Чрез изкуството всички ставаме по-добри хора

СРЕБРИНА СОКОЛОВА е родена във Варна. Възпитаничка e на Варненската детско-юношеска опера, учи класическо пеене при Мария Бохачек. Завършва детска педагогика със специализация "Музика" в Шуменския университет "К. Преславски". През 2007 г. се дипломира като бакалавър по вокална педагогика - класическо пеене, при Мария Коровешова-Рокас във ВСУ "Черноризец Храбър". През 2014 г. защитава магистърска степен по режисура за музикален театър със специалност "Оперна режисура" към НБУ при доц. д-р Нина Найденова и Симеон Симеонов. В периода 2007-2015 г. е художествен ръководител на Музикалния театър "Арлекин". В периода 2007-2012 г. участва в частни професионални трупи, представящи мюзикълни програми. От 2013 до 2019 г. работи като първи асистент режисьор в ТМПЦ - Държавна опера - Варна, а от 2020 г. е назначена за режисьор. Инициатор и организатор е на най-новия проект на Опера - Варна "Оперни тайни", насочен към привличане на млада публика.

- Госпожо Соколова, предстои третото издание на детските оперни ателиета, които открихте през февруари във Варненската опера. Каква ще бъде темата и вече има ли много желаещи деца и родители да участват?
- Да, още след първото издание тази инициатива започна да набира почитатели - деца и родители. Първото детско ателие, водено от драматурга на театъра, беше за запознаване с оперното изкуство: как се създава едно оперно представление, кой го създава, какви професии има в оперния театър... И беше изключително интересно не само за децата, но и за техните родители. През март го проведохме отново, защото интересът беше много голям, и решихме да предлагаме по два месеца една и съща тема. Радваме се на пълни групи, по три на ден.

Направихме и извънредно издание за един клас, който имаше възможност да дойде само през седмицата.
Темата на 12 април е "Оперна вокална техника", която ще бъде представена от оперен певец, солист. Може би звучи малко претенциозно, но целта е да запознаем децата какво е човешкият глас, как така оперният певец може да пее без микрофон и да се чува до последния ред в залата, какви видове оперни гласове има - мъжки и женски, да чуят на живо оперно изпълнение.

- Какви са отзивите? Наблюдавате ли ефекта, който сте очаквали, желали, когато замисляхте инициативата?
- Да, интересът нараства, получаваме запитвания кога ще има ателие и дали първото ще се повтори. Затова есента отново ще проведем същите занимания. Ефектът, който съм искала, се постига. Както ми каза един колега по този повод, всяко дете е спасена душа. Много е прав. Това са по 20 и няколко деца в група и не е просто една обиколка на театъра. Имаме възможност да говорим с всяко дете, да видим неговата реакция, децата са много различни, но всички са положителни.

- Вашият подход - с постепенното запознаване със същността на оперното изкуство и неговия храм - сградата и салона, е по-въздействащ, отколкото, ако просто заведем детето да гледа оперен спектакъл, пък макар и адаптиран.
- Убедена съм, че това е заложено в начина, по който едно дете възприема света - да се докосне до операта през собствения си опит, при това не само да гледа, но и да участва. Ателието на 12 април е изцяло интерактивно, децата ще бъдат включени в различни игри. Накрая ще се опитаме да разучим една мелодия от оперен спектакъл и като го видят на сцената, ще се сетят, че я знаят.

- Имате значителен опит по отношение на работата с деца. Как влияе на възпитанието им досегът с музиката? И защо е важно от най-ранна възраст да се изгражда у тях вкус и усет за стойностното изкуство?
- Вярвам, че всички ставаме по-добри хора чрез изкуството, и най-вече защото се учим да съпреживяваме. Децата са невинни души и ако не ги научим да съпреживяват, ако не ги научим на естетика, която влиза индиректно чрез изкуството в тях, по-нататък, когато животът започне да ги хвърля наляво-надясно, е изгубена кауза. Това, което е присъщо на човек - да спаси първо себе си, ще ги отведе в други посоки.
Винаги съм полагала усилия, също и сега като режисьор на операта, да работя с децата, защото това е времето, когато можем да направим нещо добро за тях.

- Създаването на образователни спектакли като авторския Ви спектакъл "В ритъма на музиката", в който интерактивно и със съвременни аудио-визуални средства представяте музикалните инструменти и класическия оркестър, вероятно ги прави по-разбираеми и привлекателни за децата.
- Точно така е. Те трябва да припознаят собствения си живот. Ако им поднесем образователен спектакъл интригуващо, близко до техния начин на живот, тогава те ще гледат с интерес, ще съпреживяват. Още повече, че във "В ритъма на музиката" на сцената играят деца и малките зрители по-лесно приемат историята и получават тези знания. Имаме скрити предмети в залата, децата ги търсят, става забавление.

