Кой се опитва да ни разделя?
Писна ми политолози, социолози, актьори, певци, певачки, балерини, музиканти, сложени под общия знаменател "експерти", да се изказват за протестите
/ брой: 172
Българите винаги сме били известни, че сме готови на всичко да прецакаме човека до нас. Известната приказка, че "не е важно аз да съм добре, важно е на Вуте да му е зле", ни описва точно. Но най-лошото е, когато някой се опитва да ни промива мозъка и по този начин да ни настройва едни срещу други.
Та, бях на февруарските протести. От София съм. Квартал "Люлин". Тук е мястото да припомня, че това е най-големият квартал в столицата ни. Коментирах събитията от февруари, поведението на бившите управляващи, защото съм гласуващ човек и участвах в протестите.
Към протестите, които продължават повече от месец, имам отношение, но не се изказвам, защото не присъствам там, не споделям мнението на хората, което не означава, че не го уважавам и не искам да настройвам никого срещу себе си. Тези хора не ги деля от себе си, не ги деля на млади, красиви, богати. Просто защото всички сме човеци, израснали в една държава.
Но когато те започнат да се делят от мен се чувствам предадена и малко наивна, че аз вярвам в тях, но те отричат моите разбирания и пристрастия.
Писна ми политолози, социолози, актьори, певци, певачки, балерини, музиканти, сложени под общия знаменател "експерти", да делят протестите. Да, те са два протеста, исканията може да са различни, но съществата, ходещи по тях, са просто човеци. Еднакви са хората от февруари и сега. И в двата случая всички имат по два крака, две ръце, две очи, две уши и една уста.
Повече от месец каквото и да чета, винаги в него откривам сравнение и разделение. Направих си извода, че дори да съм млада, красива, завършваща висшето си образование и работеща, спадам към групата от февруари на бедните, незнаещите, неможещите и тези, които нямат право на глас.
Наистина бях решила да мълча, но изчетох един анализ на антрополога Васил Гарнизов, което преля чашата. Като цяло нещата, които видях, ми харесаха, всеки има право на мнение. Но да даваш оценка на хората според това от кой квартал са, никак не ми се нрави.
Ето следните изречения, които леко ме изкараха от кожата ми: "През февруари обаче се случи друго - в центъра на София се появи много силно софийският проблемен квартал. Всичко отвъд границите на голяма София - отвъд жп линията - "Христо Ботев", "Сухата река", "Хаджи Димитър", "Люлин". Това са квартали, които винаги по някакъв начин са били непредставени в градския политически живот и в градското политическо пространство. По-работнически, по-бедни, с по-малко шансове, с по-малко хора, с по-малко висшисти. Т.е. хора, за които реалната мобилност - промяната, израстването в границите на собствения им живот, като че ли не изглеждаше много вероятна".
Споменах, че съм от "Люлин"?
Споменах, че това е най-големият квартал в София?
Това означава, че съм проблемна ли?
Айде сега си представете какво ми е, като прочета подобно нещо за себе си. Питам защо моите шансове за реализация в България да са по-малки? Да не би да съм половин човек заради това, че съм отраснала в краен квартал? Питам, защо "Люлин" да е с по-малко висшисти примерно от "Лозенец", преброихте ли ги? Искам доказателства! И отново питам как може да кажете, че ние сме по-малко хора?
Питам си, но отговори не искам, аз ги знам за себе си. Нищо лично, г-н Гарнизов.
Само да припомня, че ако тези квартали са били на протестите през зимата, никой не трябва да подценява силата им, защото те свалиха бившите управляващи от власт. Припомням, че многобройни протести имаше в цялата страна и може би това беше и причината правитеството да подаде оставка, защото всички бяхме заедно. Промяната при нас "в границите на собствения ни живот" винаги е изглеждала много вероятна и мисля, че го доказахме.
Промяната в една система, идва тогава, когато ние се променим и осъзнаем, че трябва да бъдем заедно и да не допускаме да ни разделят на богат-беден, красив-грозен, образован-необразован, гражданин-селянин. Трябва да проумеем, че всички заслужаваме еднакви неща от държавата, но трябва и да помагаме на тези, които са по-зле от нас. Ние не можем да се разграничаваме от корените и местата, в които сме израснали, напротив, ние трябва да сме горди.
А всички заедно трябва да бъдем и горди българи!