Доц. Григор Сарийски: Поскъпването ще продължи поне до началото на пролетта

Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ

- Г-н Сарийски, на какво се дължи високата инфлация у нас и колко ще е тя за 2021 г.? Докога ще продължи поскъпването?

- През изтеклия месец бе отчетено почти 8-процентно увеличение на потребителските цени, което е най-високият темп за последните 13 години. Подобни антирекорди се отчитат почти навсякъде и това показва, че сегашният скок на цените не може да се припише на фактори от локален характер, или поне не изцяло.

Причините са комплексни, като сред по-важните може да се посочи частичното възстановяване на търсенето в световен мащаб (подхранвано от надеждите за предстоящо затихване на пандемията), нарушаването на някои от веригите за доставки, ограничаването на достъпа до част от по-евтините енергийни източници, нарастването на риска от глобални конфликти и произтичащото от това засилване на активността по презапасяване със стоки от първа необходимост и пр. Не на последно място, нарастването на цените в момента е продиктувано от освобождаването на натрупаното (като следствие от активната парична политика в периода на голямата рецесия) инфлационно напрежение.

Централните банки твърде дълго държаха включени своите печатници и това доведе до задълбочаване на дисбаланса между производството на стоки и услуги, от една страна, и парите - от друга. Допреди година този проблем позволяваше да бъде неглижиран поради по-бавното превъртане на новите пари в икономиката. Сега обаче картината се променя и населението чисто физически усеща олекването на джобовете си. За съжаление, повечето от споменатите процеси имат инерционен характер и по всяка вероятност цените ще продължат да нарастват с близки до сегашните си темпове като минимум до началото на пролетта. 

- Различни прогнози, даже взаимно изключващи, се дават за цените на тока у нас след отпадането на мораториума. Виждаме какво се случва и в Европа. Да очакваме ли нов рязък скок или обратно, от какво зависи?

- Българската икономика е една от най-отворените в света и цените на местния пазар не могат да се различават съществено от световните, като това се отнася и за енергоизточниците, а те поскъпват. Въглищата, например, в момента са над два пъти по-скъпи, отколкото през миналата зима, и независимо от временното успокоение на пазара през ноември и декември сега виждаме всички признаци за продължаване на тренда. Успоредно със спекулативния фактор върху котировките въздейства интензивното увеличение на вноса от Китай (който е най-големият консуматор на въглища), а вторият по големина износител - Индонезия, ограничи експорта, поради което не може да се очаква възстановяване на пазарния баланс при по-ниски цени. Стойността на останалите компоненти на входа на производството на електроенергия също нарастват, макар и с по-умерени темпове, и на този фон смятам, че увеличението на цените за битовите потребители след вдигане на мораториума е неизбежно. Това бе потвърдено и от изказванията на председателя на КЕВР, според когото увеличението може да надхвърли предварително прогнозираните 11,5%. 

- Адекватни ли са мерките, които властта предприема като компенсация за доходите на хората и за бизнеса? Какво още би могло да се направи, за да се омекоти ударът?

- По-голяма част от нещата, които трябва да се предприемат за омекотяване на удара, са в минало време. В резултат от дълга поредица вредни за националната икономика решения сега страната ни няма достъп до евтини енергийни източници, а в същото време изпитва силна нужда от такава, тъй като местният бизнес произвежда предимно продукти с висока енергоемкост. Процесът по поставяне на икономиката на нова, по-ефективна основа (която да осигури приличен жизнен стандарт на населението) върви изключително мудно и в момента единственото, което може да се направи, е да се купи време.

Сегашното управление прави именно това, но далеч не го прави по най-добрия начин, доколкото компенсациите и помощите се отпускат на калпак. Подпомагат се както крайно нуждаещи, така и всички останали, а освен че е скъп, този подход не може да доведе до някакви позитивни ефекти за икономиката.

Достатъчно е да се разгледат две от ключовите мерки, а именно намаляването на ДДС и вече споменатия мораториум, за да се добие известна представа за сбъркания подход при сегашната схема на стимулиране. Ако сравните ефекта от намалената данъчна ставка за две заведения, едното от които по някаква причина е запазило оборотите си, а другото ги е намалило, ще се окаже, че по-голяма подкрепа получава именно онова, което просперира. Потърпевшите не могат да ползват облагата от по-ниската ставка, тъй като основата, върху която следва да се начисли, е изядена от кризата. Така те просто ще излязат от бизнеса и в момента се случва именно това.

