурност в страната. Да открият фабрики, заводи, предприятия за честните и кадърните труженици. Всички настояваме да ни се осигури спокойствие за живот и работа. Искаме най-после да имаме истинска защита от държавата за нас, за децата ни, за жилищата ни, за имотите ни. Да имаме справедливо законодателство. Да бъдат строго наказвани всички посегателства на чужда собственост.