Интервю
Любослав Костов: Инфлацията "изяде" ръста на доходите
Не държавата, а частният сектор е този, който наема най-много работници на минимална заплата, твърди икономистът
/ брой: 26
Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ
- Г-н Костов, впечатляващи данни изнесе КНСБ за нарастването на издръжката на живота и какви доходи са необходими на домакинство или сам човек. Каква е реалната картина у нас, какво показват вашите изчисления?
- От средата на изминалата година бяхме свидетели на ускорено нарастване на цените - както на стоки от първа необходимост, така и на горивата и енергоносителите. Драстичният скок на цените на петрола с над 55% и на природния газ с около 5 пъти доведоха до галопиращо нарастване на цената на електроенергията за бизнеса. Изменението на цените на горивата и енергоносителите неизменно се отразява на всеки компонент във веригата на производство, включително и върху транспортните услуги. Цените на производител в промишлеността достигат до 31% през ноември на годишна база. Инфлацията достигна най-високия си връх за последните 13 години. Ускореното нарастване на цените пряко кореспондира с нарастването на необходимия доход за издръжка и поскъпването на живота. Инфлацията "изяде" нарастването на доходите от първата половина на годината, ерозира покупателната способност на домакинствата и задълбочи бедността и социалното изключване.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство достигна през декември до 1148 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Необходимият нетен доход за издръжка на едно работещо лице се трансформира в заплата за издръжка (нетна и брутна) съобразно броя на работещите в семейството/домакинството. Това означава, че брутната заплата за издръжка за едно работещо лице е 1479 лв., а при двама работещи в семейството с едно дете за всеки от работещите не трябва да бъде по-ниска от 1331 лв., за да може да се осигури необходимия доход за социално приемлив начин на живот. Ако само единият от родителите работи в тричленното семейство, той трябва да осигурява заплата не по-ниска от 2662 лв.
Тревожен е фактът, че в България около 34% от наетите лица на трудово и служебно правоотношение получават възнаграждение, по-високо от заплата за издръжка за един работещ, сам живеещ. Според последните данни на НОИ 65% от наетите лица (около 1,5 милиона) се осигуряват под необходимата заплата за издръжка на едно работещо лице.
- На какво се дължи поскъпването на живота? Колко по-висока реално е инфлацията у нас?
- За България инфлацията е по-скоро внесена отвън, на която трудно можем да противодействаме, но има и местни обективни фактори за нейното ускорение. Либерализацията на цените на тока за бизнеса не е нова тема. От години се алармира, но правителствените мерки се приеха със закъснение. В съчетание с по-високите цени на суровините на международните борси те доведоха до нарастване на производствени разходи и намериха отражение в крайните цени на потребителите.
Данните на ИССИ на КНСБ показват, че от началото на годината (при база декември) доходът, необходим за издръжка, нараства с 9,7%, а на тримесечна база - с 4,1 на сто. Усещането за равнището на инфлация е различно, защото пряко кореспондира с доходите на домакинствата. За тези с ниски доходи усещането за инфлация е значително по-високо, вследствие от двуцифреното нарастване на основните жизнено важни стоки и услуги. Цените на хлебните изделия нарастват с 15,4%, на сирената и кашкавалите - от 13,6 до 16,1%, слънчогледовото олио e с 36,5% нагоре, картофите - с 44%, морковите - с 12%, зрелият фасул - с 11,2%. Всички тези стоки са от първа необходимост, традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети. Наред с това нарастват сметките за групата "Електроенергия, газообразни и др. горива" - със 17,2%, като само за дърва за горене и въглища - с около 30%.
На този фон основен аргумент за запазването на платежоспособността на домакинствата и ограничаване на бедността е ускореното увеличаване на минималната работна заплата (МРЗ) и за това трябва да бъдат намерени средства. Около 500 хиляди от наетите лица на МРЗ изпитват сериозни затруднения от поскъпването на живота, при това усещането за инфлация при тях е на по-високи нива поради по-високите цените на стоките от първа необходимост.
- Инфлацията стопява увеличението на доходите и на пенсиите. Какво трябва да е новото увеличение, за да бъдат компенсирани загубите? Адекватни ли са мерките в новия бюджет?
