Платете на фирмите
/ брой: 44
Макар неразплатените задължения (към доставчици, банки, НАП, заплати, осигуровки, полици и т.н.) на фирмите у нас да се увеличават с всяка изминала година (в началото на 2010-а те са оценени на 157 млрд. лв.), един от големите длъжници в България продължава да е държавата. Тя е привилегирована. По данни, огласени от Българската стопанска камара, от борчовете на държавата, които са били преди около година 833 млн. лв., тя е върнала на фирмите около 600 млн. лв. Другото бизнесът все още си го чака. Основно от общините, чиито субсидии също бяха ампутирани от държавата. Средният период, в който държавата е задържала плащанията си по обществени поръчки към частния бизнес, е година и половина. Очевидно у нас за управляващите не важат същите правила, както за другите участници в икономиката. Държавата има да дава на фирмите и още 2,4 млрд. лв., основно от невърнат ДДС.
Въпросът е какво печели държавата от това, че не си връща парите? Сега, когато бизнесът ближе рани от кризата, работните места постоянно намаляват и набъбва армията на безработните, поведението на управляващите да продължават да бавят парите на фирмите е опасно за икономиката. Това поведение е основният генератор на огромната задлъжнялост на корпоративния сектор, част от която е и междуфирмената задлъжнялост. Макар че отдавна се подготвя европейски регламент, въвеждането на който ще задължи държавата да се разплаща доста по-бързо по обществени поръчки, у нас за това почти не се говори. Бизнесът отдавна настоява в договорите, които се слючват, да бъде въведен срок от 1-2 месеца за разплащане, но обикновено се записват срокове от 6-7 месеца, а за лихви... Така лавината тръгва и повлича всичко надолу - влошава се финансовото състояние на компаниите, дълговете им растат, нагоре върви и броят на лошите кредити. Накрая идва ред на най-лошия сценарий - фалитите на фирми. Дали нашите управляващи ги касае това?
Освен ускоряване на сроковете за връщане на парите на фирмите държавата може да вземе и други мерки, за да се разплаща по-бързо. Например би могла да изготви законов и административен механизъм да приспада дължимото на фирмите от това, което тя има да им дава. Това е стара идея на бизнеса, но изисква адмистрацията да се поразмърда, което хич не е лесна работа.
Ако държавата продължава да не обръща внимание на тревожните сигнали, които вещаят числата: например, че двойно по-голяма е сумата на междуфирмените борчове в сравнение с БВП през миналата година, има опасност и тя да фалира. Огромното желание на финансовия министър да закърпи макрорамката и да намали бюджетния дефицит, за да заблести в чакалнята на еврозоната, няма изобщо да ни грее, ако фирмите започнат масово да фалират. Така че, господа управляващи, по-добре дифицитът да е голям, но връщайте парите на фирмите навреме. Иначе икономиката няма как да отчете нарастване.