Драмата "Брекзит" - ендшпил или ново начало?

И ето че след повече от две години ходене по мъките и драма, изпълнена с различни обрати, дойде ключовият момент в сапунената опера „Брекзит“ – моментът, в който Великобритания трябва да гласува дали да приеме сделката на премиера си Тереза Мей с Брюксел или да я отхвърли. Това трябва да се случи утре, 15 януари, около 21 ч българско време.

„Брекзит“ обаче вече се превърна в истинска криза за Албиона – засега само политическа, но заплахата тя да се превърне в институционална, икономическа и дори хуманитарна е съвсем реална. А предстоящото гласуване, вместо да разсече гордиевия възел, заплашва да затегне примката около врата на Тереза Мей още повече. Британското общество продължава да е разделено по въпроса, същото е и с британските депутати – независимо дали става дума за консерватори или лейбъристи. За едно обаче като че ли има силен консенсус – никой не е доволен от постигнатото споразумение с ЕС. Много от торите недоволстват, че Великобритания ще остане в митнически съюз с Европа и няма да може да сключва сама търговски споразумения с трети държави, а по този начин, според тях,  се обезсмисля вотът на хората. От друга страна пък, лейбъристите настояват, че сделката не е добра, защото не защитава в достатъчна степен интересите на британските работници, а само тези на едрия капитал.

Привържениците на "Брекзит" без сделка обаче са малцинство и засега успяват единствено да пречат на процеса, без обаче да могат да наложат своята воля. Така през седмицата в парламента в Лондон приеха поправка към бюджета за тази година, с която мнозинството народни избраници вързаха ръцете на правителството да прави разходи за "Брекзит", ако сегашното споразумение не бъде одобрено. Идеята е ясна – всички признават, че въпреки фантазиите на мнозина за „свобода и независимост“, скъсването на връзките с континента и загубата на свободен достъп до европейския пазар ще нанесе изключително тежки последици не само на икономиката, но и на обществото като цяло. Подобен сценарий може дори да доведе до немислимото в модерния свят – недостиг на хранителни продукти. Отделно ще бъдат силно засегнати здравеопазването, науката и много други дейности, които сега Великобритания осъществява или с помощта на сътрудничество с Европа, или които разчитат на работна ръка от ЕС – главно източноевропейци като нас и румънците.

Точно ние бяхме обвинени за (почти) всички злини, които се случват на Острова, но сега вече е повече от ясно, че без нас ще е много, много трудно. И въпреки това, с британска упоритост, можем дори да кажем твърдоглавие, "Брекзит" продължава да е желано развитие на нещата от милиони хора и немалко политици.

Орел, рак и щука,

горе-долу това е положението в момента в британския политически живот. Интересите са абсолютно разнопосочни - и посоките са повече от две. Така бъдещето на страната още е неясно, въпреки че изходът от гласуването във вторник е, общо взето, ясен. По всеобщо мнение Мей няма никакъв шанс да спечели. По думи на собствените й съпартийци, загуба с разлика под 100 гласа дори ще се смята за успех. В неделя Мей изпрати писмо до депутатите, в което ги призова да я подкрепят и предупреди, че иначе ще последва огромна криза на доверие в политиците от страна на електората. Но това е малко вероятно. А после какво?

Има няколко сценария. Тереза Мей няма друг вариант освен да се опита да издейства допълнителни отстъпки от ЕС и да подложи допълненото споразумение на нов вот. От Брюксел, а и от доста европейски столици вече заявиха, че това не може да стане и че сегашната сделка е окончателна. Можем обаче да очакваме поредните безрезултатни (и унизителни) совалки на британския премиер между Лондон и континента, в напълно отчаян опит да се промени нещо, поне нещичко, което да даде поне някакъв шанс на сделката. Можем също така да очакваме, че при тежка загуба в парламента ЕС може да склони на известни отстъпки - главно за ирландската граница, която е основната причина за раздора между консерваторите. Тежката загуба обаче означава, че малък напредък няма да е достатъчен. А запазването на свободното движение между Ирландия и Обединеното кралство, за което настояват много от противниците й, е само в сферата на фантазиите.

