Младите хора не са "второ" качество

Валерия СТОИЛКОВА е родена на 13 март  1990 г. в Перник. Завършила е Средното национално музикално училище "Любомир Пипков" в София със специалност "Народно пеене".
Тази година завършва музикална педагогика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Иска да продължи своето образование в най-стария български университет, като запише две магистърски програми - едната в областта на музиката, другата в специалността "Връзки с обществеността". В края на 2012 г. Валерия издаде първия си самостоятелен фолклорен албум - "Граовска младост". На 22 март т.г. го представи пред пернишка публика. От няколко години младата певица е солистка в Ансамбъла на въоръжените сили към Националната гвардейска част, пее в квартет "Ладена" към ансамбъла.

- Валерия, откога се занимаваш с народна музика?
- От много малка, колкото и клиширано да звучи. Майка ми - народната певица и музикален педагог Верка Момчилова, ме насочи към българския фолклор. Естествено, като пернишко дете, мама ме ориентира към граовския фолклор. Както се казва, даде ми първите стъпки. Тя бе художествен ръководител към тогавашния Дом на миньора - сега читалище"Миньор" - в Перник. Помня, че първата ми изява на сцена беше на "Чичо Стояновите празници". Въпреки че бях едва на 4 години, имам много ясни спомени оттогава. Дори и сега, вече студентка и певица, продължавам да се изявявам и от името на пернишкото читалище. Това е моят роден град, там съм направила първите си стъпки. И мога да кажа, че се гордея, че съм от Перник.
- Освен майка ти кой друг беше твой учител?
- О, много са хората, от които съм се учила. Слушала съм изпълнения на известни народни певци, които за мен са били безценни учители. Сред тях са Станчо Стоилов, Павлина Горчева, Славка Секутова, Радка Алексова... все емблематични имена за Граовския край!
- Накъде продължи своето образование, след като дойде време за кандидатстване в гимназия?
- Нещата сами се подредиха. Приеха ме в Национално музикално училище "Любомир Пипков"  в София. Аз бях част от първия випуск, който изучаваше народна музика. По начало НМУ "Любомир Пипков" е специализирано училище, в което се изучава основно класическа музика, но това вече се промени. Горда съм, че аз и съучениците ми изучавахме народна музика в утвърдено класическо музикално училище. Аз завърших в класа на Нелка Петкова.
- Какви спомени си запазила от училището?
- Имам чудесни спомени. А самото училище ми даде изключително много. Преди всичко там получих богати знания не само за българската народна музика, а и за цялата палитра от музикални стилове. Установих контакти с много музиканти, певци, композитори. Не на последно място и много приятелства, които се простират извън пределите на страната.
- Първите ти професионални изяви сигурно са били свързани с училището?
- Най-вече, но не само с него. Имам участия във фолклорното предаване "Рано в неделя", което върви в ефира на Българското национално радио. Там през 2004 г. спечелих първа награда и с музиканти от Радиото посетихме Прага и техния радиоконкурс за деца от Чехия и Словакия. Много години съм се явявала на конкурсите "Орфеево изворче" и "Орфеева дарба" на Министерството на културата, където печелех все първа награда.
 - Първата ти изява в БНР е била през далечната вече 2004 г., като ученичка в началните класове на гимназията. Сега, в 2013 г., отново имаше изява по БНР, отново във фолклорната класация "Надпяване". Там твоята песен "Сакам да се женим мамо" спечели наградата на слушателите за септември 2012 г. Какво е да си на сцената в първо студио на БНР толкова години?
- Огромна щастие е за мен да пея заедно с оркестъра за народна музика към БНР, чийто композитор е бившият ръководител на ансамбъл "Пирин" Димитър Христов. Това са хора, на които съм се възхищавала и учила. Сега вече сме колеги, пеем на една сцена. Част от тях ми акомпанират и в първия ми албум.
- Вече спомена за него, но да разкажеш повече подробности. Как се прави самостоятелен албум в България, и то само на 23 години?
