В българските предания апостолите Петър и Павел са близнаци със сестра - "Сърдитата" или "Огнената" Мария

Този хубав летен християнски празник в чест на светите апостоли Петър и Павел се празнува съответно на 29 юли, Петровден, и на 30 юни неканоночно - свети Павел (Павльовден).
Съгласно традициите на българската православна църква, тези празници се предшестват от Петрови Заговезни, които продължават две седмици.
Петър произхожда от рибарско семейство и става един от първите ученици на Иисус Христос. Той следва своя учител и става негов любимец. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял. След Възнесението на Иисус и слизането на Светия дух ап. Петър вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Павел e роден в Тарс, Киликия - Мала Азия; първоначално изповядва юдейската религия. Той бил фарисей и в духа на юдеизма участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. На път за Дамаск е ослепен от видение на Господа Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностният разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефест, Атина, Македония, Коринт, Испания и е наречен "апостол на езичниците".
Апостол Петър отива в Рим да проповядва Христовото учение. През 67 г. е разпънат на кръст в Рим от император Нерон. Същия ден заедно с Петър е осъден и неговият сподвижник апостол Павел.
В преданията и песните на българския християнски народ апостолите Петър и Павел се показват като братя близнаци. Понякога се представят и със сестра - например в Троянския и Тетевенския край това е св. Елена, в Софийско и Годечко - "Сърдита" или "Огнена" Мария. Според народното поверие Петър е по-малкият и по-добър брат. Павел, за разлика от Петър, е винаги сърдит и не разрешава да се работи на неговия празник. А ако някой работи, св. Павел пуска огън и жупел от небето, прави пожари, със светкавици и гръмотевици запалва снопите.
Според народната традиция на Петровден се принася жертвено животно - коли се "петровско пиле", с което се извършва отгояване от двуседмичния пост. Сутринта жените носят в черквата колак и "петровки" ябълки и раздават за здраве. Според поверието майките, които имат починали деца, не бива да ядат ябълки до Петровден. В деня на празника те раздават осветените  ябълки на близки и съседи с вярата, че на оня свят децата им ще има какво да ядат. Раздаването на ябълки в памет на починалите деца е в пряка връзка с християнската народна представа за райската градина. Вярва се, че под райското дърво във вид на мушици и пчели кръжат душите на починалите деца...
Според народните представи св. Петър е благ старец, с бели вежди и коси. Той държи ключовете на райските порти и определя коя душа е праведна и коя не е и е "главен съдия на човешките грехове". Според митологията св. Петър е показан като райски ключар. Така той е представен и в народните песни:
Седнал Господ да почине,
да почине и света да дели.
Дял се падна на светаго Петра,
падна му се райските ключове,
да стои на райските порти,
да отключва и пак да заключва...
На празника се приготвя и т.нар. бял мъж от бяло прясно сирене, което се пържи в тиган заедно с брашно.
Съгласно християнския календар на Петровден празнуват хората с имена Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина и Полина.