"Пътят на коприната" - опровержение и на митове

"Пътят на коприната" ("La route de la soie") е книга на френския журналист Пиер Биарнес, дългогодишен кореспондент на вестник "Монд" в Африка. Но в случая е обърнал поглед към историята на един обширен район от Китай до Балтика и Черно море. Две хилядолетия на завоевания с главни герои Чингиз хан, Тамерлан или Александър Велики, номадските империи на Атила, тюркските от Алтай до Анадола, движението на огромни човешки маси в Кавказ, Каспийския басейн, териториите на днешен Иран, Афганистан, шаманизмът, зороастризмът, будизмът, конфуцианизмът, християнството, ислямът... 460 страници, които биха позволили поне на 15 съвременни наши псевдоучени да получат титла "професор"...
Изкуших се да изложа накратко обективното свидетелство на Биарнес за предисторията на две явления, които по някакъв начин са актуални и злободневни и днес.
Известни са обвиненията, осъжданията на политиката на Кремъл спрямо Кримския полуостров. "Недопустима агресия", "насилствено откъсване на изконна територия на Украйна", "незачитане на международните норми" и т.н.
На стр. 136 четем за "Пътя на коприната": "В 1556 г. Иван Грозни завладява татарското ханство Астрахан, северно от Каспийско море, на огромната делта на Волга. Два века по-късно, в 1783 г., Екатерина Втора Велика завоюва Крим на Черно море, отнемайки го от последния от наследниците на Чингиз хан... В 1783 г. след падането на Кримското ханстсво, съгласно Георгиевския договор, то е поставено под протектората на Петербург, преди да бъде анексирано в 1801 г. от Александър Първи и се администрира от руски военни губернатори".
И по-нататък, на стр. 401: "Именно на украинска земя са се формирали преди повече от хиляда години първите славянски държавни структури на модерна Русия - Рус - общ исторически произход на днешните Русия и Украйна със столица Киев. В действителност създаването на Киевска Русия (Киевоская Рус) е дело на варягите, които са били славизирани нормани, дошли малко по от север, използващи речните пътища, свързващи Балтика с Черно море... В 882 г. Олег, варяжки принц от династията на Рюриковците, завладява Киев и го прави своя столица. Неговите наследници продължават неговото дело, разпростирайки Киевская рус до Балтика, Карпатите и Черно море... През 1669 г. Киев е разрушен от великите Суздалски херцози, бъдещи велики принцове на Москва. Владимир Велики налага гръцкото православно християнство на своите поданици в 918 г. при бракосъчетанието си с Ана, сестрата на византийския император Василий Втори, който, в затруднение с българите, го призовава на помощ. При царуването на сина му, един друг Ярослав Мъдри, Киев е на върха на своята цивилизация и изкуство си, за което единствено свидетелства днес много древната катедрала "Света София", великолепен ансамбъл от позлатени покриви от единайсети век, с 13 купола и пет притвора, украсени с фрески и мозайки от онова време".
Когато десетвековната история говори, Тръмп, Меркел, Макрон и прочие големци, плюс НАТО, ЕС и  пр. да замълчат.
Втората тема, която ме изкуши, е за великия газопровод "Баку-Джейхан", от който и към нас щеше да потече азербайджански газ и нефт, за да се прекъсне тази наша катастрофална зависимост единствено от руския източник.
"Впрочем предпочитанието на американците - решението, наречено "Баку-Джейхан", в желанието им да вредят едновременно и на руснаци, и на иранци, предвижда построяването на петролопровод и газопровод под Каспийско море и през транскавказ, после Турция, за да достигне до Джейхан на Източното Средиземноморие, се очертава наистина много скъпо и малко вероятно: поради конфликтите в Нагорни Карабах и Грузия и също много напрегнатото положение в анадолски Кюрдистан... В очакване на по-добри дни западните, включително американските петролни компании, които бяха проявили интерес към тази алтернатива, в края на краищата намериха за по-благоразумно, поне за момента, да потърсят уреждане на въпросите със своите руски партньори. Държавният департамент и Пентагона, инициатори на този проект, трябваше да се примирят и да отпуснат "педала на газта", макар и от време на време да заявяват обратното, за да направят удоволствие на Турция и Грузия" (стр. 113).
"Проектът "Баку-Джейхан" беше официализиран в средата на ноември 1999 г. между трите държави (Азербайджан, Грузия и Турция) под американски патронаж. За разлика от много други проекти за каспийския басейн, проектът "Баку-Джейхан" е много скъп. Самите американски компании, които невинаги възприемат като свои геополитическите цели на Държавния департамент и Пентагона (бизнесът си е бизнес), заедно с други западни страни, изглеждат по-склонни да създадат няколко по-изгодни "джоинт венчърс", съвместно с руснаците (стр. 183).
Справка в интернет показва, че идеята за "Баку-Джейхан" се заражда в 2003 г., трима президенти - на Азербайджан, Грузия и Турция, тържествено слагат подписите си под проекта на 25.05.2005 г., а от 4.6. 2009 г. е първата информация, че проектът работи на загуба.
И накрая една неточност на автора при единственото му споменаване на нещо, свързано с България: Пиер Биарнес представя като свършен факт изграждането на петролопровода "Бургас - Александруполис", който пак беше замислен като начин за "диференциране на източниците", т.е. пак американския мерак с антируски привкус. Впрочем има една карта, представяща държавата на хазарите от Х век, на която е отбелязана граничещата с нея "Volga Bulgharia" със столица Bulghar, която препечатваме за нашите читатели.