Освен, ако "Брекзит" не бъде спрян изцяло. Наскоро Европейският съд реши, че Лондон има право едностранно да прекрати действието на член 50, който всъщност задейства процеса на излизане от ЕС. През седмицата двама от най-големите донори на кампанията за напускане предвидиха в интервю за Ройтерс, че точно така ще се развият нещата и правителството ще предпочете да запази сегашното статукво, отколкото да предизвика сътресения, които могат да отекват на Острова с десетилетия. Кабинетът, от своя страна, отрича и твърди, че няма да спре пред нищо, за да изпълни волята на избирателите. Ще видим.

Трети вариант е парламентът да поеме контрола върху по-нататъшния процес. Кабинетът на Мей вече претърпя редица тежки поражения от страна на депутатите. Вече се говори, че те имат план, с който да отнемат още правомощия на правителството след вторник, но засега не са известни подробности. Очаква се обаче, ако това се случи, в парламента да има поредица от гласувания, които да дадат яснота за кой вариант има подкрепа и за кой не, като по този начин се определят и бъдещите действия на Лондон. 

Други пък се надяват, че при очертаващия се цайтнот все пак може да бъде намерен компромис между двете основни партии, който да осигури достатъчно гласове за сделката. Това обаче изглежда малко вероятно.

Социалистически "Брекзит"?

Плановете на опозицията обаче включват директен опит за сваляне на правителството. Според Джереми Корбин лейбъристите са готови да внесат вот на недоверие още във вторник вечерта и вероятно ще направят точно това. Той едва ли ще е успешен, но тогава партията ще поеме курс към нов референдум. И двете имат логика, тъй като според последните проучвания лейбъристите водят с 3 процента на консерваторите и при избори ще имат възможност да поемат юздите и на държавата, и на "Брекзит". Корбин вече обяви амбициозна програма, с която Великобритания да запази икономическите връзки с Европа, като паралелно с това заложи на силна програма за възраждане на индустрията и социалния характер на държавата. С нея лейбъристите искат да погребат наследството на Маргарет Тачър, а именно неолиберализма. Звучи парадоксално, но именно най-големите неолиберали бяха моторът на "Брекзит", а аргументите им бяха, че европейските регулации са прекалено "социалистически" и че Лондон трябва да си върне "свободата". По-късно се разбра и какво се има предвид под свобода - запазването на Ситито като световна пералня на пари, заедно с офшорните зони, където Великобритания също е световен лидер. Но в голяма степен това е така заради... достъпа до ЕС.

Значително по-реалистичните амбиции на лейбъристите звучат чудесно. Осъществяването им обаче ще бъде много трудно. Мечтата за една лява Великобритания ще срещне много силен отпор от местната върхушка, а поради разочарованието от политици като Тони Блеър голяма част от работническата класа е изоставила традиционния си представител и сега гласува или вдясно, или за националисти като Найджъл Фараж и неговата партия ЮКИП. 

Последните тенденции обаче, следствие на разумната политика на Корбин, все пак дават шансове на този сценарий. Той всъщност е и най-благоприятен както за Европа, така и за нас, българите. При Корбин европейските граждани ще запазят изцяло правата си, т.е. нашите емигранти ще могат да продължат да живеят безпрепятствено на Острова, а пътуването им до родните места няма да изисква допълнителни документи и разправии освен личната карта - както е и сега. Освен това Корбин смята да трансформира значително обществото, а един от най-важните стълбове на програмата му е безплатно образование - една от основните причини наши сънародници да се заселват по тези места. Ксенофобията, която и сега продължават да демонстрират торите, не вещае нищо добро за българите там. 

На финала, предстоят наистина ключови седмици в тази сякаш безкрайна драма. Дали обаче те ще дадат окончателно решение на проблема? Най-вероятно не. Разломът между желано и възможно все още е твърде дълбок.