Балканската война

В нашата младост се въртеше лафът: "От хиляда деветстотин и Балканската война", с който обозначавахме нещо старо, отдавнашно. Като си помисля сега, тогава Балканската война не е била толкова отдалечена от нас във времето. А през 2012 г. ще се навършат едва сто години от началото й. Впрочем следите от нея винаги са били живи и са белязали и родовите ни истории. Прозорецът на моето детство и юношество в Момчилград гледаше към паметника-костница на загиналите за освобождението му на 4 ноември 1912 г. от Македоно-одринското опълчение, командвано от генерал Никола Генев, участник в Априлското въстание, един от шипченските герои, талантлив военачалник, офицер с удивителна доблест. В мавзолея лежат костите на 14 войници, редник до редника, повечето от които доброволци от арменската рота, умрели за България. Дядо Васил държеше на показ у дома войнишките си портрети от балканските войни и ни ги показваше не без гордост. А татковият вуйчо д-р Никола Герджиков, по-късно станал професор, през септември 1912 г. пристига от Женева, призован от зова на отечеството, за да ръководи военен лазарет. Впрочем, ако следите още са живи, това е така, защото войната се докосва до всяко семейство, до всяко село и град, до целия народ. Ето как очевидец, военният кореспондент Теньо Тончев описва народното въодушевление в деня от септември 1912 г., когато се обявява военната мобилизация: "И започна оня езически екстаз, проява на една порутена през вековете на робството и сега възродена психика, отприщила се, оформила се в сила, която се разливаше като неудържим порой. Видях с очите си един празник, но не като коледните и великденските. Не! Това беше нещо невъобразимо. Бих го нарекъл велико тържество на един народ! На 17 септември и през следващите дни всичко, без разлика на възраст, пол и здравословно състояние, беше заело улиците и викаше, скандираше, пееше, ликуваше. Свиреха гайди, кавали, кларнети, гъдулки - кой каквото можеше. Вееха се знамена, размахваха се флагчета. Хората до един пременени, накичени с цветя."  Тогава всенародната идея за обединение на българските земи събира в казармите 850 хиляди души, 40 на сто от мъжкото население на страната. Не стига оръжието за толкова много желаещи да дадат своя принос за освобождаване на поробените братя и сестри, за събиране на българите под обща държавна стряха. А в някои части войниците нямат униформи, воюват с дрехите, с които са тръгнали от дома си. Българската армия изнесе основната тежест на войната, хвърли най-големи сили и даде най-много жертви в т.нар. Балкански съюз. А български пълководци записаха нови страници в историята на военното изкуство, което беше невъзможно без подвига на изстрадалия, но храбър български войник.
 Встъпихме в годината, в която ще се навърши столетие от началото на Балканската война. Очакваме да стане всенароден разговор за величавите победи и трагичните последици от Балканската война 1912-1913 г., да се осмисли нейната роля като продължение на вековните борби на българския народ и възрожденските революционни борби за освобождението ни. Научаваме, че вече е създаден национален организационен комитет за честването на годишнината от това славно събитие в българската история. Но един поглед в състава на комитета предизвиква колкото разочарования, толкова и съмнения. Първо, би било по-редно комитетът да бъде под патронажа не на премиера, а на президента на републиката, тъй като той освен държавен глава е и главнокомандващ на армията. Вече се чуха много гласове от разни страни защо за председател на организационния комитет е определен Цветан Цветанов. Явно това решение е "про форма", отбиване на номер, имитиране на дейност. Защото не може да е формално ръководенето на богата разностранна юбилейна програма, за да бъде тя достойна за безмерния подвиг на българската войска и на целия наш народ. Министър Цветанов няма нито подготовка, нито опит (това не са му избори!), нито ерудиция, за да очакваме от него да обедини мисълта и енергията на учени, общественици, военни специалисти, писатели, публицисти, журналисти, издатели, режисьори, актьори, композитори и музиканти и др. В комитета трябва да бъде  ангажирана не толкова полицията (!), а  Министерството на отбраната, Министерството на културата, Министерството на образованието, науката и младежта, БАН, музеите и галериите, кметствата, медиите, издателства, фондации, обществени организации, патриотични сдружения. Още повече, че ако сме умни и проницателни, бихме подчинили юбилейното връщане към оная всенародна лудост и небивал ентусиазъм, към най-силните страни на българската душевност, към военните триумфи, на идеята за сплотяване на нацията в името на истински национални цели.