Няколко думи
Любов ли бе...
/ брой: 69
Преференцията е една от личните ми причини да гласувам през последните години. Имам привилегията да съм наблюдавала отблизо основните играчи в основните партии, познавам лично или професионално тези от моя избирателен район. Имам предпочитания. Случвало се е да харесвам и да вярвам в пъти повече на някого от опашката, отколкото на тези в началото на листата за депутати или общински съветници. Смятам, че преференцията подтиква тези от дъното да полагат усилия в кампанията. Използвам я. В същото време обаче си давам сметка, че тя е една от опасностите пред честния вот.
Всенародните любимци на последните избори са Пъската, Стефчо Реферчето и бат' Сали. Това са тримата, изместили водачи на листи чрез народната любов. Това е резултатът от мажоритарния вот, за който някои така мечтаят. Още ли държите на него? Представете си кой ще влезе в парламента, ако се разчита само на преференциален вот. Дали няма да се напълни с певци, манекенки и бизнесмени с дълбоки джобове? Ще влязат основно известните с това, че са (не)известни. Жалко е, когато преференцията е разбирана като есемес за реалити шоу или уреждане на бизнес интереси.
Преференциите могат да се използват и като контрол на купения вот. Погледнете гласовете в най-големите ромски секции. Няма кой да ме убеди, че абсолютно всички харесват само един. Дали няма райони, в които броят на преференциите за даден кандидат съвпада със семействата, свързани с определено предприятие? Толкоз за чистата и безплатна любов.
Преференциите на така ухажваните граждански квоти и коалиционни партньори показват, че повечето не си вършат работата да привличат външен електорат. Кандидатите забравят да търсят подкрепа извън партията, която ги е издигнала. И се започва самоизяждането. Бизнесмените, вкарани да "помагат за кампанията", често забравят партията, когато става въпрос за интереса им. Някои общини обаче проявяват изненадващо благоразумие - обединяват се около своя си кандидат. И местният шовинизъм започва да работи в полза на даден човек, уви, понякога срещу останалите от листата. Има си обяснение - малките населени места почти винаги са пренебрегвани и се хващат за всяка сламка, която би им осигурила национално представителство.
Шансът за изместване на водачите е минимален, затова съвсем целенасочено не играят за преференции. Може да стане доста грозно иначе. Партиите трябва да си гарантират определен профил депутати, без които партията не може да кове политики. Затова партийните лидери трябва да мислят повечко, като посочват водачите - да има разнообразие от професии, възрасти, интереси. Но да се съобразяват местните особености, защото не всяка област е готова да приеме човек, който дори не знае броя на населените й места. Пъски и Батета може да дебнат от всяка листа. Внимавайте, като им давате шанс да се развихрят, мислете, като избирате кого слагате в листите си.