Паралели: индустриалната революция в Англия и деиндустриализацията днес
Изчезналите индустрии и професии остават в аналите на историята, а сгради на бивши фабрики днес са апартаменти, офиси и ресторанти
/ брой: 194
Индустриализацията започва в Англия през 18 век и има огромно значение за световното развитие. Отново тук, в края на 20-и век, се заражда деиндустриализацията, с която изчезват класически индустрии. Старите фабрики пустеят, а някои са реновирани и със сменено предназначение.
Революцията, която разрушава стария начин на производство, обхваща грубо цяло столетие от 1760 г. до 1850 г. За тези стотина години икономиката на Англия се променя от основно земеделска към индустриална. Тези промени не биха се осъществили без по-добър и ефективен транспорт, чрез който се достига до по-големи пазари, а по-добрият транспорт не би се случил без ръста на металургичната промишленост.
Историята
Ричард Аркрайд е човекът, който дава началото на фабриките - измисля машина, при която се увеличава скоростта на предене на памука. През 1771 г. той строи с партньорите си фабрика в Дарбишър с 600 работника. След 11 години има още фабрики - в Ланкашър и Шотландия, и общо 5000 работника. Тези фактори трансформират памучната индустрия на Британия. До 1770 г. номер едно за икономиката на Острова е вълната, но след тази дата памучната индустрия завоюва първото място. Износът на памук формира над половината от общия износ на Британия към 1830 г. Населението нараства, строят се канали, пътищата се подобряват.
Основното гориво на Британия през 18 век са въглищата. Но те са тежки за транспорт по пътищата. Между 1750 и 1815 г. са построени около 1000 мили пътища. Те намаляват цената на транспорта на стоките с 20 до 30%. Много по-лесно обаче е да се използват морето, реките и системата от канали. Въглищата се превозват с баржи по каналите. Революционизира се и железопътното строителство с парните локомотиви. Подобрените комуникации позволяват Британия да се "потопи" в индустриалната революция. Парната машина на Джеймз Уат ускорява фабричното производство на памук и фабриките се увеличават драстично. През 1760 г. Манчестър има население от 1700 души, а през 1830 г. вече е град с 180 000 жители.
Индустриализацията води и до промени в начина на живот. 46% от работниците са жени, 15% - деца под 13 г. Заплатите - съвсем ниски, колкото да преживеят, и то ако всички членове на семейството работят. През 1833 г. обаче започват реформи със специален закон за фабриките. С него се забранява наемане на деца под 9 г. Големите от 13 до 18 г. обаче е трябвало да работят по 12 ч. дневно. Всъщност това е една от причините толкова бързо да се разрасне памучната индустия - дългото работно време.
От началото на 20 век въглищната индустрия е в упадък. По време на Първата световна война процесът се засилва. По време на Втората световна война част от наборниците не отиват в армията, а в тила - стават миньори, произвеждат въглища за войската. В периода 1950 - 1970 г. са затворени около 100 мини. През 1984 г. Маргарет Тачър закрива много, процесът продължава при наследника й Джон Мейджър. През 2010 г. са останали едва 3 въглищни мини. Сега индустриите, които се нуждаят от въглища, внасят евтина суровина. В днешно време в енергийния микс в кралството все още е силна традиционната роля на въглищата. Цели 40% от произвеждания ток тук през 2012 г. се дължат на въглищата.
Аутсорсингът
Както е известно, много от производствата днес са изнесени от развитите страни, защото не са конкурентни. Част от типичните индустрии на Англия са вече в Азия. И все пак се намират и местни производства - автомобилите от Формула 1 "Лотус", хранителната индустрия. Банките и финансите се смятат за индустрия и като такава са номер 1 в класацията. Туризмът също. Произвежда се стомана, транспортно оборудване, машинни части, автоматични системи, оборудване на жп линии, електроника, моторни превозни средства, химикали, хартия, преработени храни, текстил. Големите компании и вериги поръчват на подизпълнители от Азия самото производство. Като погледнете етикетите на стоките, вместо made in UK, често се вижда произведено в Китай, Бангладеш, Индия. Например производството на дрехи на голямата верига Праймарк е изнесено в Бангладеш. Азия е мястото, където се произвеждат бельото, обувките, техниката на англичаните. Работна ръка в британските цехове и фабрики днес са предимно поляци и източноевропейци от Латвия, Литва и Естония.
Почти напълно изчезнали индустрии са производството на дантела в Нотингам, на обувки в Нортхамптън, лагери в Нюарк, килимопроизводството в Брадфърд, пивоварните в Нюарк, производството на столове в Хай Уикъм, на одеала в Уитни. Фабриката за лагери е превърната в шопинг център, двете пивоварни в Нюарк - в индустриален парк и апартаментен комплекс.
