Паралелни реалности
/ брой: 92
Валентин Георгиев
Родната статистика умее да развеселява обществото и неведнъж го е правила. Пословична в това отношение е поговорката за "свинското със зеле", отнасяща се до размера на средната работна заплата в страната. Но тия дни, освен за нея, успя да ни изненада и с цените.
От много време насам някои храни на едро поевтинявали, твърди НСИ. Сред тях били оранжерийните домати и краставици, маслото, брашното, оризът, яйцата... (Стр. 5)
Става дума все пак за "лек спад", който сигурно се измерва в микрони, защото на дребно, в пазарната мрежа, галопът на цените не е спирал и продължава нагоре с бесни темпове.
Всички тези стоки за броени месеци достигнаха такива ценови висоти, че сега и да започнат да падат, едва ли ще бъде забелязано от хората. Да не говорим за прословутото олио. В цяла Европа то не надхвърля 1,80-1,90 евро в магазините, само тук сигурно го внасяме от друга планета.
А току-виж статистиката вземе, че изпревари правителството, докато коалиционните партньори се натуткат с мерките за компенсация на инфлацията. И вместо да дочакаме таван на цените, таванът сам паднал.
Какво се случва обаче със средната работна заплата? Оказва се, че за първото тримесечие на годината тя... леко намалява спрямо последните три месеца на 2021-ва, но в същото време расте с 9% спрямо година по-рано. И така през март достига респектиращите 1668 лева, изчисляват от НСИ.
Малцина в държавата биха повярвали на тази "класика в жанра". Особено в по-малките населени места. Но всеки би се впечатлил от "драмата" с депутатските заплати, които през януари-март, оказва се, са паднали със 758 лева, според НСИ. Извън статистическите еквилибристики, всички си знаем хала. Цената на живота в големите градове така се е вдигна, че реално заплата под 2000 лева бруто те обрича на бедност, особено ако имаш деца. В някои малки населени места пък, заради обсебената от двама-трима местни феодали икономика, някои стоки и зеленчуци са двойно по-скъпи от софийските пазари.
Много по-интересно би било обаче НСИ да изчисли какъв процент от населението и в кои региони взема поне средната работна заплата. Това би дало най-реалистичната картина, а не сухата статистика със "средни" показатели. Защото нали... средно ние ядем свинско със зеле, ама едни от нас ядат само зеле, докато други набиват само свинското.
С право хората казват: Не ме интересува средната, а моята заплата. Кметът взема 2500 лв., бай Иван, заварчика - 600 лв., средно - 1500. Няма такова нещо.
Който го пише, не живее в тази страна, а в паралелна реалност. На народеца му иде с глас да заплаче, и то не само от липса на пари, а и от унижението, на което е подложен.
Крайно време е да спрем майтапите на гърба на бедните българи.