Не мечтая за позиции и власт, а да съм добър професионалист

Десислава Караджова е родена в София и е на 23 години. Завършила е 31 СУЧЕМ "Иван Вазов" с профил немски език. В момента е студентка в четвърти курс в УНСС със специалност "Бизнес администрация". Участва в инициативата "Мениджър за един ден" на "Джуниър Ачийвмънт България" и бе кмет на София на 28 март.


ЦИТАТИ
Агитирам приятелите си, които учат в чужбина, с думите "Завършете и се върнете. Елате да работите тук"
Нужна е по-пряка връзка между университетите и бизнеса

- Деси, какво е да си кмет на най-големия град на България, макар и за един ден?
- Това беше много интересно и емоционално преживяване и добър урок по управление. Видях как на практика се прилага мениджмънтът в такава голяма структура като столичното кметство. Според мен там има много добра организация, служителите работят в чудесна координация. Атмосферата е динамична, а графикът натоварен.
За начало на деня открих заседанието на Столичния общински съвет на 28 март. Имах възможност да представя пред общинските съветници проекта си "Опознай София, за да я обикнеш", който ще бъде част от кампанията "Европейска столица на културата". Присъствах на полагането на клетва от новия кмет на район "Триадица", с когото разговарях, и имах възможност да му дам препоръки. Не бих казала, че сесията предизвика най-голям интерес в мен. На практика нямаше как да участвам в нея, бях там по-скоро като наблюдател.
Направи ми силно впечатление, че всички в общината се отнасяха съвсем сериозно с присъствието ми там и с цялата инициатива, даваха ми напътствия. Разговарях със заместник-кметовете, задавах им въпроси, давах предложения, споделях моите виждания. Почувствах се действително като кмет.
Доволна съм, че присъствах и на церемонията на раздаването на наградите "Икар", запознах се  с президента и с министъра на културата.
- Запозна ли се основните проблеми на София?

- Аз живея в София 23 години, така че проблемите й са ми ясни като гражданин. В общината ги дискутирахме, но не сме ги коментирали. Обсъдихме например проекта за метрото и ремонтите на улиците.
- А кои са според теб проблемите?
- Много е лесно да се каже кои са те, но не е толкова лесно да се даде рецепта за справянето с трудните въпроси. Аз съм положителен човек и наблягам на добрите постижения. Но все пак няма как да пропусна най-големия проблем според мен на София - това са бездомните кучета. Дупките по улиците, разклатените плочки по тротоарите, чистотата също са проблемни теми. Но някои от тях се неизбежни, София е прекалено голям град, който не е достатъчен за толкова хора.
За да се справиш, трябва да имаш голям управленски опит зад гърба си и да познаваш европейските практики, макар че не всички могат да се вземат и директно да се приложат у нас. Финансовата страна също е важна.
- Влече ли те политиката?
- Не, не ме влече. Дори бях доста учудена, че са ме избрали за кмет на София в инициативата, защото бях заявила, че имам интереси с бизнес насока. Но изненадата все пак беше приятна, а опитът, който получих, надскочи очакванията ми. Толкова интересен ден нямаше къде другаде да имам.
Според мен младите хора трябва да се насочват не толкова към политиката, а към области като образование, култура, да трупат опит, а едва когато се почувстват готови, да се обърнат към политиката.
- Не искаш да си политик, но би ли работила като експерт в държавната или общинската администрация?
- Дилемата работа в държавна структура или частен сектор съм я премисляла много пъти. И двата избора имат своите позитиви и негативи. Но все пак бих могла да допринеса повече за частния сектор, тъй като искам да се занимавам с проекти, маркетинг, бизнес анализи.
- Смяташ ли се за амбициозен човек?
- Определено да. Каквото съм постигнала, съм го постигнала благодарение на собствените си усилия и целите, които съм си поставяла. Затова мога да се определя като амбициозна.
- Как виждаш бъдещето си след 5 години?
- Надявам се да съм успешен специалист, да съм се наложила в областта, в която избера да се развивам. Не мечтая за позиции и власт, а да съм добър професионалист, да имам успехи.
- В България или в чужбина?
- В България. Проблемът как младите хора да се насърчат да останат у нас ме вълнува от много години. Призовавам приятелите си, които учат в чужбина, с думите "Завършете и се върнете. Елате да работите тук". Но това все пак е въпрос на собствена нагласа и разбирания. Човек трябва да се чувства свързан и отговорен към страната си. Нужно е успехите, които имаме, да се отнесат към България, а не да работим за чужда държава и да плащаме данъците си там. С реформи в образователната система и с мерки в подкрепа на младите повече хора биха останали тук.
- Каква трябва да е образователната система у нас?
- От ученическите си години искам да стана министър на образованието поне за един ден. Има много неща, които не одобрявам в системата. Смятам, че би било доста полезно за учениците в средното образование да има по-практически занимания. Прекалено много се набляга на теорията, а когато тя се зазубря, се забравя. Трябва да има повече практически задания под формата на проекти, на игрови модели, така се учи и запомня по-лесно. Липсва и това, че децата не се учат на умения, а само на знания. Не че те са излишни, без знанията сме заникъде, но излизаме от училище без умения и неподготвени за реалния живот. В моето училище получих прекрасна подготовка по езици и основни предмети. Имах късмета да имам чудесна учителка, която наблягаше на практическите занятия. Дотогава бяхме свикнали само да си научим урока и да отидем на контролното.
Сега в университета практическата част е добре застъпена, правим симулации, мотивират ни да участваме в конкурси, в проекти. Но би било прекрасно да има по-пряка връзка между университетите и бизнеса. Забелязвам, че през последните 2-3 години се организират повече кариерни форуми, презентации, на които идват хора от бизнеса. В тази връзка "Джуниър Ачийвмънт" е  прекрасна инициатива. С мои колеги участваме в целогодишната им програма по предприемачество. Идеята й е да преминем през всички етапи от откриването, развитието и закриването на една фирма. Сега имаме готов проект за своя студентска фирма и през юни ще се явим на състезание. Много сме амбицирани и мотивирани.
- Тази година бяхте кмет на София, а следващата?
- Едва ли ще мога да участвам, защото има ограничение до 23-годишна възраст. Следващата година се надявам да съм се реализирала в своята област.