Гласа му чувам

Преди 54 години, на среща на Димитър Талев със студенти - българисти от СУ "Св. Климент Охридски", която се състоя в Студентския клуб (сега там е Студентски театър), един неразумен колега зададе на именития ни творец болезнен въпрос: "Вие българин ли се чувствате или македонец?" И до днес виждам развълнуваното, възмутено и зачервено лице на писателя, чувам разтреперания му гневен глас: "Трябваше да дойда в София, в столицата на България, и тук да ми бъде зададен този нелеп въпрос!" Бяхме като попарени... Та пред нас стоеше прав Талев - епичният певец на страданията и борбите на хората от Югозападния край, които по силата на историческите събития са изживели големи страдания! И до днес този край и хората в него като мощен магнит привличат погледите, умовете и сърцата на мастити учени-историци и на творци-романтици.
ДИМИТЪР ТАЛЕВ ПЕТРОВ е роден на 1.9.1898 г. в 

Прилеп - родно място на бележити българи

просветен център, от който са излезли  много от големите учители на България. Китният град е разположен в Прилепското поле, което е начало на равнината Пелагония, сгушена в прегръдките на гранитните планински вериги на Селечка, Козяк, Долги рид, Бабуна. От запад са двурогият хълм Маркови кули, двувърхият Пелистер и Крушовската планина. Тук, сред тези красиви планински възвишения, се ражда и расте силно впечатлителният Димче Палисламов. Тази е бащината му фамилия - от комитското село Светомирани. Цял живот той се гордее със селския произход на своя баща, който е един от първенците еснафи, майстори в Прилеп - честен занаятчия - железар. Доколко еснафите са били важни хора в града, личи от поговорката: "Еснаф да бидеш, човек да бидеш!" А Тале Палисламов, макар че работи с чилик (стомана), бил с нежна душа. Любимото му обръщение било: "Сладко брате!" Бил и много ученолюбив. Често казвал: "Учените ке връзват, учените ке отвързват!" Атмосферата на Прилепската чаршия Димче запаметява и по-късно я пресъздава в романа си "Железният светилник".
Майката Донка ражда Димче в зряла възраст. Много повече време прекарва с това свое чедо, защото големите й деца са излетели от домашното гнездо. Тя е будна, нежна по душа, но и необикновено силна по дух. "У нея грееше неутолена жажда за знания, макар че беше неграмотна." Талев пише още за майка си, че е 

пример за светлост и устойчивост в бедата

Известни черти от нея са влезли в образа на Султана. Аурата на майката е толкова силна, че във всички незабравими и обаятелни женски образи писателят влага по нещо от нея. За жената Талев изповядва: "Тя е по-благородна, у нея има творчески залежи. Тя е създала голяма част от народното творчество. Жената има по-дълбоко чувство за топлина, за онова, което създава хармония в живота..." И още: "Където влиза жена, влиза един чист полъх." Запленен от сладкодумието на майка си, впечатлен от народните песни, които тя му пее, Талев расте обграден от топлата домашна обич. Десетгодишен остава без баща, но големият му брат е почти като негов баща - възрастово и духовно.
Наследил разказвачески умения от майка си, облъхнат от историческите събития и от големите личности, които те раждат, чувствителният юноша притежава силно вътрешно зрение, представя си емоционални картини, има необикновено, буйно въображение, все надеждни предпоставки за бъдеща творческа изява. Златен ключ за отключване на творческите му заложби е и влиянието, което изпитва от творчеството на Вазов и от живата среща с Пенчо Славейков, който идва в Прилеп като директор на гостуващия Народен театър. Талев чете романа "Под игото" и остава потресен. Научава го почти наизуст. Под негово влияние написва своя първи опит-роман, почти като Вазовата творба. Вторият му творчески опит е текст за песен, която пише във втори прогимназиален клас. Поводът е едно разтърсващо от ужас убийство - цяло семейство с четири деца и майка, бащата е в Америка, е заклано от турците. Мелодията пише Петър Спасов. И се запява текстът на Талев, разказващ кървавата история...

Израства жилав, издръжлив юноша

с равновесие между силна емоционалност и здрави волеви качества. Възпитан в трудова дисциплина, той приема за цял живот честността, доверието, устойчивостта в труда, последователността, организираността като свое верую. Тези качества му помагат в бъдещата работа на голям писател. През 1912 г. Талев напуска Прилеп. По пътя на своето образование той пребивава в Солун, Битоля, София, Стара Загора, Загреб, Виена. Има нещо символично в пристигането му от Виена в България. Годината е 1921-а, а в деня, в който той слиза на Ломското пристанище, умира Вазов. Отива си патриархът на българската литература, но... идва негов следовник!
Там, във Виена, е узряла у него идеята да напише голяма книга за Македония! Преодолявайки хаоса от идеи, обогатявайки недостатъчния си житейски и творчески опит, учейки се от Толстой, Достоевски, Йовков, воден от силата на синовната си любов към Македония, писателят преминава през жизнени и творчески завои и създава "поетическа история на Македония". Трудно ще се намери български дом, в който да няма епохалните му романи: "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден", "Гласовете ви чувам". От страстната му обич към "Македония - средището на Самуиловата държава", се ражда и романът му за Самуил. Заживяват ярките образи на Султана, Лазе, Катерина, Ния, Немтур... галерия от люде, които грабват неудържимо читателя. Талевите образи и идеи са завладяващи. Те пораждат горещи размисли, предизвикват вълнуващи безсъници. След неговата Ния колко още Нии са кръстени! А колко сълзи са пролели българите-емигранти над книгите на Талев! През 1963 г. в Славянския комитет се получава писмо от Австралия: "...Страниците на романите на Талев са

напоени със сълзите на читателите

и буквално вече не се разчитат. Изпратете ни нови..."
През 1965 г., когато моят баща си отиде от този свят, потопи в скръб всички ни. Но най-зле беше мама. Тя мислеше само за обичания си съпруг! Разтревожени за нея, ние с брат ми сложихме на нощното й шкафче четирилогията на Талев. Безсънните й нощи се замениха с четене и мама заживя със съдбите на обаятелните образи на Талев. Те й подействаха почти лечебно! Това е харизмата на големите писатели - да влизат в душите на читателите си, да им влияят в живота! За да станеш такъв, според Талев, "трябва да си раздвижен от голяма идея, която да те е завладяла неудържимо!" За него това беше идеята за свободата и добруването на родната Македония. И като майстор Манол Димитър Талев вгради в своето творчество най-скъпото на сърцето си. Създаде творби-класика и затова той беше първият, който получи учредената в 1970 г. Вазова награда за цялостното си литературно творчество. В Сопот, на честването на 120-годишнина на народния поет Вазов, Димитър Талев беше посмъртно признат за достоен приемник на патриарха на българската литература. Есента на 1966 г. Талев си отиде от нас. Съпругата му Ирина, придружена от синовете Владимир и Братислав, получи наградата.
Според Луи Арагон една книга се пише от автора, а се завършва от читателя. За книгите на Димитър Талев винаги ще има читатели и в това е безсмъртието на писателя и на създадените от него образи.