Нищетата на либерализма

Нима е нужна смелост открито и на висок глас най-сетне да кажем: всичките днешни беди, стоварили се върху многострадалния български народ и неговата държава, са резултат от тиранията на либерализма. Либерализмът, настанил се трайно като официална идеология и модел на практическата политика, погуби икономиката, съкруши националния дух, обезличи образованието и културата, разруши държавата. Какви други причини да търсим за това наше нещастие. Нима пак в националния характер, в погрешния модел на пазара и капитализма, който възприехме след 1989 г., или липсата на трудолюбие и предприемчивост? Нима те са виновни за състоянието ни днес? Не, ние сме жертва на една идеология, командваща икономиката, държавата, света, обществените нрави, та дори и личния живот на отделния човек.
Либерализмът само привидно е философия и идеология на свободния човек и на предприемаческия дух. Вярно е: той отвори простор пред тези, които са се устремили към богатство и печалби и за които пазарът е полето на честта, достойнството и смисъла на живота. Той премахна задръжките и насочи предприемчивия ум по пътя на свободната инициатива. А на свободната инициатива внуши да не се спира пред никакви пречки и прегради, да изпълнява замислите си и да постига целите си, да увеличава производството, да изобретява технологии и да върви уверено и без никакви скрупули и комплекси напред. Либерализмът наложи своите закони и в правото; той формира нов тип държава и власт, които да не да възпират този, който е решил да се сражава на пазара и заради пазара, и да не жалят бедните и немощните, за да спасяват изпадналите в криза банки и корпорации. Негова е нравствената максима, че

"всичко е позволено"

Докато беше още млад, свеж и изобретателен, силен и съзидателен, капитализмът имаше нужда от подобна идеология, която да го подкрепя и мотивира. Либерализмът даде на капитализма и конкретно на пазара огромна енергия, която бе използвана за рационализиране на производството и разпределението. Печалбите на капиталиста осигуряваха и печалбите на държавата, която можеше да отделя средства за обществените потребности. У нас той повторно дойде вече излинял и обезверен, ленив и жесток, отказал се от идеите и принципите, с които получи историческото си оправдание. Той вече се бе отказал и от лицемерието, с което водеше Студената война и доказваше на света предимството си пред социализма. Допреди края на Студената война буржоазно-капиталистическата обществено-икономическа и политическа система се нуждаеше от вътрешен порив, от морал и оправдание пред цялото общество, за да бъде системата уверена и креативна. Сега й трябват идеология и власт, които да прикриват родилните й петна и да потискат чувството за справедливост у човека, за да й служи безропотно, но с удоволствие и самочувствие. Затова и либерализмът прие други форми и се зае с новата си задача.
Да, либерализмът промени живота и даде тласък на производството, съживи икономиката и я постави на нови основи, върху които тя е по-ефективна и по-способна да служи на хората. Когато благата са повече, те са и по-достъпни за по-голям брой хора.
Но капитализмът е обиталището на егоистите, които не се спират пред нищо; които са енергични и безжалостни. Те са в някаква степен "свръхчовеци", отказали се доброволно от човешкото, за да служат на парите и пазара.

Оцелява само силният

Ако си слаб (а това важи и за държавите, не се отнася единствено до хората), си обречен да се мъчиш в немотия. Но, забележете, всички не могат да могат. Т.е. самият пазар ограничава възможностите, за да не се получи свръхпроизводство и презадоволяване на потребностите. Тогава намаляват печалбите и се обезсмисля същността на системата. Това създава непреодолимо разделение.
Либерализмът е идеология на егоизма - при това на крайния и безпощаден егоизъм. Тази идеология те кара да мислиш единствено за себе си, за собственото си съществуване и изгодно състояние, защото никой нищо не ти дава. Законът е: взимаш сам. Животът е борба за надмощие и ако си над всички, ще притежаваш всичко. Това е същността и на понятието успех - най-важното в либералната етика и нравственост. "Успелият човек" е този, който е придобил богатство и власт - все едно как и по какъв начин и как го използва. Егоизмът е естествено човешко състояние. То е най-силната проява на гордост и тщеславие. Либерализмът го поощрява и възвеличава, като го нарича предприемчивост, мечта, успех.
Но колкото и да стимулира предприемчивостта на енергичния човек, колкото и да го кара да се стреми да печели повече, без да жали сили и средства, като увлича и подчинява със своята икономическа власт всички останали, капитализмът, воден от своя либерализъм, не можа да изпълни основните принципи, заради които бе извикан от историята. Той не само не осигури равенство, братство и солидарност, но задълбочи още повече социалното неравенство и изостри обществените конфликти до такава степен, че направи невъзможен мира между съсловията и класите (макар този мир сега да изглежда именно заради усилията на либералната идеология ненакърним). Неравенството между държавите също придоби невиждани допреди време пропорции. Богатите не само не помагат на бедните, но дори не им дават да се развиват и ги тласкат към гибел. В същото време внушават на бедните народи, че причината за бедността и слабостта им е в техния национален характер, в неспособността им да приличат на "по-развитите", да усвояват техния опит и култура. Поддържането на това