- Запазва се тенденцията за увеличение на минималната заплата, макар със затихващи темпове, но е факт, че при тази ускорена инфлация постигнатият ръст на МРЗ бе "изяден". Това доведе до спад на покупателната способност на работещите на МРЗ за първи път след 10 г. на плавно нарастване. Средната работна заплата също бележи реални намаления, но все още се задържа в положителната траектория. Това дава основание да се твърди, че нарастването на МРЗ през следващата година трябва да бъде в двуцифрени размери, с оглед покриване на загубите през 2021 г.
КНСБ настоява за правителствени политики, които да декларират ясни намерения относно политика по доходи и да гарантират адекватността на МРЗ съобразно една долна граница на съотношение от 50% спрямо средната работна заплата за страната. Предвиденото еднократно увеличение на МРЗ от 1 април на 710 лв. е крайно недостатъчно и само ще затвърди статуквото от 42-43% спрямо средната заплата. Нещо повече, вземайки предвид динамиката на СРЗ през 2021 г. до септември, към края на 2021 г. очакваме размерът й да бъде около 1548 лв. Горе-долу толкова бе прогнозата, която КНСБ направи за размера на СРЗ още пред пролетта на 2021 г. (1537 лв.).
От друга страна, средногодишният темп на прираст на СРЗ през последните години е около 12%. В този смисъл нашата прогноза е размерът на СРЗ през 2022 г. да достигне до 1734 лв. Затова настояваме за второ последващо увеличение от средата на годината на МРЗ в размер на 760 лв. От началото на 2023 г. очакваме да се приложи Директива за адекватни минимални заплати, от която следва 50% съотношение МРЗ от СРЗ, а това по наши изчисления се оценява на около 867 лв.
КНСБ от години настоява за необлагаем минимум, равен на МРЗ. Това ще доведе до увеличаване на разполагаемия доход на ниско платени работници и техните домакинства.
Настояваме в средносрочен период МРЗ да достигне равнище на заплата за издръжка. Това е заложено в Директивата за адекватни минимални заплати. Това би спомогнало да се ограничи делът на "нископлатените работници" и на "работещите бедни". Наред с повишаването на минималната заплата КНСБ настоява през настоящата година и за ръст на доходите на работещите в бюджетната сфера с минимум 10%, а на "работещите на терен" - с минимум 15%.
- Работодателите се обидиха на финансовия министър за оценката, която той даде за някои от тях и работещите бедни. Когато се заговори за вдигане на МРЗ, те предупреждават, че това ще доведе до съкращения и загуби за тях...
- Твърдението, че увеличението на МРЗ рискува да изключи от пазара на труда част от нискоквалифицираната работна ръка, не намира емпирични доказателства. По-скоро може да се твърди, че ръстът на минималната работна заплата се съпровожда от ръст в заетостта на нискоквалифицираната работна сила и обратно. В периода 2008-2012 г., когато съотношението МРЗ/СРЗ бележи тенденция на спад, главно поради замразяване за над две години и половина на МРЗ, и коефициентът на заетост на нискоквалифицираните работници бележи постоянен спад до достигане на абсолютен минимум от 36,2%. Повишаването на МРЗ през следващия период 2013-2019 г. и достигането на съотношение 44-44,5% към СРЗ в последните 4 г. не само че не води до намаляване на заетостта в най-ниската квалификационна група работници, но тя непрекъснато расте и достига своя максимум от 51,2% през 2019 г.
Не е вярно твърдението, че държавата наема най-много работници на МРЗ. Напротив, според официалните данни едва 8,5% от наетите лица са в обществения сектор (42 хиляди), а 91,5% (451 хиляди) са в частния.
ЛЮБОСЛАВ КОСТОВ е директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на конфедерацията. Роден е на 16 август 1991 г. в Кюстендил. Завършва средно образование в Езикова гимназия "д-р Петър Берон", а след това макроикономика в УНСС. От 2016 до 2019 г. е докторант към катедра "Икономикс" на УНСС. През 2019 г. защитава дисертационен труд на тема "Взаимовръзка между производителността на труда и работните заплати: Сравнителен анализ на страните-членки на ЕС" и получава научна степен "доктор".