Аналогичен е и ефектът от наложения мораториум върху цените на регулирания пазар, който се може да се изчисли като дял от действителните разходи за потребление на електроенергия. Субсидирайки фиксиран процент от неограничено потребление, бюджетът реално подпомага с много по-голяма сума едно домакинство, което отоплява басейн, отколкото друго, използващо електричество колкото да си направи чай.

- Какъв бюджет можем да очакваме за тази година? 

- Разточителен. В черновата, представена през декември, видяхме рекорден размер на заложения дефицит за 2022 г. в размер на 7,2 млрд. лв. Суспендирането на правилата срещу прекомерно изразходване на средства от правителствата на страните членки на съюза (влязло в сила през пролетта на 2020 г.) позволява доста голяма свобода на действие и не се съмнявам, че българското правителство ще се възползва от нея. Допускам, че в окончателния вариант, който ще бъде приет след около два месеца, приходите ще бъдат подценени (основно за сметка на занижени прогнози за инфлационния индекс), така че в края на годината да бъде отчетено тяхното преизпълнение. Така правителството, от една страна, ще отчете като успех уж увеличената събираемост, а от друга - ще получи възможност за разпределянето на допълнителни средства за свои цели, както и през миналия декември.  

- В контекста на високата инфлация, увеличаването на дълга, влошаването на ред показатели, реалистично ли изглежда приемането на еврото от 1 януари 2024 г.? 

- Към края на ноември 12-месечният хармонизиран индекс на потребителските цени в България достига 2,3, с което се нарушава критерия за 1,5-процентно максимално допустимо отклонение от средния ХИПЦ на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната (в момента - Португалия, Малта и Гърция със стойности на индекса съответно 0,7, 0,5 и 0,0). Предполагам, че още до края на тази година разликата ще се свие и по този начин към датата на очакваното присъединяване инфлационният критерий ще бъде покрит. 

Що се отнася до останалите показатели, не допускам, че България ще излезе извън определените рамки предвид суспендираните ограничения, а и в момента върви инициатива за тяхното преразглеждане, така че по всяка вероятност страната ни ще бъде одобрена за членство в определения срок. Проблемът е, че независимо от покриването на въпросните номинални критерии, България има на практика нулева степен на готовност за пълноценно членство във валутния съюз, поради което въпросното присъединяване ще ни донесе предимно негативи. Като да включите състезател аматьор в професионален турнир с противници от тежка категория. 

- Какво мислите за "Зелената сделка" и нейните ограничения, срокове и изисквания, с които се товари икономиката?

- На пръв поглед тази инициатива изглежда много благородно. Тя предвижда постигането на нулево замърсяване, въглеродна неутралност, въвеждане на принципите на кръговата икономика и пр. Повечето от архитектите на сделката са наясно, че поставените цели няма да бъдат постигнати на фона на отказа на някои от най-големите замърсители да участват в инициативата, както и на лавинообразното нарастване на непредвидените разходи, свързани с тази инициатива. Въпрос на време е преразглеждането на заложените екологични таргети, както например това предстои във финансовата сфера, с преразглеждането на т.нар. Маастрихтски критерии. Единственият сигурен ефект от прокарването на сделката е, че тя ще създаде претекст за изолиране на европейските пазари за външни участници (чрез въвеждане на еко такси за внос от регионите, които не участват в нея) или с други думи - по този начин ще се запази "ловното поле" за европейските корпорации. 

Успоредно с това "Зелената сделка" ще доведе до осезаемо прекрояване и на общия европейски пазар, като основните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електроенергия. България, като страната с най-енергоемка структура на производство, ще бъде сред основните потърпевши, доколкото не разполагаме с алтернативен заместител на въглищата, а при това условие "зеленият преход" ще се извърши основно за сметка на закриване на ключови предприятия, освобождаване на заетите в тях, засилване на натиска за външна миграция и отваряне на допълнително пространство за внос на стоки от ядрото на съюза.

ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за икономически изследвания на БАН. Защитил е дисертация на тема "Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България". Изследванията му са предимно в областите банково дело и публични финанси.