Реформи ще спасяват реномето на британските банки

Банките обраха обществената неприязън във Великобритания и през 2012 г. Движението "Окупирай" се постара да ги критикува яростно, но и самите финансови институции имаха съществен принос към негативните чувства на обществото. Необходими са драстични банкови реформи, настоя наскоро Комисията за банкови стандарти в кралството.
Малко преди Коледа във Великобритания отново се заговори да се разделят функциите на банките - да се раздели дейността им на две. По този начин ще се създадат чисто търговски и чисто инвестиционни банки. Това се налага, тъй като инвестиционната дейност е високо рискова. Парламентарната комисия по банкови стандарти, накратко известна като Банковата комисия, ще организира реформи в банковия сектор. Те ще са в полето на коментаторите още тези дни,

в началото на 2013 г.

Комисията помоли финансовия министър Джордж Озбърн да проучи предварителната версия - чернова на закона за банкови реформи. Миналата година Независимата комисия за банкиране, начело със сър Джон Викърс, настоя да се направи сериозна банкова реформа. Докладът на Викърс препоръчва банките да изпълнят реформата до 2019 г.
През юли бе назначена Парламентарна комисия по банкови стандарти след грандиозен скандал с манипулирането на лихвата ЛИБОР. Скандала с Либора и други подобни епизоди разрушиха репутацията на британските банки. Комисията изслуша доказателства от водещи фигури в банковия свят. Някои банки са съгласни за разделянето на функциите, но други твърдят, че то ще доведе до още по-високи рискове. В предложения от правителството закон е записано разделението на функциите с цел да се защити банкирането на дребно. Записано е, че при евентуална загуба на банките, че това ще легне върху плещите на банковите кредитори, а не на хората, които имат депозити или на данъкоплатците. С новия закон банките ще подобрят начина, по който поемат загубите.
Независимата комисия по банкиране препоръчва да се отделят клиентските сметки, плащанията и кредитирането за малкия и среден бизнес от по-рисковите дейности. Рисковите трябва да се отделят в дъщерна компания на банката, да се осигурят с отделен капитал, който да поема загубите. В случай на банкова група, която е на загуба, трябва да се продадат само основните активи с депозитите, а останалите рискови дейности да минат през процедура на банкрут. Необходимо е банките да имат

ефикасен капиталов буфер

както е предписано от международните глобални регулатори. Ако финансовата институция фалира, загубите трябва да бъдат поети от акционерите, а не от данъкоплатците.
Банковата индустрия обаче съвсем не е ентусиазирана от тези предложения. Според банкери тази реформа ще роди несигурност и ще застраши способността на финансовите институции да дават кредити и да се конкурират. Британската банкова асоциация е категорична, че има висок риск от недоверие.
Големият скандал на изминалата 2012 г. бе манипулирането на междубанковия лихвен процент либор от банка "Барклис". Когато се разбра, че банката е манипулирала междубанковия лихвен процент либор, хората се вбесиха. Това е лихвата, която банките плащат, когато заемат пари от други банки. Минаха няколко дни преди нейният шеф Боб Даймънд да подаде оставка. Даймънд си подаде оставката, когато вече нямаше накъде, тъй като общественото мнение бе ясно критично.
Даймънд е богаташ, който умее да прави милиони. Стана ясно, че и централната банка има отношение към скандала и започнаха да се разследват връзките между "Барклис" и Банк ъф Ингланд. Оказа се, че е много вероятно централната банка да знае какво се е вършило.
"Барклис" и други банки бяха обвинени в изкуствено манипулиране на лихвения процент либор, който се използва за установяване на лихвите по кредитите на милиони клиенти, бизнесмени и инвеститори. Намаляването на либора е станало през 2008 г. по време на кредитния крънч след интервенция на Банк ъф Ингланд. Даймънд не се призна за виновен, твърдеше, че Банк ъф Ингланд им казала да го направят. За да се защити при "разпита", "Барклис" показа имейл от 2008-а, който свидетелстваше, че банката била принудена от Банк ъф Ингланд да манипулира либора, а тя - съответно от Уайтхол, т.е. от кабинета.
Регулаторите в Щатите и Обединеното кралство глобиха "Барклис" с 290 млн. лири за опита да манипулират лихвите либор и юрибор. Скандалът отрови всичко, до което се докосна, заключи един от водещите икономически репортери на Би Би Си.
Дни след скандала с либора светът беше разтърсен от още един - този път с банка HSBS в Съединените щати. Банката призна, че през нея са изпрани около 1 млрд. лири наркопари в Мексико. 
Грандиозните скандали още повече настроиха британците срещу банкерите. И как ли не - средният англичанин има поне 10 000 паунда дълг към финансова институция. Мнозина не успяват да покриват ипотеките на къщите си, както и овърдрафта по кредитните си карти. Междувременно Банк ъф Ингланд пусна през юли на пазара още 50 млрд. лири за съживяване на икономиката.
Правителството се опитва да критикува банките, но в същото време

