30 Юни 2024неделя15:16 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Медицина от висок ранг

Някои аспекти от управлението на здравната система

/ брой: 249

автор:Кънчо Марангозов

visibility 2850

Здравната политика е система от решения, чрез които се оценяват специфични предложения и инициативи, свързани с опазване на здравето. Това са решения на законодателната, изпълнителната и съдебната власт в държавата. Във вземането на решения участват парламентът, правителството, съдебната система, държавната администрация, политическите партии, неправителствените организации. Всяко управление на този процес търси подобряване на ефективността. Да се ръководи, значи да се постигат резултати. Ако няма резултати, няма и управление. В последните десет-дванадесет години българското здравеопазване се управлява по начин, който заведе здравната система в

непроходимо блато

Лечебните заведения са търговски дружества с големи дългове, здравето е стока, хаосът е навсякъде, лекарите и медицинските сестри намаляват катастрофално, тръгвайки към Европа. Заплатите са унизително ниски. Около 84 на сто от новозавършилите лекари искат да напуснат страната. Негово величество пациентът се продава от държавата, от Министерството на здравеопазването, от лечебните заведения и техните директори, от лекарите, от лекарския съюз. Пациентът се превръща в разменна дребна монета на здравната политика. Здравните показатели по обща и детска смъртност, сърдечносъдови заболявания, хипертония, онкологични заболявания, туберкулоза ни заведоха на последно място в Европейския съюз.
Тежката и тъжна картина е резултат от управлението на здравеопазването. Всички политици забравиха крилатите думи на Рудолф Вирхов, изречени още в ХIХ в., че "здравеопазването е политика, а политиката - медицина от висок ранг".
В общественото здравеопазване здравните  програми са в три направления:
* Програми за промоция и превенция на здравето в определени аспекти на здравната дейност, като например сърдечносъдови заболявания, психични и инфекциозни заболявания, самоубийства, борба с наркоманиите, училищно здравеопазване и др. Да, такива програми съществуват, но никой не работи по тях и те събират прах в архивите.
* Програми, отнасящи се до определена среда: работна, околна, жилищна, учебна и др. Тук има и междуведомствена отговорност, но какво от това. Примерът с ръста на трудовите злополуки е достатъчен.
* Програми, насочени към целеви групи от населението: майки и деца, юноши, пенсионери, инвалиди и др. На всеки пет часа едно новородено бива изоставено от майка си за отглеждане в социален дом. Само 1% от тези деца са без родители. А къде е родителската любов?
В България към Министерството на здравеопазването е изграден национален център по обществено здраве, но той е забравен, а там работят достатъчно медицински специалисти, чиито възможности не се използват. Защо? Отговор няма!
Новото ръководство на МЗ обяви, че ще се изградят структурно определящи болници, в които пациентите ще бъдат приемани независимо дали са осигурени или не. В скоро време неосигурените вероятно ще достигнат 2 милиона граждани. Така ще е, докато съществува монополът на една каса, наречена национална, но тя е повече държавна, а не обществена институция. В болниците ще работят висококвалифицирани специалисти. Естествено, ако в България останат такива. В края на 2009 г. излишъкът е 860 милиона, а за 2010-а е постигнат излишък от 829 милиона лева и става над 1,5 милиарда. Или от 4,5 милиарда във фискалния резерв 30% са от здравни вноски. Интересна финансова сметка, направена без кръчмаря.
Днес