неравенство между народите и държавите

е обосновано от либерализма като "конфликт между цивилизациите" и "диалог между културите". Тези две теории трябва да обяснят необходимостта от налагане на една-единствена култура по цялото земно кълбо и един-единствен модел на обществено и държавно устройство. Така според тях било възможно да се изкоренят причините за неравенството и конфликтите.
Когато причините за обществените явления се търсят там, където те не са и не могат да бъдат, но където е удобно да бъдат показани, обществото неизбежно се вкарва в задънена улица, обезсилва се и се омаломощава. Тогава обществените явления придобиват уродлив вид и предизвикват ожесточение у хората, чийто живот те правят нетърпим. Системата започва да се движи на празен ход, понеже престава да разбира себе си, да се самооценява и намира изход от трудните ситуации. Периодичните кризи, в които постоянно изпада, я изтощават, изчерпват и погубват. Тя днес е все по-ленива и с все по-редки изблици на обновяване и отваряне на нови хоризонти. Идеолозите и адептите й си знаят своето: пазарът и нищо друго освен пазара е единственият регулатор на икономиката.
А човекът? А културата? А образованието? А здравето? Тях кучета ги яли! 
Колкото едно общество е по-бедно, толкова по-уродлива е системата и толкова по-противни са нейните недъзи. Толкова тя е по-неспособна с предлаганите от либерализма средства те да бъдат отстранявани или лекувани. И понеже не могат да бъдат лекувани, недъзите заразяват цялата система. Забавят се темповете на икономическото развитие, а това се отразява и върху отчисленията в социалните фондове и фондовете за образование и култура. И понеже системата е нечовешка,

цената винаги плащат хората

които не са виновни за тях. Те биват лишавани от социалните им гаранции. Все по-трудно е да си състрадателен и солидарен, когато не си социално равен. Дори и законодателните лостове, принуждаващи богатите да помагат на бедните, престават да действат адекватно и във всички случаи. Доходите намаляват и цялото богатство се съсредоточава в нищожно малък брой хора. Тези хора не биха могли да държат в подчинение и да потушават естествените недоволства, ако не си създаваха механизми за отклоняване на вниманието и изопачаване на истината за реалното състояние на обществото и държавата.
Капитализмът изчерпа своите възможности, поради което и либерализмът не е вече способен да му предложи конструктивни решения и да му влее нова енергия. Единственото, което днес либералните философи измислят, са заместителите на истината и реалността. Виртуалната реалност се маскира в някаква 3D реалност, за да изглежда истинска и конкретна. Докато хората все още не се решават да я докоснат, тази реалност създава впечатление, че е истинска, понеже ги хипнотизира и ги принуждава да я харесват. Ще дойде време обаче, когато ще се отворят очите им и тогава ще посегнат към нея, за да се опитат да я уловят в сетивата си. И ще осъзнаят истината. Всички участваме в производството и консумацията на такава 3D реалност. Светът бива показван през плазмата на телевизионния приемник, разкрасяван, динамизиран и облекчаван от неудобствата на истината.

Целите сме вкарани в екрана

Целта е чрез илюзията на заместителите да изгубим ум и разум и да се притъпи до крайност усещането ни за социална болка и страдание. Реалността може и да не е красива, но щом заместителят й е прелестен, то значи има надежда и не бива да сме недоволни от живота си, защото ни е дадено място, което ни приютява и ни облекчава. Когато образът на нещото е блестящ и привлекателен, значи и самото нещо е такова. И не е необходимо да проверяваме неговото съдържание. Затова и се атакуват съзнанието и разума с различни средства, които изгонват от тях чувството за реалност и конкретност и ги пренасят в света на илюзиите и 3D измеренията.
Социалната 3D реалност е най-висшето изобретение на либерализма, демонстриращо в пълна мяра нищетата и порочността на ума, който го поражда.
Това е и българска реалност!
Мизерията на бита съжителствува в здрав и надежден съюз с нищетата на ума и духа. Този "брак" довежда до абсурд българската действителност. Хаосът в нея става все по-неуправляем и застрашава да ликвидира физически и морално нацията. Няма и не може да има вярно решение за излизане от тази тежка и всестранна криза, ако то се основава на либерализма. Либерализмът породи тази криза, но той не е в състояние да ни изведе от нея. Необходима е друга идея, друг - нелиберален модел на икономическо и социално развитие, други - нелиберални нравствени ценности и идеали. Необходима е друга - нелиберална обществена идеология, която да организира и поведе нацията и обществото.
Колкото по-рано видим, осъзнаем и разсеем либералните си заблуди, толкова по-лесно и по-скоро ще създадем света, в която да живеем свободни, нравствени и образовани.
Такива, каквито трябва да бъдем!