Надвисна риск от конституционна криза

Риск от конституционна криза се очерта в държавата след рулетката с мандатите и задаващия се нов служебен кабинет. Подводните камъни идват от нефелните промени в Конституцията ни, които сглобката направи прибързано и напук на президента, а сега, както се разбра, се връщат като бумеранг върху главите на всички ни.
До един човек ли се сведе "домовата книга", от която  Румен Радев ще избира служебен министър-председател? И дали това не е зам.-председателят на Сметната палата Горица Кожарева, пита "Епицентър".
Този въпрос възниква, след като преди ден бившият шеф на Стратегическия съвет на държавния глава проф. Александър Маринов каза, че Радев не би се спрял на ярка политическа фигура за служебен премиер, омбудсманът Диана Ковачева отпадна, защото е избрана за съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Червена - Маркова хвърли оставка като зам.-омбудсман с явното нежелание да заема нов пост. "Подадох оставка, защото не одобрявам всяка една длъжност, която допуска политически ангажимент", каза тя пред бТВ.  
След приключването на процедурата с раздаването на мандатите Радев трябва да назначи служебен министър-председател измежду девет души на високи позиции в държавния апарат. Това са:
- Росен Желязков - председател на Народното събрание
- Димитър Радев - управител на БНБ
- Андрей Гюров - подуправител на БНБ - Управление "Емисионно"
- Петър Чобанов - подуправител на БНБ - Управление "Банково"
- Радослав Миленков - подуправител - Управление "Банков надзор"
- Димитър Главчев, председател на Сметната палата
- Горица Грънчарова-Кожарева, зам.-председател на Сметната палата
- Тошко Тодоров, зам.-председател на Сметната палата
- Диана Ковачева - омбудсман
- Елена Чернева-Маркова - заместник-омбудсман

