Една цивилизация в капан

Злощастен е онзи, който не умее да живее сред опасности.

Латинска сентенция

Съществува неяснота, свързана с КОВИД-19, много по-дълбока и всеобхватна, отколкото е загадката за неговия произход. И тя е защо досега съобществото на държавните ръководства по целия свят не се е обединило около схващането, че този вирус е несъмнено тест за зрелостта на човешката цивилизация по отношение на нейните реакции спрямо глобални опасности. Както и защо експедитивно не са съгласували заедно единна стратегия как да бъде противодействано на разпространението на тази пандемия. 

Но този стрес-тест съвсем не е от рода на извършените неотдавна от Европейската централна банка проверки на 128-те най-големи банки на континента, които държат 85% от общите банкови активи в 18-те държави, използващи еврото. Разликата е принципна. Целта на банковите стрес-тестове наистина бе да се даде отговор на въпроса дали тези институции ще устоят и при най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата с едновременни сериозни сътресения на финансовите пазари.

Стрес-тестът на една банка можеше в най-лошия случай да завърши с червен флаг, което означава, че финансовата институция не е спазила изискванията и не е използвала правилната методология. Но стрес-тестът всъщност бе имагинерна негативна ситуация, която не довеждаше до реални загуби на банката, а само до отправени към нея препоръки как да оптимизира дейността си и да достигне установените показатели за устойчивост при неблагоприятни условия за банковия сектор.

Именно тук е разликата спрямо ситуацията с вируса. Неподготвеността за справяне с него довежда до напълно реални загуби. Те са стотици хиляди животи, а не само символичен флаг в червен цвят, придружен с папка, пълна с указания. И в никакъв случай не представлява топ хартия, формат А-4, висок... 3 км. Каквато височина биха заели некролозите на починалите досега от КОВИД-19 по целия свят. Този хартиен небостъргач продължава да се извисява... 

Какво показва развитието на ситуацията с вируса?

На латински език "virus" означава във второ значение "отровно отделяне, отрова". Но ако за човешкия организъм коронавирусът е отрова за биологичната му структура, то за съвкупната човешка цивилизация той играе ролята на лакмус за способността или неспособността на отделните държави да изградят помежду си конкретен механизъм за общо противодействие на тази заплаха. Опасност, чиито размери още в никакъв случай не могат да бъдат определени, понеже неизвестните величини в евентуална математическа формула, която да описва развитието на процеса в глобален мащаб, са все още твърде много.

Реакциите на отделните държави показват твърде нисък КПД за интеграция на съвместните усилия. Дори нещо по-лошо. Както заяви на 15 април главният редактор на известното световно медицинско списание "The Lancet" Ричард Хортън, решението на правителството на САЩ да спре (временно, но точно в условията на пандемия) финансовата подкрепа за Световната здравна организация, е открито престъпление срещу цялото човечество. Ричард Хортън се е обърнал чрез социалната мрежа към Антъни Фъдж, директор на Националния институт по инфекциозни заболявания на САЩ, с думите: "Обвиненията на американския президент срещу СЗО (че е проводник на интересите на Китай - бел. авт.) са неверни. Моля да го поправите и да застанете на страната на истината."

Същевременно именно официален Вашингтон 

започна да засекретява информация

свързана с КОВИД-19. Както съобщи в. "Уолстрийт джърнъл", група учени и милиардери работи върху проект за спиране на епидемията от коронавируса. Тя е ръководена от 33-годишния влиятелен лекар Том Кейхил, а в центъра на проекта е биологът Майкъл Росбаш, носител на Нобеловата награда за 2017 г. В екипа влизат още химици и биолози, имунолог, невробиолог, хронобиолог (специалист по развитието на биологичните образувания във времето), онколог, гастроентеролог, епидемиолог и ядрен учен. Но докладът на групата, представен на щаба за борба с коронавируса начело с вицепрезидента Майк Пенс, е конфиденциален.

Потенциалната възможност за големи поражения от бактериален (вирусен) източник не са в никакъв случай пълна изненада, поне за властите в САЩ. ... Октомври 2009 г. Бостън, щата Масачузетс, сградата на Масачузетския технологичен институт. "Имаме нужда от вас! Силата на вашите средства за действие предполага отговорност." С тези думи Едуард Ю., агент на Федералното бюро за разследване (ФБР), се обръща към студентите в разноцветни тениски, дошли от цял свят за конкурса по синтетична биология IGEMC (International Genetically Engineering Machine Competition). ФБР, партньор на събитието, отправи към младите учени следното послание: без тяхна помощ няма как да се упражни надзор над биотероризма.