парите не достигат

дори за изплащане на ниските заплати, за апаратура и медицинска техника, за капиталови разходи. Болниците остаряват и се рушат. И въпреки това е необходима интеграция на болници и медицински доболнични центрове с цел спестяване на средства. Сега сме водещи в ЕС по клинично-лабораторни изследвания. Друг е въпросът дали са потребни. Известни са следните видове интеграция:
* Хоризонтална интеграция. Например интеграция на службите "пране", "хотелска база", "ремонти", "хранене", "чистене", "лаборатории за клинични анализи", "консултации" и др. Така ще се намалят общите разходи и ще се получат действителни икономии.
* Вертикална интеграция. Има новаторско съдържание в областта на медицинската помощ. Например използване на специалисти от болниците за консултации в доболничните медицински центрове, изградени в болниците. Така се намаляват посещенията при специалисти. Сега общопрактикуващият лекар изпраща при специалист, после той за хоспитализация и в болницата не го хоспитализират. Нужно ли е това? Съкращава се минимум едно посещение и се спестява време на пациента. По вертикала доболничните медицински центрове са подчинени на болницата и влизат в тяхната структура.
* Концентрична интеграция. Типичен пример са застрахователните компании, желаещи да навлязат в сферата на заболяемостта и оказването на медицинска помощ.
Интеграция може да се реализира, ако лечебните заведения престанат да съществуват като търговски дружества и се възстанови собствеността на национализираните големи болници на общините, а на държавните университетски болници - на Министерството на здравеопазването. Естествено е да се помисли за създаване на общински фирми за стопанско обслужване на лечебните заведения и разходите да се поемат от съответните общини. Ето още един елемент за разумно разходване на финансови средства.
И така се оформят главните цели на интеграцията:
* Постигане на икономии от централизацията на медицинската помощ и стопанските дейности и оттук - увеличаване на пазарната квота и обема на медицинската помощ.
* Намаляване на оперативните разходи от съвместното използване на оборудване, техника и ръководни кадри. Предполага се, че ще се увеличат средствата за реклама и маркетинг. За да се получи адекватност в търсенето на медицинска помощ, е необходимо да се знаят извършените прегледи от общопрактикуващите лекари с пълни истории на заболяването, нужните минути за преглед при общопрактикуващите лекари, времето за чакане за преглед от специалист, спешните случаи, приети в болниците, непроизлизащи от първичната медицинска помощ, процент на хоспитализация от броя спешни прегледи. Ако посочените проблеми се управляват правилно, ще се получи удовлетвореност на пациенти и лекари. Ще се знае точно майчината и перинаталната смъртност, имунизационното покритие, ефикасността на медицинската помощ. За съжаление това на този етап не се постига. Причината е липса на нормален управленски подход. Ако съществува, всяко лечебно заведение ще може да определи философията, мисията и целта на дейността си, да постави диагноза на актуалното състояние, да определи стратегическите цели и насоки, да изработи планове, проекти, програми и информационни системи за контрол.
По всички тези въпроси - от заплащането на труда до управлението на лечебните заведения - се очакват протести на медицинските специалисти. На 19 октомври т.г. председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов скъса демонстративно споразумението с правителството за осигуряване на финансови средства за здравеопазването. Разбра се, че парите от здравни вноски ще се трупат във фискалния резерв. Така било по време на криза. А защо точно осигуровките? Защото няма друг сигурен източник за пълнене на резерва.
Анализирах само някои аспекти от управлението на здравната система, но те са достатъчни да се направи изводът, че в България липсва управление, което да подобри поне ефективността на медицинската помощ. Ако въобще се оказва такава, независимо от много добрите медицински специалисти. Някои все още продължават да работят в сферата на здравеопазването. Когато и те напуснат страната, ще останат възрастните медици пенсионери. А докога... е въпрос за биологията.


 

БСП срещу продажбата на оборудването за "Белене"

автор:Дума

visibility 1509

/ брой: 121

Законът за надценките на хляба е неприложим

автор:Дума

visibility 1282

/ брой: 121

Официално ни отрязаха за еврозоната през 2025 г.

автор:Дума

visibility 1859

/ брой: 120

НАТО с нова мисия за подкрепа на Украйна

автор:Дума

visibility 1589

/ брой: 121

Германско гражданство след пет години

автор:Дума

visibility 1521

/ брой: 121

Провали се опитът за военен преврат в Боливия

автор:Дума

visibility 1385

/ брой: 121

Накратко

автор:Дума

visibility 1199

/ брой: 121

Пак гоним дивото

автор:Нора Стоичкова

visibility 1418

/ брой: 121

Зор да се покажем

автор:Аида Паникян

visibility 1511

/ брой: 121

Самоунижението в Благоевград

автор:Александър Симов

visibility 1429

/ брой: 121

Съкровище на българската медицина

автор:Аида Паникян

visibility 1323

/ брой: 121

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