Ислям и демокрация

След като Ангела Меркел обяви германския мултикултурен модел за пълен провал, много неща в Европа се промениха. Думите на Тило Сарацин, разбунили Германия преди два месеца, вече не звучат като ерес. Сарацин, тогава все още член на ръководството на Бундесбанк и политик, когото Германската социалдемократическа партия сега иска да изключи, беше писал, че Германия се самоунищожава заради липсата на интеграция на мюсюлманите.
След първоначалното осъждане от дежурните коментатори, се оказа обаче, че огромното мнозинство от германците е напълно съгласно със Сарацин.
Сега на свой ред Меркел казва, че емигрантите трябва да положат повече усилия да се интегрират в германското общество и да научат немски език. Тя има предвид, разбира се, четирите милиона мюсюлмани в Германия, повечето от които са наследници на турските гастарбайтери от шестдесетте години на миналия век. Много от тях са прекрасно интегрирани в германското общество, но въпреки това присъстващите млади християндемократи станаха на крака и дълго аплодираха Меркел за тези нейни думи.
На фона на икономическата криза европейски лидери от традиционните политически сили неусетно си присвоиха територия, смятана за запазена за крайната десница. Политически некоректното много бързо стана коректно.
Нямам предвид само Германия. Доскоро се смяташе, че САЩ олицетворяват най-големия успех на мултикултурализма, тоест съжителството на общности с различен произход, култура и религия. Там е работата обаче, че на тази теория вече не може да се вярва след епизода с опита да се построи джамия в близост до мястото, където се издигаха кулите близнаци. Американското общество се оказа всъщност изключително нетолерантно спрямо исляма, възприеман не като религия, а като идеология на терористите от 11 септември 2001 г.
Но мюсюлманите в САЩ не са много. В Европа, където те са повече, ислямът е възприеман като нещо, което капсулира тези, които го изповядват, по съвсем различен начин в сравнение с други религии и култури. И също така като заплаха, че много скоро поради демографските тенденции Европа ще загуби не само своята културна идентичност, но и своята демократична същност.
Защото мнозинството от европейците не вярват, че ислям и демокрация са съвместими понятия. Ислямът е възприеман като синоним на тоталитарни обществени отношения, на безпрекословното подчинение на догми, изготвяни неясно от кого и къде, на пълното обезличаване на личността.
Турция е особен случай на успешна мюсюлманска държава, която, макар и с трудности, върви по пътя към демокрацията. Посещавал съм Турция на връщане от Иран и чувството на всички в самолета бе, че не сме прекосили разстояние, а сме пътували във времето. Просто от средните векове се пренесохме в модерната съвременност.
Затова в средите на ЕС се придава голямо значение на бъдещото развитие на Турция, която е до голяма степен на кръстопът - може да залитне към умерен и по-отявлен ислямизъм, но може и да запази за свой модел западноевропейските общества. Факт е, че Турция остава рядък упешен пример на мюсюлманска държава.
Самата Турция разбира това добре и доста грубо шантажира Брюксел: или ни приемате в ЕС, или ще се развиваме по друг модел... Питал съм турски министри да кажат кой по-конкретно. Но те предпочитат недомлъвката.
В ЕС гледат с любопитство и на България, единствената страна в ЕС, в която има голямо мюсюлманско мнозинство, което не е резултат от скорошна миграция. Шаблонът за българския етнически модел сме го чували. Това са алабализми. Но по същия начин като турските министри, когато се почувстват притиснати, лидерите на ДПС кават: "Развалите ли етническия модел, ще стане страшно..."
Истината е, че политическият модел на ДПС е пълен абсурд за едно европейско общество. Никой не може да приеме за нормално една етническа или религиозна група да съставлява политическа партия. ДПС е член на европейската група на либералите. Значи ли това, че всички български турци са либерали? Нима няма сред тях ляво настроени, или десноцентристи? Нима е нормално един политически лидер да рентиерства до живот като "Господин десет процента" от българския електорат?
Аз лично мисля, че демокрацията и ислямът биха могли да бъдат съвместими, при спазване на редица условия, започвайки от отделянето на църковните от държавните и политическите дела. Много ми е трудно да обясня това обаче на моите брюкселски събеседници, защото феодалното политическо капсулиране на моите сънародници мюсюлмани свидетелства за противното.
Германският мултикултурен модел е пълен провал, каза Меркел. А какво да кажем ние с гайдите?