Синтетичната биология не е обикновено усъвършенстване на молекулярната биология - дисциплина, довела до появата на генно модифицираните организми (ГМО). Синтетичните биолози са инженери, които се опират на принципите за дизайн, стандартни модули и оптимизация. Вече не става въпрос само да се извършват манипулации с гени и ГМО, а изцяло да бъдат изградени геноми и да се създават генетично произведени организми.

Перспективата е свързана с индустриализацията на биологията. Съвсем обяснимо е защо този отрасъл на науката бързо се превръща в обект на икономически интерес и поражда инвестиционна треска. Златоносната жила е в неговата

свързаност с нови силни спекулативни пазари

в енергетиката - с производството на биогорива и борсата на емисии на въглероден двуокис, утвърдена с протокол от Киото; във фармацевтиката - с организмите, действащи като фабрика за лекарства; и в химията - най-общо със синтеза на сложни молекули или биологични тъкани, засичането на вещества (организми "стражи") или обеззаразяването на околната среда. Именно тези сектори влизат в оценъчните категории на IGEMC, което доказва, че в областта на биоинженерството науките и пазарът стават все по-свързани, до степен на неразделни.

Списание "Nature Biotechnology" илюстрира процъфтяването на синтетичната биология, като посочва трите основни, конкуриращи помежду им подхода, по които се съсредоточава инженерната практика. Първият се занимава с генетичните компоненти, вторият - с целия геном, а третият - с клетъчните мембрани.

Тревога още от 2010 г. поражда и възможността синтетичната биология да бъде превърната в

развъдник на нови форми на въоръжаване

Малко са предвидените предпазни мерки, а в същото време геномите на опасни вируси бяха наново създадени от Екард Уимър (вируса на детския паралич - в университета на щата Ню Йорк) и Джефри Таубенбергер (вируса на испанския грип - в Института по патология към въоръжените сили на САЩ).

Началото на изкуственото произвеждане на организми е белязано от опитите върху морфогенезиса (зараждане на формите), проведени преди повече от век от лекаря Стефан Льодок. В своята книга "Синтетичната биология" (1912 г.) той развива амбициозна физикохимична теория за живота в подкрепа на неговите материалистични убеждения. Шестдесет и шест години по-късно, след генетичната революция, полският генетик Вацлав Шибалски провижда бъдещето през 1978 г., когато предсказва появата на синтетичната биология.

Но в настоящия консумативно ориентиран западноцентриран свят, с агресивната му претенция за налагане на своя обществен модел в глобален мащаб, насоките на научните изследвания в синтетичната биология са диктувани от финансовите субекти (който плаща, той поръчва музиката) натам, накъдето се мержелеят примамливи перспективи за печалби. Затова и не бе направено необходимото за намиране на ваксина както срещу SARS (Severe Acute Respiratory Syndrom - Тежък остър дихателен синдром), така също и срещу MERS-CoV (Middle East Respiratory Syndrom - Corona virus - Средноизточен дихателен синдром - коронавирус).

Поради ограниченото регионално разпространение и на двете епидемии от коронавируси, както и тяхното сравнително бързо затихване, бизнесът и правителствата в световен мащаб не бяха мотивирани да финансират разработването на съответните ефикасни ваксини.

Реторичен е въпросът: На какво ниво би била международната профилактична здравна система по отношение на опасностите от вирусни пандемии, ако значителна част от средствата за военни цели, в размер на около 1500 милиарда долара годишно, бяха пренасочвани към опазването на глобалното здраве на цивилизацията ни? От десетилетия, поне от края на Втората световна война. И на какво ниво би била синтетичната биология със защитни цели, ако тя беше не само достатъчно финансирана, но и бяха премахнати кодовете за секретност върху изследванията в отделните държави?

Способността за разрешаване на проблеми и за взимане на правилните решения е истинското мерило за умението на един политик да е лидер,  допринасящ за решаването на проблемите по време на криза не само в своята държава, но и в глобален мащаб. И ако това положение не стане валидно за всички лидери, рискът за цялата цивилизация е огромен. Удачно е да си припомним латинската сентенция "I am seges est ubi Troia fuit" - "Сега има житни поля там, където някога Троя е била".

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България