България, която израсна от 3 март

Валентин ГЕОРГИЕВ

"Да бойкотираме 3 март", "Бойкот и саботаж на опити за празнуване и прославяне на евразийските диваци", "Да не честваме 3 март! Това е руска агресия срещу суверенната Османска империя?!"... Това са само част от призивите на самозабравили се десни "интелектуалци", чиято русофобска ярост се излива по медии и социални мрежи. Омерзително е дори да им споменаваме имената. Явно за някои български "професори" няма разлика между Руска империя, Съветски съюз и днешна Русия. Всички до десето коляно са виновни, независимо в кои епохи преди това са живели, далеч преди образа на мразения от тях Путин. 

Използвам този срамен повод, за да си дадем сметка докъде е стигнало саморазрушението на историята ни и да си припомним отново какво всъщност е за нас 3 март.

Суверенитетът

Датата поставя начало на Третата българска държава през 1878 г. след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага край на Руско-турската война от 1877- 1878 г. От този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава. 

Тя има редица права да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на Турция, както и да има собствена войска и полиция.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 г. празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988-а, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на Великото Народно събрание, датата бе обявена за Национален празник.

Цялата тази ретроспекция говори красноречиво за отношението на поколения българи към датата 3 март и я прави неподвластна на конюнктурата, колкото и да се опитват някои днес да я анатемосат и омаловажат. Освобождението поставя началото на големи промени и нека видим откъде е тръгнала България и докъде е стигнала в своето развитие.

Как се развива възкръсналата ни държава?

След Освобождението през 1878 г. България получава от Османската империя окаяно наследство в областта на индустрията. Повечето от съществувалите преди Освобождението индустриални предприятия са били разрушени или разорени по време на войната през 1877-1878 г. 

Единственото по-голямо доосвобожденско индустриално предприятие, останало да функционира и след войната, е била държавната текстилна фабрика в Сливен.

Следва да се отбележи, че тогава е налице временното стесняване на вътрешния пазар вследствие изселването на значителна част от мюсюлманското население. Разделянето на освободената част от българските земи на Княжество България и автономната Източна Румелия  също пречи на формирането на национален вътрешен пазар. 

Значителна част от наличните средства и текущите доходи на българското селско население през 80-те и отчасти през 90-те години на XIX век се насочват към изкупуване земите на едри османски земевладелци или на изселващото се мюсюлманско население и с това се ограничава наличната покупателна сила за закупуване на индустриални или занаятчийски произведения.  

Царство България 

е официалното наименование на българската държава от 1908 до 1947 г. Първият министър-председател на царството е Александър Малинов (1908-1911), а последният - Кимон Георгиев (1944-1946). Историческите статистики за този период сочат, че през 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници.

През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата. През 1941 г. индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост (62%).

В предприятията с над 50 заети работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници - 40%. Такава накратко е картината в предвоенните години, а икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 г. тя е била 280 кг за България, 142 - за Гърция, 245 - за Румъния, 248 - за Турция, 197 -за Югославия.  

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво. През 1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците - 2500 лв., а средната пенсия - 1400 лв., като говорим за онези пари навремето. 

Възходът при социализма

Някои обичат да сравняват този период с 1939 г. - последната предвоенна година, и да изтъкват колко по-завидно било дереджето на българина преди войната. Истината обаче е съвсем различна и дори най-големите хулители на омразния "комунизъм" трудно могат да оборят статистиката. А тя е налична.

Добре е съвременниците да знаят фактите, въз основа на които се оценява развитието на нашата страна. Десни политици и икономисти и до днес се занимават активно с преиначаване на процесите в България след 1944 г. Те упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. 

Някои политолози отидоха по-далече, обяснявайки неприятните според тях резултати със "загубената памет", с "неразказаната истина за социализма". Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега погрешно страдат от носталгия по това "мрачно минало". 

А всъщност България достига най-високо ниво на производството си като цяло в условията на централно планиране през 1988 г. и в годините преди това. Съдейки по структурата и качеството на производството и износа ни, към тази година сме били средно развита индустриално-аграрна европейска държава, в ниската група на тази категория страни. Последвалите погром и разруха, особено в първите години на прехода след 10 ноември 1989 г., са равносилни на национална катастрофа. Достатъчно е да посочим само един обобщаващ показател: по брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на престижното 25-о място в света. За сравнение - през 2013 г. България вече се е сринала до 78-о място по същия показател по данни на Международния валутен фонд. 

Ето и някои числа от родната статистика за този период - какво е произвеждала България през 1988 г. Това е последната нормална година, преди да дойдат промените. Сравнението прави икономистът проф. Иван Ангелов спрямо 2014 г., когато някои производства у нас са все още налични. 

Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение - през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930. Електрокари: През 1988 г. - 47 400 бр., през 2014 г. - 180 бр. Мотокари: През 1988 г. - 35 100, през 2014 г. - 210 бр. Домашни хладилници: През 1988 г. - 111 000 бр., през 2014 г. - 0 бр. Цветни телевизори: През 1988 г. - 124 300 бр., през 2014 г. - 0 бр. Памучни платове: През 1988 г. - 362 млн. кв. м, през 2014 г. - 8 млн. кв. м... Сравненията показват разлики, за които не си струва да се коментира дори. 

Времето на социализма обаче се характеризира и с нещо, което остана безвъзвратно в миналото, и то е сигурността. Онази сигурност, която даваше възможност на обикновения човек да планира бъдещето си, а в настоящето да отглежда спокойно децата си. Днес всичко това е само носталгичен спомен, и то за огромен брой българи, а историята е тази, която регистрира случващото се.

Но да се върнем на датата 3 март - тя е и остава онзи преломен момент, който даде началото на днешна България. Националният празник, от който се очаква да обедини народа ни в една обща кауза, в едно честване и под знамето на общите идеали и ценности. Хубав замисъл, но все така нереализирал се. Освен това, Трети март е натоварен със специфична символика, която е изключително необходима на нашия народ. 

Друг е въпросът, че не можем или не искаме да усвоим тази символика. Подобно на Великден, Трети март е символ на прераждането, на възкресението и на новото начало. Прозаичната истина обаче е, че мнозина не знаят или не усещат със сърце и разум какво точно празнуваме на Трети март. Разкъсваната от политическо разделение държава така и не успя да създаде необходимите официални традиции, с които да вдъхне живот на този празник. Остава това да стори самият народ.