Росен Желязков и Димитър Главчев са ярки политически фигури, свързани с ГЕРБ. Вчера Деница Сачева заяви по бТВ, че възможността Желязков да е служебен премиер е нулева. По-късно това бе потвърдено и от изявление пред медиите на Бойко Борисов. Назначаването му за служебен премиер ще е равносилно на декларация, че служебният кабинет ще е партиен и неговият фактически шеф ще е лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, коментира "Медиапул".
От друга страна, самият Желязков може да откаже да заеме поста, като се има предвид, че вероятно ще иска да е кандидат за депутат.
Ръководителите на БНБ пък са ангажирани с приемането на еврото и едва ли би било уместно в критичните дни на финалната права по присъединяването към единната европейска валута да се обезглавява някое от основните звена в централната банка.
Освен това управителят и подуправителите на БНБ са подали запитване до ЕЦБ и са получили отговор, че не могат да съвместяват двете длъжности - със служебен министър-председател. Което поставя въпроса кой в началото на 6-годишен мандат на такава престижна висока позиция би отстъпил за съмнителната чест да бъде служебен премиер, който да се занимава само с организирането на изборите.
Централната банка има трима подуправители: Андрей Гюров, който беше част от ръководството на "Продължаваме Промяната", Петър Чобанов, финансов експерт от редиците на ДПС и третият подуправител - Радослав Миленков, който беше избран за подуправител на БНБ с гласовете на ГЕРБ, Патриотите, ДПС и "Воля" в отсъствието на групата на БСП.
И така остават заместниците в Сметната палата - Горица Кожарева и Тошко Тодоров. И двамата имат дълги професионални биографии - дори и да са свързани с някоя партия, това е известно само в много тесни среди.
Горица Кожарева е зам.-председател на Сметната палата още от 2015 г., когато е избрана със 144 гласа от тогавашното мнозинство ГЕРБ, РБ, АБВ и с подкрепата на ПФ. Съпруга е на бившия член на ВСС от Прокурорската колегия Михаил Кожарев. Тя беше и изпълняващ длъжността председател на институцията след свалянето на тогавашния Цветан Цветков, отстранен с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП и "Български възход". В палатата Кожарева ръководи одитни дирекции, финансови одити и одити на изпълнението, включително на средства от Европейския съюз. Председател е на Комисията по професионална етика към Сметната палата, координатор на дейността и връзките на палатата с Борда на одиторите за НАТО. Преди Сметната палата кариерата й е преминала в НАП, "Булгаргаз" и банковата сфера.
Тошко Тодоров също е избран на поста си през 2015 г. Зад кандидатурата му застават от ГЕРБ, РБ и АБВ с подкрепата на ПФ.  
В Сметната палата Тодоров идва от НАП, където от август 2009 до май 2012 г. е заместник-изпълнителен директор. Той е магистър по икономика и управление на селското стопанство, работил е като счетоводител, но най-голям професионален опит трупа на различни нива в данъчната администрация.
Но в миналото на Тодоров излизат "скелети в гардероба", припомня "Епицентър". Името на Тошко Тодоров нашумя през 2009 г. след дебата в предизборната кампания между Бойко Борисов и премиера тогава Сергей Станишев, където той беше част от икономическия екип на ГЕРБ. По това време наяве излезе и информацията, че Тодоров е бил консултант на ДАНС. Тодоров в миналото е бил шеф на данъчните в Добрич, но заради дейността му градът е бил залят с позиви с искане на неговата оставка.
В публичното пространство се появява и друга информация, свързана и с факта, че през лятото на 2005 г. е открита стрелба по къщата му. Тогава МВР констатира, че инцидентът вероятно е бил опит за сплашване, тъй като е стреляно със стоп-патрони. Според Тодоров причина за атаките срещу него са били разкриването на 43 вериги за източване на ДДС за 5 млрд. неденоминирани лева. Но през март 2009 г. тогавашният заместник министър на финансите Кирил Желев заяви пред агенция “Фокус”, че Тошко Тодоров е освободен като директор на НАП-Добрич заради съмнения за участие в източване на ДДС.
След всичко това едва ли Радев ще възложи на Тодоров да съставя служебно правителство.
И остава само Горица Кожарева. По информация на Епицентър.бг в момента тя е в чужбина и едва ли ще приеме с охота възможността да стане служебен премиер.
Радев ще се нуждае от време, за да проведе консултации с парламентарните групи и с потенциалните кандидати за министър-председатели. Това ще отнеме още време, за което няма срокове. Конституционният текст разглежда като единен акт назначаването служебно правителство и насрочването на изборите в двумесечен срок. Това означава, че изборите ще бъдат насрочени, когато има съгласие.
Рисковете от забавяне на процедурите може да дойдат от нежеланието на Радев да назначи за служебен премиер някой измежду съгласните да заемат тази позиция. Може да се окаже и че никой от десетимата не е съгласен да стане премиер, което има потенциал да хвърли държавата в конституционна криза. Тя може да бъде избегната с трудни политически преговори между президента и основните парламентарни сили, които да назначат за председател на парламента човек, когото Радев след това би назначил за служебен премиер.
Неизвестните са твърде много, а парламентът и Румен Радев ще имат буквално две седмици, за да извървят целия труден път до насрочването на избори 2 в 1 за 9 юни.
Поради множеството рискове мнозина депутати от разпадналата се "сглобка" допускат, че парламентарните избори може да се проведат на 16 юни и дори по-късно.

Източници: Епицентър, Фокус, Медиапул

Проф. Пенчо Пенев: Новият член 99 е неясен

„Възможно е да се отиде и към конституционна криза. Надявам се това да не се случи, но опасност има. Тя е в двете посоки. Първата е свързана с номинациите на министър-председател. Няма правен механизъм, който да задължава да се поеме този пост. Въпросът е на убеждения и на разговори“. Това коментира проф. Пенчо Пенев - бивш министър на правосъдието и бивш конституционен съдия, по БТВ.
„Вторият въпрос обаче е по-важен. Там има двусмисленост в тълкуването. Това е новият член 99, който не поставя ясно въпроса за политическата отговорност, а централният въпрос при функционирането на служебното правителство е – кой носи политическата отговорност за него и каква е политическата отговорност на самото правителство. Възможно са две тълкувания. За мен правилното е, че президентът трябва да отговаря за политически за служебното правителство, но за да стане това той трябва да участва при съставянето на правителството, като то бъде съгласувано с него“, посочи проф. Пенев.
„В алинея 7 на член 99 се предвиди, че Народното събрание може със закон да ограничава дейността на служебното правителство. За мен този текст е противоконституционен. Първо има решение на КС от 1992 г. за правомощията на служебния кабинет и там изрично се обосновава тезата, че не могат да бъдат ограничавани правомощия на изпълнителната власт от законодателната власт със закон. Ако има таков ограничаване, то трябва да бъде на конституционно ниво и само от Велико народно събрание", коментира проф. Пенев.