За моето, за нашето време
Не се срамувам, а се гордея със социалистическия период на България
/ брой: 172
Проф. д-р Иван Г. КОВАЧЕВ
Прочетох статията "Промяната", отпечатана в ДУМА на 6 юли т.г., и тя стана причина да се окуража и да напиша тези редове.
В тази статия авторът Ивелин Николов, главен редактор на ДУМА, загрижено поставя въпроси и гледища, свързани със съдбата на БСП и сегашното нейно състояние - "Приемам и оборване, и подкрепа." Така и трябва да бъде!
Не само това - "А как ще стигаме до нови идеи и предложения, ако няма различни мнения".
Точно така! Отнасям се с уважение и съгласие с някои моменти и реших да напиша своето становище, което е по-различно. Става дума за бъдещето на БСП, за издигане на нейната роля, а това е свързано с бъдещето на България.
"Какво общество, каква България искаме?" - пита авторът.
Преди време прочетох една чудесна статия, написана от Николай Малинов, издател на ДУМА. Той пише: "Вярно е, че за огромна част от българския народ изминалите години на социализма не са престъпни. Защото при управлението си БКП построи три Българии." Това наистина е точно така и мнозина още живи българи не са забравили.
Какво ме впечатли в тези няколко реда? Смелостта. Защо?
Доскоро думата "социализъм" беше много рядко срещана дума. Нашите "модерни", "изискани" и прочие политици избягваха тази тематика, смятаха я едва ли не за изостаналост. И сега, като прочетох тези редове, тази публична истина, отначало не разбрах, но после ми стана ясно, че има не само културни, но и смели журналисти. Освежих се духовно, иначе краските, които ме измъчваха, бяха тъмни, черни политически краски, които вилнееха и из политическия небосклон.
Прочетох и друга статия, в която авторът отбелязва, че "светът ще загине не от социализъм, а от липса на такъв" (Тодор Велчев-Тато).
На въпроса - какво общество, каква България искаме, аз ще отговоря - социалистическо общество, социалистическа България. Защо?
БСП неведнъж е заявявала, че е идеен наследник на БКП и самата смяна на името не е чисто технически, декоративен акт. Цялото наше, българско общество, я прие точно така - като наследница на столетницата. БКП с помощта на СССР (това не бива да се подминава, да се омаловажава или подценява) успя да постигне забележителни, реални успехи. Аз не се срамувам от този социалистически период от нашата история. Напротив - гордея се с него, защото малко или много и аз бях от тези, които отдадоха нещичко в съзиждането на социализма. Вярно е, че аз съм възрастен човек (прехвърлих осемдесетте) и някой, не е изключено, да каже "Простено му е". Но не е така. Ще си позволя да се отклоня малко.
В онова, моето, нашето време, душевността на голяма част от народа се промени - намаляха кражбите, престъпленията, изнудванията. Хората станаха по-спокойни, по-задружни, взаимопомощта се съживи. Човек имаше реална възможност да живее като човек, да се развива като човек. За да не бъда голословен, ще кажа само няколко думи от живота си. Съвсем кратичко.
Като завърших, постъпих като агроном в ТКЗС, които точно по това време се създаваха. Всичко вреше и кипеше - емоционално време... Мнозина бяха неубедени, не бяха виждали такъв начин на живот, на работа. Някои буйстваха, други повярваха и работата тръгна. Поуталожи се обстановката. Аз като специалист реших, че науката, поне научно-производствената наука, има място в ТКЗС. Създадох опитно поле, ползвах производствени звена и проведох редица опити. Създадох нови начини за отглеждане на ранни домати (сорта 10 Х бизон, един нов тип торови саксийки, колекция от различни видове и сортове тютюн). Навлязох и в областта на ботаниката и т.н.
Мои колеги, агрономи, пък се проявиха в областта на механизацията и пр., и пр. През този "тоталитарен" период имаше свобода на разумното, полезното, творческото. Работеше се с мерак, с желание да бъдеш полезен, да не живееш на "вересия".
Но да се върнем на думата си. Изниква сериозният въпрос - БСП наистина наследница ли е на БКП или тази фразеология е една прозрачна пушилка? Това е сериозен, бих казал нещо по-силно - съдбоносен не само за БСП, но и за България въпрос.
Аз до този момент не съм прочел нещо значимо, с което да се потвърди убеждението, че проблемите на "столетницата", нейната идейна същност е грижа и на БСП. БСП бяга от такъв род тематика. Не говори, не мисли по тези въпроси. Или, не дай си Боже, това бягство от идеите, към които се стремеше БКП, е прикривана тактика?! Дълбоко съм убеден, че това нескривано поведение е една от основните причини за падането на авторитета на БСП, за недоверието, което съществува към нея. Нещо повече - БСП вече някои я смятат не за наследница на БКП, а за откровена дясна партия, прикриваща се дясна партия, която има да изпълнява скрити цели. Дали такива твърдения се базират на нещо сериозно или са някакъв блъф, аз не мога да определя.
Бих препоръчал на БСП да постъпи смело, мъжествено и да изясни пред членовете на БСП тези наболели въпроси.
Сега е време за рационални анализи и смели решения.
* Авторът е от с. Ръжево-Конаре, обл. Пловдив