Сагата с Втора атомна през годините

- С постановление номер 9 от 20 март 1981 г. Министерският съвет на Народна република България одобрява площадка Белене за изграждане на втора атомна електроцентрала.

- До 1987 г. е изготвен технически проект за изграждане на 4 блока с реактори ВВЕР-1000/V-320. През 1987 г. реално започва строителството. 

- Изграждането на основните подобекти продължава до май 1990 г., когато работата по централата са прекратени, а проектът е замразен с Решение номер 106 на Бюрото към Министерския съвет, оглавяван от Андрей Луканов.

- На 28 август 1991 г. правителството на Димитър Попов приема решение за спиране на проекта основно поради липсата на финансиране. 

- Опитите за възобновяване на проекта започват през 1996 г., когато правителството на БСП с премиер Жан Виденов инициира технико-икономически анализ за довършване на АЕЦ "Белене". През 1997 г. тези идеи са отхвърлени от служебния кабинет с премиер Стефан Софиянски (Протокол/12.05.1997), а като основен аргумент е посочена високата прогнозируема себестойност на електроенергията.

- На 6 април 2002 г. на конгрес на НДСВ  в заключителното си слово премиерът Симеон Сакскобургготски заявява своята решителност да продължи изграждането на АЕЦ "Белене" с думите: "Този огромен проект ще осигури енергийната независимост на България през следващите няколко десетилетия".

- На 28 април 2004 г. на заседание на Министерски съвет е одобрен протокол номер 17, където в т. 57 е отбелязан проект за решение, с който се дава съгласие за изграждане на нова ядрена централа на площадката в Белене и за предприемане на необходимите по-нататъшни действия в тази посока, но самото съдържание на решението не е оповестено.

- През декември същата година НЕК избира Worley Parsons Europe Energy Services за архитект-инженер. на централата

- На 8 април 2005 г. с Решение номер 259 правителството определя статут на АЕЦ "Белене" като обект с национално значение.

- Получени са предложения от руски и чешки консорциуми. През октомври 2006 г., по време на управлението на тройната коалиция с министър-председател Сергей Станишев НЕК обявява, че е избрана руската компания "Атомстройекспорт".

- През ноември 2010 г. тогавашният премиер Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България. Първоначално са заявили обща цена от 4 млрд. евро, а впоследствие са повишили цената до 6 млрд. и 200 млн. евро. 

- През 2011 г. от държавната руска корпорация "Росатом" обявяват, че крайната цена се е повишила още и възлиза на 8 милиарда евро.

- През 2010 г. британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC) е наета да провери цената на проекта и да проучи потенциалните пазари на електрическа енергия. Година и половина по-късно тя представя доклад, в който крайната цена на проекта е изчислена на 10 млрд. и 353 млн. евро, а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала - 75 евро/МВч.

- След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене" правителството на ГЕРБ с Решение номер 250 от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ и прекратява проекта. Ден по-късно решението е подкрепено с акт на парламента.

- Няколко месеца по-късно БСП започва масова кампания за произвеждане на референдум за АЕЦ "Белене". Националният референдумът на 27 януари 2013 г. се проваля заради ниско участие. Гласуват 1 405 463 гласоподаватели, представляващи 20, 22% от гражданите с избирателни права. За да бъде признат референдумът за валиден, се изисква в него да са участвала най-малко толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, и повече от половината от тях да са отговорили с "да". С "да" отговарят 60% от гласувалите, но те са много по-малко от необходимите, за да бъде валиден референдумът.

- В периода юли 2011 г.- юни 2016 г. пред Международният арбитражен съд  при Международната търговска камара в Париж се води арбитражно дело между "Атомстройекспорт" и НЕК във връзка с изграждането на АЕЦ "Белене". То се гледа от Арбитражен трибунал в състав от трима арбитри, с мястото на арбитража в Женева. 

- На 14.06.2016 г. съдът постанови решение, с което задължи НЕК да заплати на "Атомстройекспорт" цената на произведеното оборудване и да придобие собствеността върху него. 

- През 2018 г. управлението на ГЕРБ тръгна да търси възможности за реализация на АЕЦ "Белене" със закупените реактори, като дори започна процедура за привличане на инвеститори. Тя обаче пропадна безславно, а в края на мандата си Бойко Борисов вече говореше за 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" като приоритет. 

- В края на февруари тази година стана ясно, че служебният министър на енергетиката Росен Христов се е срещнал с украинския си колега Герман Галущенко в Стокхолм. Сред теми, които двамата са обсъдили е  била възможността за сътрудничество в ядрената енергетика, включително използване на руското оборудване за АЕЦ "Белене" в Украйна.

- На 6 юли тази година на посщение в София бе украинският президент Володимир Зеленски. Същия ден мнозинството в в българския парламент, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, гласува решение да продаде на Киев оборудването за двата реактора, с което на практика ще бъде сложен край на идеята за втора атомна централа у нас.