Мрачна диагноза

Проф. д.т.н. Младен ГЕОРГИЕВ

Чета и слушам за реформите, които се извършат в областта на културата, и се изумявам. Две-три малки бакалнички или зарзаватчийски магазинчета могат да се обединят в един общ, по-голям търговски център. Сега в България така се реформира търговската мрежа - строят се по-големи магазини, центрове, хипермаркети и пр., които ликвидират малките търговски обекти и квартални магазинчета. В това навярно няма нищо лошо. Лошото започва, когато онези, които са назначени да се грижат за развитието на културата в държавата, след като не правят разлика между търговията с краставици и културата,

започват да се превръщат в краставичари

За жалост! А когато такива хора ръководят културата на една държава, то перспективите за нейното развитие стават твърде мрачни.
Изкуството е ценно със своята индивидуалност, в това се състои неговият смисъл. Няма значение дали то се прави от един човек или от цял колектив. Ти се възхищаваш от майсторството и неповторимата индивидуалност както от моноспектаклите на Валентин Ганев и Мариус Куркински, така и от божественото звучание на хор "Бодра смяна" под диригентството на Бончо Бочев или на Националния фолклорен ансамбъл, ръководен от Филип Кутев. Всички тези културни явления са именно явления, защото са с ярко подчертана индивидуалност. Как ще слееш два театъра, всеки от които има своя физиономия и традиция, и от тях ще направиш един? Така ще ликвидираш и двата.
Можем ли да си представим например, че двама изключително изявени художници като Димитър Киров и Светлин Русев, чиито изложби бяха представени само преди месец по едно и също време в залите на Съюза на българските художници, ще седнат пред едно платно и ще нарисуват обща картина? Или как велики поети като Иван Вазов и Пенчо Славейков пишат една обща поема? Интересно би било да се види скулптурата, която съвместно ще изработят двама известни наши скулптори като Вежди Рашидов и Ставри Калинов! В този ред на мисли господа чиновниците дават ли си сметка как ще изглежда панорамата на културния живот в България, когато след всички реформи във вид на сливания и обединения на важни културни институти се ликвидират Русенската филхармония, Смолянският драматичен театър, балетна формация "Арабеск", софийският театър "Сълза и смях", а съставите на симфоничните оркестри на Видин, Враца и Шумен се свиват до "симфониети" и т.н.
Менажерите от Министерството на културата имат ли представа, че същата тази Русенска филхармония е създавана в течение на 50 години и благодарение на нейната дейност и организираните от нея "Мартенски музикални дни" българската общественост имаше възможността да общува с музикални величия като Дмитрий Шостакович, Тихон Хренников, Юрий Башмет и много други световноизвестни музиканти и музикални състави?
А как ще се изпълнява българската симфонична музика от намалените състави на новите симфонични оркестри? Те няма да са в състояние поради недостатъчното количество на духови и щрайхови инструменти да изпълнят едно от най-добрите български симфонични произведения, каквото е "Вардар" на Панчо Владигеров. Да не говорим за музиката на Рихард Вагнер. А някой мисли ли колко първокласни музиканти ще останат без работа и ще тръгнат да

търсят реализация в Южна Америка

и Европа? По неофициални данни понастоящем в Европа са емигрирали около 200 български инструменталисти и 250 български певци.
Господата реформатори дават ли си сметка какво изключително значение за развитието на Родопския край и на неговата култура има Смолянският театър? Само през последната година Смолян и околните села са напуснати от 2700 души. Как ще се спре това изселване на родопското население, след като методично се ликвидират здравни заведения, училища, читалища, театри, културни институти?
    Защо балет "Арабеск", който се старае на базата на виртуозната класическа балетна школа да превърне балета не само в танцувално, но и в театрално изкуство, трябва да се унищожи чрез сливане с други формации? Господин министъра на културата гледал ли е съвременни балетни постановки - например на Ролан Пети в Париж (Франция), родината на балета? Но затова не е нужно да ходи толкова далеч, достатъчно е да включи френския културен телевизионен канал "Mezzo". Впрочем в Русия също има телевизионен канал за изкуство - "Култура". Може би си струва да се предават неговите програми и в България? Интересно

кога и у нас ще се появи културен тв канал

Този, който сега залива с "култура" съзнанието на българина, се нарича "Чалга". Но подобен културен канал ще кажат, че не е рентабилен...
Сливането на софийските театри "Сълза и смях" и Народния театър се обяснява с увеличаване на приходите в бюджета чрез съкращаване на някоя и друга чиновническа длъжност. По тази логика няма ли да е още по-ефективно, ако Театърът на Българската армия, Народният театър, театър "Сълза и смях", "199" и Сатиричният, които са разположени близо един до друг, да се слеят в нова мощна театрална структура - например "Арт-Холдинг" ЕООД. Ето това ще бъде действително истинска културна реформа, която ще се разглежда по цял свят като христоматиен пример за учебниците по театрално реформиране.
Реформите в отделните области на обществения живот не могат да се решават в кабинетите на няколко държавни чиновници. Те трябва предварително да са широко обсъдени от специалистите, да се постигне между тях консенсус и тогава да се прокарват под формата на закони. В противен случай всяка нова власт ще прави свои нови реформи, а както се казва в древната източна мъдрост - колкото измененията са по-чести, толкова промените са по-малко.
Нека господата от Министерството на културата не забравят, че значението на истинската култура не се определя от размера на печалбата, която тя носи, а от издигането на духовността на нашето общество в резултат на нейното въздействие. В противен случай България постепенно ще се превърне в бананова република.