"С диабета се разбрахме да не си пречим"

"Ааа, такива като нас - с диабет, не живеят много", каза една съседка, когато разбра, че и аз съм се разболял", спомня си със смях Милуш Янков от Кубратово, Софийско. Кога е било това? "Охо, много отдавна, много отдавна... Има 40 години... Че и повече... Още работех, бях стъклар... Нещо много ми се маеше главата, отидох при доктора на предприятието, прегледа ме, изследвания даде и каза, че имам захар. Ама каза, че уж било в началото. Даде хапчета...", разказва бай Милуш, който на 16 март т.г. навърши 100 години. По 86-88 години са живели предците му, но до 100 никой не е стигнал. "Рецептата" на Милуш за дълголетие е... "само работа".  
...Залисан във всекидневни грижи, не обърнал сериозно внимание на болестта си, постепенно спрял хапчетата. А и благодарни клиенти му се отплащали за услугите със сладкиши, които стъкларят похапвал с удоволствие. Забравил за диабета. Но диабетът не го забравил и след години отново напомнил за себе си с още по-силно главозамайване, а раните от порязване кървели по-дълго отпреди, но нямал време да се замисли - "хората чакат за стъклата си..."

"Никога не съм пушил

цигари", изповядва бай Милуш. Дори на фронта - по време на Втората световна война, когато бил артилерист, не е пропушил. Но една малка домашна ракийка със салатка привечер и досега изпива с удоволствие. "Нищо ми няма, ако главата ми не се мае, добре съм", казва столетникът, макар че вече има сериозни проблеми и с краката, и със зрението. "Много е жизнен за възрастта си и за множеството болести, които се боричкат в него за надмощие", коментира личната лекарка д-р Светлана Манолова.
"Поддържа много добър контрол на кръвната захар, изпълнява всичките ми предписания", категоричен е ендокринологът д-р Веселин Демирчев. Той е лекуващият лекар на бай Милуш повече от 10 години. Допреди година-две пациентът му сам, с бастунчето, е отивал за преглед и консултации в кабинета. Повече от 37 години Милуш е на инсулин, казва д-р Демирчев. Според него подходящо избраният инсулин, удачната дозировка, спазването на диета, както и физическата активност са го съхранили от сериозните усложнения на захарната болест. "С диабета си свикнахме и се разбрахме да не си пречим", шегува се бай Милуш. Иначе е убеден, че да живееш с тази болест е почти казармено всекидневие с много ограничения и повишено внимание дори към най-елементарната рана.
Наистина на пръсти се броят столетниците по света, които имат диабет, коментира доц. Владимир Христов от Александровска болница. Макар че с напредване на възрастта рискът от захарна болест се увеличава, придобита в по-късна възраст, тя е по-малко агресивна, бавят се и усложненията. Ако при откриването й пациентът не е бил с наднормено тегло, не е имал нарушена мастна обмяна, която да предразполага към атеросклероза на кръвоносните съдове, ако е имал генетична "защита", възможно е да се достигне тази възраст, обяснява доц. Христов. А и да не забравяме добрия контрол. Благодарение на него френският президент Шарл дьо Гол е доживял с диабета си до 80 г., югославският комунистически деец Йосип Броз Тито - до 88, а звездата Елизабет Тейлър е на 78...
Бай Милуш е един от над 280-те хил. българи с установена захарна болест. Статистическите прогнози сочат, че след около 15 години

диабетиците ще са близо 1 милион

Това не би било толкова стряскащо, ако честотата на усложненията от болестта не са правопропорционални на давността й. Близо 90% от разходите на здравните каси и социалните фондове по света отиват за късните усложнения, водещи до инфаркт на миокарда, до диабетната нефропатия, която от своя страна води до хемодиализа. Смята се, че над 1/3 от диализно болните са с бъбречно увреждане в резултат на зле контролиран диабет. У нас в общинските болници апаратите за хемодиализа са безнадеждно остарели и макар че правителството предвиди 10 млн. лв. за подмяната им през т.г., нищо не се е променило, недоволстват пациенти от Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания. Например от диабетна полиневропатия (увреждане на периферните нерви, свързано с нерегулирана кръвна захар) са застрашени 7.5% от пациентите с новооткрито заболяване. До 25 години от началото на диагнозата от увреждане на крайниците и по-конкретно от поява на т.нар. диабетно стъпало, е застрашен всеки втори диабетик. При полиневропатията човек няма усет по краката, няма и болка. Затова често раните по краката остават незабелязани или са пренебрегвани. Лекувани навреме, отшумяват за дни. И само за няколко дни една малка, но инфектирана рана, може да доведе до възпаление на костта (остеомиелит) и до гангрена. Макар 80% от тези рани да са предотвратими, те са причина за половината от нетравматичните ампутации. В България те са над 4 хил. годишно - почти колкото по време на война. А в света

на всеки 30 секунди губи крака си

един диабетик. Всеки ден диабетикът сам трябва да проверя нозете си за рани, препоръчват лекарите. У нас на практика няма специализирани кабинети за диабетно стъпало. Например в клиниката по ендокринология в болница "Джемели" в Рим на диспансеризираните болни се правят индивидуални обувки и стелки. На практика в момента в България не се плаща за профилактика на диабетното стъпало, но има клинична пътека, която включва ампутиране на крака в резултат на диабетно стъпало. Отделен е въпросът кое колко струва на държавата, защото инвалидизираният диабетик вече не е само проблем на здравната система, а и на социалната, на осигурителната и на цялото общество. А то иска да знае къде отиват данъците му и как се харчат. Друг парадокс е, че у нас касата отпуска скъп (т.нар. аналогов) инсулин на хора с висока кръвна захар, докато по света практиката е обратна - за да не завишат нивата на захарта, на пациентите с добър контрол се отпускат аналогови инсулини. Преди дни от МЗ съобщиха, че "няма да отпадане клиничната пътека за лечение на диабетна невропатия, но най-вероятно лечението ще се провежда в извънболничната помощ. Според министър Анна-Мария Борисова, която е специалист по ендокринология, това не би следвало да е същинска дейност на болниците за активно лечение и може да се извършва с протокол за процедура в извънболничната помощ.
Диабетната ретинопатия е една от

водещите причини за слепота

сред населението в работоспособна възраст (между 20 и 65 г.). Специалистите са категорични, че усложнението се развива рано или късно при 90% от пациентите с диабет първи или втори тип, ако не следят стриктно нивата на кръвната си захар и не вземат своевременно мерки за нормализирането й. Според СЗО тя е причина за 12% от новооткритите всяка година случаи на слепота и е в първата петица на причините за слепота в света.
От януари 1922 г., когато в Канада д-р Фредерик Бантинг инжектира за първи път инсулин на умиращ от диабет юноша, до днес не е измислено по-добро средство за контрол на болестта, която заплашва света да вземе епидемични размери. България я грози същата заплаха, но кардинални действия не са предприети. Дори с национална стратегия не разполагаме все още.