Приликата е случайна, но напълно реална
Валентин Ганев поставя черната комедия на Манлио Сантанели "Кралицата майка" в Театър 199
/ брой: 30
Изпълнената със свежо чувство за хумор комедия на италианеца Манлио Сантанели "Кралицата майка" разглежда един - повече или по-малко - класически познат случай на сблъсък между властна майка и вече порасналия й син. При мърморещата и болнава Реджина пристига нейният петдесетинагодишен син Алфредо. Посещението е неочаквано и заредено с изненадващи въпроси и скрити намерения. Синът твърди едно, мисли друго и крие нещо трето. Под претекст да се грижи за майка си, Алфредо всъщност преследва своята сензационна идея да опише в книга последните моменти на един умиращ човек. Майката приема сина в дома си, но като че ли и тя е замислила някакъв свой пъклен план... Започва се голямо надхитряне, надлъгване, надиграване, защото в алхимичната комбинация между трагични подбуди и комични резултати и в тяхното точно премерено съотношение се ражда добрата гротеска, каквато несъмнено е тази пиеса. В оспорваната битка между двамата герои победителят до последно не е известен.
Владимир Пенев и Невена Мандаджиева са двамата блестящи участници, бойци и тореадори в тази история с неочакван край. С уникален хъс и вътрешно напрежение двамата актьори изграждат своите персонажи, които ту воюват, ту се обичат, но не спират да говорят и привидно изясняват отношенията си, които обаче стават все по-заплетени и сложни. Диалозите на Манлио Сантанели са блестящи, напрегнати и остроумни, изпълнени с много сарказъм и ирония, а развитието на сюжета е динамично и неочаквано. Неслучайно Сантанели е определян като "майстор на Пинтъровите тревоги в сянката на Везувий", а самият Йожен Йонеско се възхищава от "Кралицата майка", смятайки я едновременно трагична, смешна и деликатна. Театърът и обществото трябва да са огледало един на друг. С тази разлика, че театърът задължително би трябвало да бъде деформиращо огледало, защото чрез деформация на реалността могат да се схванат нейните най-неудобни и проблематични аспекти, смята авторът, който, разбира се, е най-привързан към тази си пиеса, представена в почти всички страни в Европа, Америка, Канада, чак до Световния театрален фестивал в Манила. Сантанели е автор, който е с много богата литературна, драматургична култура. Той сочи за свои образци Йонеско, Пинтър, Бекет - цялата тази група абсурдисти. Има един латиноамерикански привкус в неговите пиеси, така че има много добра за актьорска изява драматургия.
"Кралицата майка" е забавление през сълзи. Може би защото тази прилика с действителни лица и събития е случайна, но напълно реална, подчертава постановчикът Валентин Ганев. Преводът на пиесата, която се поставя за първи път у нас, е на Аве Иванова, сценографията е на Красимир Вълканов, а музикалната среда е дело на Слав Бистрев.