Политически бойкот и в спорта
/ брой: 203
Александър ЧЕНГЕР*
Невероятно! На фона на специалната операция, която Русия провежда в Украйна, долетя информация, че за да бъде наказан руският лидер, на руските граждани не трябва да се издават визи за пътуване в страните от ЕС.
Преди време със същия мотив бе натрапена санкция и за руските спортисти, за да бъде наказано руското ръководство. Накривиха му шапката! Недоумяващо е, че ръководители на някои спортни структури възприеха този политически акт и нарушиха Олимпийската харта, спазвана при провеждане на спортни състезания още от древността. "Идеята на олимпизма е да постави спорта в заслуга на хармоничното развитие на човечеството, за мир в обществото при зачитане на човешкото достойнство."
Световният спортен календар продължава своя ход, но за познавачите в различни дисциплини има известна празнота. Ако бяха участвали сестрите Аверини в състезанията по художествена гимнастика на Световното в София?... А руските биатлонисти?
Ако при провеждане на древните Олимпийски игри хартата е била спазвана, то още при първите съвременни игри през 1896-а политиката бе намесена. Четвъртият ден от Игрите бил определен за гимнастиката. Жребият събира в един поток отборите на Франция и Германия. Френските гимнастици бойкотират (отказват участие с германците), протестирайки заради Френско-Пруската война през 1870 г., останала в историята със стотиците безсмислени жертви, дадени от участващите страни.
През 1936 г. Ирландия бойкотира състезанията, защото МОК настоява участниците да бъдат само от свободната част на страната, а не от целия ирландски остров. През 1956 г. Олимпиадата е бойкотирана от Холандия, Испания и Швейцария заради репресиите по време на унгарското въстание от страна на Съветския съюз. Камбоджа, Египет, Ирак и Ливан също не присъстват поради кризата в Суецкия канал. А Китай отказва участие под името Народна република Китай, след като на Тайван е позволено участие като Република Китай.
На Игрите през 1972-ра и 1976-а африкански страни настояват МОК да лиши от участие ЮАР и Родезия - заради техните сегрегационни режими, и Нова Зеландия - заради участие на нейния отбор по ръгби на турне в ЮАР. МОК приема първите две възражения, но не отказва турнето на Нова Зеландия, тъй като ръгбито не е било тогава олимпийски спорт.
20 африкански страни отказват участие в Монреал 1976. Същото прави и Тайван заради натиска на Китай върху МОК да не бъде допусната страната като Република Китай. Тайван се завръща като участник в Олимпийските игри в Лос Анджелис 1984 с името Китайско Тайпе с химн и собствен флаг.
1980 г., Москва: САЩ и 64 други страни бойкотират Олимпиадата заради съветската военна инвазия в Афганистан. Участващите страни са 81, най-малкия брой след 1954 г.
1984 г., Лос Анджелис: СССР заедно с други 15 страни отвръщат на бойкота с мотиви за безопасността на спортистите поради организирано развихряща се антируска идеологическа пропаганда. В Москва по същото време се организират "Игри на дружбата".
Резултатите показаха какво са загубили не правителствата на бойкотиращите страни, а техните младежи, отдали най-хубавите си години на спорта.
В разгара на подготовката за Олимпиадата, на 8 май 1984 г., от Кремъл долита информация: "считаме за нецелесъобразно участието на съветските спортисти в Олимпийските игри в Лос Анджелис!...", подписана от Константин Черненко, партиен и държавен ръководител по това време.
На 9 май Политбюро на ЦК на БКП провежда блиц-съвещание, след което Иван Славков-Батето, действащият по това време председател на БОК, заявява: По почина на съветските другари и ние ще бойкотираме Игрите. Новината връхлита като леден душ спортисти, треньори, обществени, спортни деятели и цялата общественост. Първи възразяват Мария Гигова и нейната треньорка Пепа Батова от офиса им в сградата на БСФС.
Неучастието лишава страната ни от златни медали. Два етажа по-надолу щангистът Благой Благоев започнал да хвърля безразборно гирички, протестират борци, лекоатлети, волейболисти, баскетболисти, гребци, а някои спортисти са искали да бъдат освободени от подготовка, по възрастови съображения.
Единствено Румъния не подкрепи бойкота и показа на цял свят организацията на спорта в социалистическите страни, класирайки се на второ място по медали след САЩ. След тази Олимпиада много европейски държави проявиха интерес към социалистическата система и структура за физическо възпитание и спорт и я адаптираха към местните дадености.
За първи път за Олимпиадата в Пекин 2008 бе наложен от някои велики държави необясним дипломатически бойкот. След Игрите Китай бе залят от невиждана КОВИД-пандемия. Китайски източници споделили, че в климатичните инсталации установили аерозолни впръсквания, наситени с този вирус. Дали това е бил мотивът за дипломатическия бойкот?
- * Авторът е дългогодишен преподавател в Департамента по спорт при СУ "Св. Климент Охридски", носител на златен медал "За особени заслуги" с решение на ЦС на БСФС от 9 май 1984 г.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.