продължава да ги "пази"

Политиците прецениха, че оставката на Даймънд помага "Барклис" да работи нормално и да дава кредити на бизнеса, който има нужда от подпомагане по време на рецесията.
По време на скандала обществеността беше възмутена от банкерите. Не може те да се държат отвисоко, да си получават огромните бонуси и заплати, да живеят на Марс, а всички останали, с малки изключения, да не знаят на кой свят са от "пристягане на коланите", беше основната теза на гражданството.
В британското общество банките имат огромна роля, дори по-голяма от тази в България. Затова и финансовите институции имат още по-голяма отговорност към хората. Парите на всички реално са в банките, не става дума само на тези със спестявания и депозити. Всички получават заплати, пенсии и социални помощи по банков път на карти, с пластмасите се пазарува от магазините и интернет, по банков път се плащат сметките за ток, газ и пр. Пазаруването в брой, както и плащането в брой е голяма рядкост. Хората носят в себе си съвсем дребни суми.



Либор

LIBOR (the London Interbank Offered Rate) - е най-важният в света показател за лихвите. Около 10 трилиона долара в заеми, включително лихвите по кредитни карти, кредити за коли, студентски кредити, ипотеки, а също и още 350 трилиона долара в деривати, са свързани с ЛИБОР. Нивата на либора се определят всеки бизнес ден в Лондон, при заявките на банките, че искат да купуват пари за определен период от време и в съответна валута. Отговорите на тези искания се събират от Thomson Reuters, който смята средния процент.
Боб Даймънд, шефът на "Барклис", която бе манипулирала либора, бе новото мразено лице на "световната финансова корупция". Хората поискаха да бъде арестуван, да му бъдат иззети активите, да не получи  бонуси. Въпросът е, че договорът му е сключван с помощта на най-добри адвокати и легендарният му пакет от бонуси не можеше да бъде спрян, освен ако сам не се откажеше от тях. На 10 юли обществото бе "успокоено", че Даймънд няма да получи огромния пакет бонуси, а "само" скромните 3 млн. паунда.


Банк ъф Ингланд с нов управител

През есента се разбра кой ще наследи на поста му сегашния гуверньор на Банк ъф Ингланд сър Мървин Кинг. Това ще е 47- годишният Марк Кейми, управител на Канадската централна банка. Неговият мандат ще е 5 години, ще започне тази година през юни. Точно през неговото управление ще бъдат проведени новите банкови реформи. Канадецът ще кандидатства за британско гражданство.

 

Защо бъдещите пенсионери трябва да се сърдят на централните банки?

Индустрията на пенсионните фондове във Великобритания обясни защо печатането на пари ограбва пенсионерите и в този смисъл трябва да бъде прекратена, информира Дарик финанс. Марк Хайд-Харисън, който е председател на Националната асоциация на пенсионните фондове, заяви пред медиите, че програмата на Bank of England за стимулиране на икономиката с 375 млрд. паунда е довела до дефицит от 90 млрд. паунда в пенсионните фондове.
Причината за това е, че подобни интервенции влияят директно на доходността по ценните книжа, в които пенсионните фондове инвестират. Освен това заради строгите ограничения в какво да инвестират, пенсионните фондове не разполагат с гъвкавост на мерките, които биха могли да използват, за да реагират бързо и да предотвратят подобни дефицити, от които ще пострадат пенсионно осигурените.
Интервенциите на централната банка по същество представляват изкупуване на определени видове държавни ценни книжа, което моментално се отразява върху цената им и доходността, която носят. Така се редуцира възвръщаемостта от инвестициите, направени от пенсионните фондове, като така те не са в състояние да гарантират очакваните от бъдещите пенсионери пенсионни плащания. Негативно е и влиянието върху спестовните продукти с по-дългосрочен хоризонт.
Според асоциацията на пенсионните фондове, за да се върне равновесието в системата, пенсионните фондове ще трябва да запълват дефицита с по 9 млрд. паунда годишно през следващите 10 години.
Така проведената монетарна политика от страна на Банк ъф Ингланд води до неравномерно разпределение на тежестта на печатането на пари върху поколенията. Най-засегнати от него са спестителите, по-възрастните хора и пенсионерите. Така например 50-годишните жители на страната не получиха никакви облекчения, които да им помогнат по-лесно да изплатят ипотечните си заеми, за разлика от по-младите кредитополучатели, които получиха по-изгодни заеми за жилище. Освен това същите тези хора ще трябва да понесат новината, че спестяванията им носят по-ниска доходност, която е допълнително изядена от повишената инфлация заради политиката по печатане на пари.
Така излиза, че количествените улеснения отново са били в услуга на богатите, докато по-бедните ще платят и тази сметка.