Никой не може да бие българите
Далаверите са в състояние да разрушат социалния мир у нас
/ брой: 142
Няма вече място за спор, полека-лека не само външно заприличваме на европейци, но и започваме да ставаме такива.
Видяхте ли? Ирландският национален отбор губи на европейското по футбол от Испания с 0:4, но публиката му пее в подкрепа. "Никой не може да бие ирландците!"
Хората на Орлов мост посрещат полицията с "Мила родино, ти си земен рай" и "Happy birthday, mister premier" и явно нищо не може да ги откаже от онова, за което са тръгнали. Никой не може да бие българите.
Въпреки че точно премиерът публично неколкократно обясни, че въобще не възнамерява този път да се съобразява с протестите. Гората според него трябвало да бъде на лобито на скиорите и сноубордистите. А те, знаем, са главно чужденци с дебели портфейли. Така щяла да се създаде заетост и българската икономика щяла да цъфне и върже.
Българската природа и българската гора в частност по писана и неписана национална вековно приемствена традиция са общо достояние и потребност. Затова трябва да ги има в наличност, да ги опазваме всички, а не да ги предоставяме на произвола на този и онзи. В един от "Дивите разкази" Хайтов не случайно е написал великото: "Е-е-ей, хора, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!"
"Каквото бизнесът реши, това става" бе лозунгът, посрещан с всеобщо одобрение повече от двадесет години.
Е, какво реши т.нар. бизнес и какво стана го виждаме най-добре в Слънчев бряг. Бетон, пренаселеност и съсипана природа. Същото не бива да допускаме да се повтори из планините. Въпреки че и на Пампорово, и в Банско, и в Боровец, а вероятно и на други места има подобни наченки.
Моделът на евтин, пиянско проститутски, конфекционен, масов туризъм доказано се явява ниско рентабилен и дългосрочно възпроизвеждащ ниското равнище на инфраструктура, обслужване и туристическа клиентела. Мародерството чрез цените на принципа "ден година храни", диктувано от местни феодали, от своя страна неминуемо предполага бъдещ упадък.
Накратко казано, келнерската перспектива не е никаква сериозна перспектива нито за целия български народ, нито за достатъчно значими части от него. Благосъстояние по този път не може да се гради, продължаващата емиграция не може да бъде предотвратена.
Индустрия му е майката. Ако Китай днес е работилницата на света, нека България си постави скромната задачка да стане работилницата на Балканите.
Далаверите в полза на паразитната (а каква друга?) олигархия у нас вече допират до естествените си граници на поносимост, когато започват да дразнят пределно широки обществени слоеве и могат да предизвикат сътресения и разрушаване на социалния мир. Аванти по приватизацията, заменки, източвания на държавното, директно присвояване, дирижиране на обществените поръчки, полусиво бизнес битие и пр. са все неща, които пробуждащото се национално и обществено съзнание иска да запрати окончателно в миналото. Друг въпрос е дали в парламента и правителството са го разбрали.
Явно не са. Затова е и целият огромен настоящ бламаж. Заден ход задължително трябва да се даде и ще бъде даден, иначе ГЕРБ ще си направи харакири на следващите избори. Но как да се запази лице, след толкова изречени глупости, че няма да има отстъпление? Още повече, че си дошъл на власт именно с претенции и обещания да въведеш ред. Въпросът тук спада към категорията на нерешимите.
Дисонансът, който винаги е съществувал между думи и дела на управляващите - необясними имоти, компрометиращи телефонни разговори, записани на флашки, обръчи от предпочитани фирми - някакси изведнъж излезе на преден план. То в политиката винаги е така, както е в Хегеловата диалектика: "Количествените натрупвания преминават в ново качество".
Пак Хайтов е написал, че светът е "много засукан и заплетен, за да познаеш ти кое е за хубаво и кое - за лошо."
Бъдещето днес е естествено от светло по-светло, но в същото време и пределно неясно. Доколко гражданското начало у нас, а и по света, е в състояние да се оправи успешно с проблемите, които безогледната олигархична алчност ежеминутно създава? Ресурсите, които могат да подсигурят много поколения, продължават да се разграбват, разпиляват и опустошават безогледно. Колко бързо само бе покрита със забрава от медиите аварията с нефтената сонда в Мексиканския залив. А фактите еднозначно говорят, че е било пробивано без подсигуряване в случай на извънредна ситуация. Едва впоследствие бе разработена технология за овладяване на разлива на нефт, след като бяха нанесени невъзстановими щети на околната среда.
В непренебрежимата българска частност в контекста неумолимо възниква въпросът кой би възстановил на идващите поколения пораженията, които, както може лесно да се предвиди, ще бъдат причинени на българската гора и природа от тукашната олигархия? Постановката със спасителя, пожарникаря Бойко, гасящ пожари всякакви, вече достатъчно се изтърка от публични инсценировки. Много по-сериозно и актуално е откровеното подпалвачество на българската гора и природа, което се организира и разиграва задкулисно и методично последователно, напук на общественото мнение.