През последните 30 години производството в Обединеното кралство се е свило с две трети, това е най-голямата деиндустриализация в големите развити страни. Затварянето на производствата поради неконкурентност се вижда в цялото Обединено кралство, от северозапад през Мидландс и в старите индустриални райони на Лондон, та до североизтока, домът на въглищата, стоманата и корабите. Вестник "Гардиън" нарича процеса "Деиндустриална революция".
Индустрии и професии, загубени днес
Изчезнали са миньори, тъкачи, предачи, производители на дантела. Няма ги лондонските докери. Доковете в Лондон днес са апартаментски комплекси, само името им е останало като квартал на Лондон - Докландс.
Грейт Ярмът вече съвсем не е онова известно пристанище, което през вековете е имало огромна роля в международната търговия. Загубена е професията на девойките от Шотландия, които тук са чистели херинги в индустриални количества. Сега машини чистят рибите. В Шотландия е имало много индустрии, но сега са в дълбок упадък, застинали са крановете на корабостроителницата в Глазгоу, фабриките са стари и затворени. В Шефийлд е ликвидирана стоманената индустрия. Цялата драма по заличаването й и оставането на стотици работници на трудовата борса е отразена в чудесния филм "Време за мъже". В Лонгбридж може да се види изоставен завод на автомобилите "Роувър". Само спомен е производството на всякакви видове четки в Уиндъм, Норфолк. В Нотингам - световноизвестната фабрика за производство на велосипеди също е затворена. Raleigh Bicycle Company е работила от 1887 г. до 2002 г., когато е краят й. Производството на колела се мести в Далечния изток - Виетнам, Шри Ланка и Тайланд, тъй като според новите холандски собственици там байковете им излизат с 20% по-евтини. Така символът на индустрията в Нотингам остава в историята. Нотингамският университет получава сградите на фабриката. Сега там е кампус на университета - Jubilee Campus of The University of Nottingham.
Преустройство на стари фабрики
Кулинарната водеща Найджела Лоусън и рекламният бос и колекционер на изкуство Чарлз Саачи са си купили през 2010 г. бивша газова фабрика в Челси и са я променили в луксозен дом. Покупката е на цена 12,3 млн. лири. Фабриката днес е трансформирана във фамилна къща със 7 спални и подземен плувен басейн. Историята й е от 18 век, първоначалното й предназначение е завод за спиртни напитки Humphrey Taylor and Co. Тук произвеждали уникално кайсиево и прасковено бренди Pricotta - напитка, която е присъствала в стари рецепти за коктейли, но вече не съществува.
Старата фабрика за грамофонни плочи The Old Vinyl Factory е комплекс от сгради, принадлежали на музикалната компания EMI в Hayes. През 2011 г. е купена от Purplexed. Преустройството й е за 250 млн. лири. Част от проекта е за 7-етажен блок от апартаменти. Новите собственици са запазили името на бившата фабрика, защото им звучи култово, както и имената на отделните сгради, свързани с някогашното производство на грамофонни плочи. След преустройството в новия комплекс ще има кино, офиси, 500 апартамента, ресторант, музей, детски площадки и паркови зони. В град Нюарк, до Нотингам, фабрика за производство на помпи днес е сграда с апартаменти.
21 век е век на аутсорсинга. И на компютъра. На много места човекът е заменен с електроника. Например на паркинга на летище Станстед служителите са драстично намалели - предишните им професии да приемат колите и да вземат ключовете от собствениците са заменени с машини. Ключовете се оставят в специална ниша на автомат, хората следят и изпълняват указания на екран. Има само един служител, който да помага на хора, които не могат да се "разберат" с машината. Същото е и във фермите - с десетки хиляди животни, а работят само 1-2 души, пълна автоматизация.
Малко футурология
Томас Фрей, редактор на сп. "The Futurist", през февруари т.г. предсказва, че през 2030 г. ще изчезнат 2 млрд. работни места, грубо около половината работни места на планетата. Според него ще изчезнат професии в енергетиката, тъй като ще бъдат затворени топлоцентрали на въглища, пътни и транспортни работници няма да са нужни, ветрените генератори и газовите централи ще затворят, както и производството на биогориво. В транспорта ще изчезнат таксиметровите и шофьорите на лимузини, автобусните шофьори, шофьорите на камиони, доставчиците на пица. Според него бъдещите коли ще са без шофьори, и общото количество от произвеждани коли ще намалее. Щяло да има 3Д принтери - с тях ще си принтираме сами дрехи и обувки, дори строителни материали. Заради тези принтери ще изчезнат цели производства. Ще се появят професии на ЗД инженери. Томас Фрей още твърди, че ще има рибари роботи, роботи в мините, роботи фермери. Войниците ще са заменени от дронове - те и сега са заменени донякъде в американската авиация. Ще възникнат нови професии - дизайнери, инженери, диспечери, тераписти и треньори на роботи. Дали ще има нова реиндустриализация с коренно различни параметри, индустрии и професии, остава само да гадаем.