С удоволствие и възмущение
Страховете ни "от културата на министъра, а не от министъра на културата"
/ брой: 254
Весела ВАСИЛЕВА
Имах възможността на 24 октомври т.г. в зала 1 на НДК, София, да присъствам на концерта на Александровския ансамбъл на Червената армия.
В тази зала съм била многократно и по различни поводи, но не ми се беше случвало да я видя така препълнена - пътеките между столовете бяха задръстени от правостоящи или седнали на пода хора. Нямаше дори педя свободно място. Но, разбира се, струваше си. Явно посетителите бяха или любопитни хора, или тези, които са имали възможност да посетят преди години концерт на ансамбъла, и досега живеят с тези спомени.
Зрителите видяха ансамбъла в пълния му блясък - състав от хор, оркестър и танцов ансамбъл, мъжки хор, оркестър и смесена танцувална група. Ненадминатото качество на спектакъла е плод на повече от 80-годишната традиция. Всички участници са със специално музикално образование и са страхотни артисти. Повечето от тях са удостоявани многократно с творчески звания. Художественият колектив е носител на два ордена "Червена звезда".
Първото изпълнение на ансамбъла е през далечната 1928 г. със скромен състав от 12 души, а днес съставът е от 186 души. 50 години по-късно ансамбълът се сдобива със званието "академичен". Към днешна дата пълното му наименование е "Академичен ансамбъл за песни и танци на Руската армия на името на А. В. Александров". Основател и първи музикален ръководител на ансамбъла е професорът от Московската консерватория "П. И. Чайковски", народен артист на СССР, композиторът генерал-майор А. В. Александров. Той ръководи ансамбъла 18 години. През 1946 г., след смъртта му, Краснознаменният ансамбъл започва да носи неговото име, а начело застава синът му Борис Александров, който ръководи ансамбъла и днес - повече от 40 години. Начело на колектива (от 2002 г.) е полковник Л. И. Малев. Художествен ръководител и главен диригент (от 2003 г.) е народният артист на Руската федерация В. А. Коробко. В оркестъра се съчетават руски народни инструменти и медни духови инструменти. Прочутият хор на руската армия се ръководи от народния артист Ю. В. Ухов с хормайстори заслужилите артисти на Русия И. И. Тупиков и С. А. Соколов и е признат за един от най-добрите мъжки хорови състави в света. Танцовата трупа, често наричана "Александровци", се ръководи от заслужилата артистка на Русия Л. В. Куликова.
В годините на Великата Отечествена война ансамбълът изнася над 1500 спектакъла пред различни части и подразделения на руската армия. И сега, по установена традиция, Александровският ансамбъл на Червената армия има в програмата си концерти от различни горещи точки по света и на самата фронтова линия - Афганистан, Югославия, Приднестровието, Таджикистан, Република Чечня. В днешни дни ансамбълът е изнесъл представления в повече от 60 страни в Европа, Азия, Африка и Америка, придобил е световно признание и международни награди. За 80 години Александровският ансамбъл на Червената армия концертира на сцените в над 460 градове в повече от 40 страни. Радва се на световно признание, има редица международни престижни награди - първото отличие "Гран при" получава през 1937 г. в Париж. В репертоара му влизат над две хиляди произведения.
Турнето на ансамбъла е по случай 60 години от края на Втората световна война. Ентусиазмът на публиката в НДК не мога да опиша. Всяко изпълнение бе подкрепено от ръкопляскане в такт с мелодията, а танците - с бурно изразени възторзи. И как да не откликне човек не само на това блестящо изпълнение, а и на оказаното внимание на нашата страна. Концертът трябваше да завърши с изпълнението на любимата на всеки българин песен на покойния Емил Димитров - "Моя страна, моя България" в изпълнение на български език. Цялата огромна зала припяваше. Това доведе до допълнителни изпълнения.
И настъпи моментът за официално изказване на внимание и благодарност. Уви! Аз, пък струва ми се и голяма част от присъстващите, едва преживяхме този миг - единствено от руското посолство бе поднесен букет цветя. Убедих се, че, за съжаление, днес България има "културен" министър на културата, който не е могъл да надмогне своето лично отношение към Русия и всичко руско, и затова демонстративно, но, за съжаление, представяйки цялата наша страна, поднесе своето неуважение. Оглеждайки се, констатирах, че в залата също отсъстваха редовните високопоставени посетители на всички шумни - свързани с културата или не, прояви. От проверката си установих, че концертът не е предаван по нито една от немалобройните български телевизии (то беше явно и от липсата на камерите им в залата). Нямаше ги и българските журналисти, за да отразят после този зрелищен спектакъл. Явно, в залата имаше само хора с горещи сърца.
Прости им, скъпа моя родна страна, "те не знаят какво вършат", въпреки че си позволяват да се изживяват и демонстративно изявяват като "представители на българския народ".