- Постига се с огромен труд и желание, с голяма подкрепа на скъпи за мен хора. Разбира се, не на последно място и с любов към българската народна музика. Албумът "Граовска хубост" записвахме близо 3 години. Той включва 13 граовски песни. Ако мога да направя такъв паралел - по 10 песни на година. Песните са на певеца Станчо Стоилов. Той ми заръча да ги съхраня. Дано съм успяла да изпълня тази негова заръка. Искрено се надявам да им вдъхна нов живот. Голяма част от песните в албума показват типичния граовски хумор и темперамент. Това е една част от албума. Не мога да пропусна и тежките Марковски и сватовски песни. Аранжиментите са дело на страхотния музикант Костадин Генчев, а Димитър Христов, Христина Белева, Петър Миланов, Петьо Костадинов, Иван Киришев, Тенчо Павлов спомогнаха за цялостния завършек на албума.
- Някой друг не ти ли помогна?
- Разбира се - цялото ми семейство. Не искам да пропусна и моите кръстници Диана и Антон Костадинови.
- Разкажи за промоцията на албума си.
- Както вече споменах, той се състоя на 22 март - Деня на пролетта, в Двореца на културата в Перник. Радвам се, че залата беше препълнена, имаше и хора, които слушаха в самото фоайе. Заедно с групата "Дива река" изпълнихме 13-те песни.
 Щастлива съм, че една от мечтите ми се сбъдна - да издам самостоятелен албум. Наистина имаше много хора, получих много цветя. От това си правя извода, че хората имат нужда от народна музика и от стойностни културни изяви.
Освен това със заглавието "Граовска хубост" исках да покажа красотата на Граовския край. Там е минало моето детство, там са били първите ми стъпки в народната музика. Убедена сам, че българският фолклор има много голямо бъдеще.
- Защо все пак избра да продължиш образованието си в СУ "Св. Климент Охридски", а не консерваторията или музикалната академия в Пловдив?
- Избрах София, защото столицата си е столица. Освен това София е по-близо до Перник от Благоевград. Предпочетох СУ, защото е най-старото висше училище. Освен това има подходящи специалности като "Музикална педагогика", която завърших при Светла Караджова. Не на последно място тук можах да си създам полезни контакти, за което вече споменах.
- Освен че учиш, от няколко години работиш в Ансамбъла на въоръжените сили. Разкажи нещо за това си участие.
- Ами от 2010 г., вече три години, съм част от Ансамбъла на въоръжените сили, част от женския квартет "Ладена". Емблематичен за ансамбъла е мъжкият квартет "Армейска песен". Поппевците Емилия Валенти, Сунай Чалъков, Антония Маркова, Вероника Пенчева, народната певица Таня Дупаринова и танцовата формация "Алгара" са част от ансамбъла. Имам удоволствието да работя с имена като Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Гуна Иванова, Райко Кирилов и др. 
- Как се работи с толкова именити колеги?
- Чест и удоволствие е да работя с тези хора.
- Би ли се явила на конкурса "Пирин фолк"?
- Не мога да отговаря еднозначно. От една страна, много мои колеги направиха име чрез този фестивал. От друга, аз искам да гледам напред. Ще отговоря така: "Ако пътят ми се пресече с "Пирин фолк", бих се явила. Но нямам намерение да превръщам това в самоцел.
- Какво друго ще споделиш?
- Искам да благодаря на командира на Националната гвардейска част полк. Боян Ставрев и на шефа на ансамбъла Снежина Темелкова. Като хора с голям житейски и професионален опит те ме подкрепят в изявата ми, затова искам лично да им благодаря.
- Ти си младо момиче, което учи и иска да се развива в България. Какво мислиш за младите хора и тяхната професионална реализация?
- Ох, повдигаш много болезнена тема. Наистина много млади хора напуснаха страната. Но тези, които са тук, и все още не са стегнали куфарите за чужбина, не са "второ" качество. Ще ми се нашите сънародници зад граница да се върнат един ден, но това не зависи само от тях. Тези, от които зависи тяхната реализация, трябва да се замислят какво следва да направят, за да останат в България и да не я напускат. Младите хора у нас трябва да имат повече шанс за изява и развитие!