Няма отърване
/ брой: 53
Валентин ГЕОРГИЕВ
Когато нищо от тебе не зависи, си склонен да ръсиш глупости на килограм, дори без да се замисляш. Ето го пак Бойко Борисов на сцената, навирил нос да се вживява в ролята на пръв държавник. С малката разлика, че когато беше на поста, увърташе правеше пируети по Байтошевски маниер и на Изток, и на Запад, за да гони собствения си келепир.
Ни в клин, ни в ръкав вчера Борисов изръси пред украинския посланик, че бил за доставката на всички видове въоръжение за нуждите на украинската армия: каски, бронежилетки, муниции и снаряди, части от самолети, самите самолети. "Влезе ли в парламента подобно обсъждане, ние ще го подкрепим", отсече опозиционерът Борисов, изпердепцан вече като по-голям ястреб и от най-върлите военнолюбци в НАТО. Но дори и там осъзнават какво би означавало да пратиш оръжие и самолети на Киев - директно въвличане в конфликта, което те прави пряка мишена на руските ракети.
"Предайте лично на президента Зеленски, с когото се познаваме много добре, на президента Порошенко - поздрави. Предайте и на кмета Кличко поздрави от госпожа Фандъкова. Ние сме на ваше разположение", разля се Борисов, като свинска мас в нажежен тиган.
Иначе "винаги съм се борил за мир. Но с тази война, в която милиони(!) хора губят живота си, ние нямаме право да не бъдем част от световната демократична общественост."
Борисов отново борави с цифрите като неандерталец с компютър. Милиони били загивали... И дай, като загиват, да им пратим още оръжие?! Що за безумие? Вместо да търсим диалог, за да се спре случващото се в Украйна, да изпращаме оръжие, за да подклаждаме войната още повече.
Не си ли дава сметка, че с намеса чрез доставка на "бензин за пожара" отваря широка бензинова пътека до собствената си държава, пълна с такива глупави, слепи, продажни политици, палещи и хвърлящи клечки кибрит наоколо? И без друго ситуацията прилича на глутница чакали, въртящи се край жертвата, които само чакат малко нещо да падне, за да се нахвърлят.
Мнозина мислеха, че като вече е паднал от власт, Баце си е направил някои изводи. Уви, промяна никаква. Далаверите и разкритията от 12-годишното му управление изглежда не съществуват. Забравил е дори чекмеджетата с пачки и кюлчета, които още "висят" лично на врата му и чакат своята развръзка. Смята ги за "досадни подробности от пейзажа", нищо, че и Кьовеши е на крака у нас именно заради всички тези безобразия.
Битката за повече място в сърцето на Началниците отвъд океана е безмилостно жестока. А жертвите на тази битка са ясни отдавна: България и българският народ.