Сърбите - живот в нищета

Дойче веле
 
Сърбия е на колене - държавната хазна е празна, а хората са принудени да затягат коланите все повече и повече. И в тази страна надеждите за по-добър живот се оказаха напразни. Социалната мизерия расте ли, расте...
"Те не предприемат нищо, за да улеснят по някакъв начин икономиката и да раздвижат призводството", ругае Дежан Пантич. 44-годишният инженер живее в Белград в скромно жилище. Като съпритежател на малка фирма, основана от неговия баща, Пантич принадлежи към средното съсловие, което в Сърбия означава, че поне не трябва да икономисва от храната. Той е женен, има шестгодишна дъщеря и е страшно недоволен от държавата, в която живее.

Цените растат, доходите падат

"Вместо в сегашните времена на криза да се оказва подкрепа на малките и средноголемите фирми, държавата вдига всички възможни данъци и такси, за да пълни празните си каси", ядосва се Пантич. Така например неотдавна таксата за фирмена табелка е била увеличена от 285 на 855 евро. Изобщо един дяволски кръг от дългове, казва Пантич.
"С парите, които печелим, можем да купуваме все-малко", оплаква се инженерът. И той не е единственият - навсякъде се чува това описание на ситуацията. Цените и безработицата растат, а доходите и стандартът на живот падат надолу. Последицата е драстичен спад на потреблението. Но не защото жителите на Сърбия са особено пестеливи, а просто защото на повечето не им остават никакви пари.
В Белград икономическата криза е вездесъща. Навсякъде се виждат изоставени магазини и полупразни търговски центрове. Вярно, че големите магазини излагат реклами на скъпи маркови дрехи, вътре обаче е празно, купувачи няма. Десетки помпозни строежи и запланувани молове стоят недовършени. Предприемачите нямат пари, както няма и купувачи за новите съборетини. Въпреки това цените не падат - нито на пазара за недвижимо имущество, нито пък в търговията на дребно. С други думи: цари абсолютна стагнация.

Краят не се вижда...

Нищо чудно тогава, че щом правителството отвори от време на време дума за мерки за икономии, хората възприемат тези приказки като лош виц. Две десетилетия след икономическото ембарго, рекордната инфлация и въздушните нападения на НАТО хората в Сърбия трябва да затягат коланите все повече и повече. Демократичният обрат бе свързван с надеждата за по-добър живот. Социалната мизерия обаче расте, а краят й не се вижда.

Битка за шест милиарда

Мисията на МВФ оцени, че тази година в бюджета на Сърбия ще останат около шест милиарда динара (57 милиона евро), но правителството трябва да направи тежкия избор - дали да увеличи еднократните помощи за пенсионерите, или да вложи парите за субсидии в икономиката, пише белградският в. "Политика". Ръководителят на мисията на МВФ Алберт Йегер каза на пресконференция след завършването на петата ревизия на стендбай споразумението със Сърбия, че този въпрос ще бъде тема и на следващата ревизия през октомври. С това той на практика откри нов рунд в битката между членовете на кабинета на премиера Цветкович по какъв начин да се разпредели "трошицата" от 6 млрд. динара, което е по-малко от 1% от бюджета, коментира вестникът.
Макар че сръбските преговарящи твърдят, че мисията от Вашингтон е приела около милион пенсионери с пенсии, по-ниски от 20 500 динара (195 евро) да получат еднократна помощ от 5000 динара (47,50 евро), това липсва в писмото за намерения, което ще подпишат сръбското правителство и МВФ. Но вицепремиерът Йован Къркобабич ще настоява да се разшири кръгът на пенсионерите, на които ще бъде дадена помощ.