- Вашият интерес към мултимедийната режисура се проявява в някои от оперните и мюзикълните представления, но и в концертите, които създавате като спектакли.
- Имам интерес към съвременните аудио-визуални средства и смятам, че ако се прилагат с мярка и вкус, а не самоцелно, те имат място в повечето от произведенията. Все повече навлизат в създаването и на оперните представления не само за деца, но и за възрастни. И мултимедията, и 3D мапингът подпомагат в голяма степен и сценографските решения, тъй като динамиката на действието, особено в мюзикълите, налага често да се прехвърляме в друга среда. Ако действаме както преди години - да се строи нов декор, да се мести, да се префасонира, това отнема време. А със средствата на мултимедията и 3D мапинга това става за секунди, не се накъсва действието и възприемането на спектакъла става още по-пълноценно. Има спектакли, които нямат нужда от мултимедия - в "Дон Паскуале" например оперното действие е толкова динамично, разиграно, че ако добавим мултимедия в тази сложна музикално-сценична динамична тъкан, провокираме още сетивата, което ще дойде в повече на зрителя.

- Миналата година поставихте за първи път в България хитовия мюзикъл от 90-те години "Дух". Днес, 30 години по-късно, с какво продължава да бъде интересен и актуален? Освен с любовната история, която вълнува хората във всяко време и на всяка възраст.
- Наистина в него основното е любовта. Но в този мюзикъл има една пирамида от проблематика, двата свята - реалният и паралелният, на духовете. Знаем, че това, което виждаме, е едната страна. Откакто се появи филмът "Матрицата", светът вече не е същият. И си задаваме много въпроси. Човекът не се променя, и през 90-те години, и сега, през 2025 г., хората са едни и същи, емоциите, които ги вълнуват, са същите - да те предаде приятел боли и сега, и тогава, да изгубиш любим човек ще те заболи и сега, и тогава. В този мюзикъл проблематиката и уроците, и цялата енергия е такава, че е заложена дълбоко в човешките взаимоотношения и чувства.

- Като първи асистент-режисьор във Варненската опера сте работили по мюзикъли с проф. Светозар Донев, един от дългогодишните радетели на този жанр. Това повлияло ли Ви е по отношение на принципите, на похватите и т.н.?
- Досегът с проф. Светозар Донев и неговия начин на работа много ми е дал - като принцип за организация и за подход към жанра. С проф. Донев сме имали много задълбочени разговори извън репетиционните процеси, успяхме да създадем хубава приятелска творческа връзка, обмен на идеи и на мнения. Много неща ми е казвал като съвети, споделял е какво на него се е случвало и съм правила аналог за себе си. Тези разговори бяха много полезни и ми дадоха една хубава основа на моите творчески търсения. Завършила съм оперна режисура при  доц. д-р Нина Найденова, от която също съм научила много неща и сме били в хубав обмен.

- Няколко години сте асистирали на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов. Сътрудничеството с него какъв опит Ви даде?
- Тези дълги години, през които му асистирах в неговите постановки, бяха много ценни. Той ми отвори очите, защото едно е да те учат на теорията, да завършиш образование, друго е да започнеш да го работиш. Работата ми с Кузман Попов беше вдъхновение, имах изключителен респект към него, защото го познавах от дете. Неговата осанка, излъчване, ерудиция бяха впечатляващи и респектиращи. Да започна да работя с него беше за мен много, много голям късмет. Всекидневно се учех от него и постепенно започнахме да обменяме идеи. Стана ми много приятно, когато в един момент и той поиска мнение от мен. Заедно започнахме да работим по новия спектакъл на "Норма", вкарахме по-различна материя на декора, върху който насложихме мултимедия, и се получи ново въздействие. Много бях изненадана, и в същото време много се зарадвах, когато той се обърна към мен за съвет. В последните години вече нямаше нужда да си обясняваме нещата, до такава степен започнахме да мислим и да се насочват енергията и гледните ни точки в една посока. Смятам го като дар, че съм имала възможност 7-8 години да бъда плътно до Кузман Попов. Приемствеността е много важна за мен, дава ми възможност да градя върху здрава основа. Всяко следващо поколение трябва да стъпва върху една традиция и да я предлага на съвременен език.

- Тази година Ви предстои оперна премиера - на "Русалка" от Антонин Дворжак.
- Това е романтична опера, с много красива музика, създадена в началото на XX век, още не съм работила в този стил и съм вдъхновена.

- А какво ново предстои по отношение на концертите трибюти, по които работите в последните две години?
- Когато започнах да подготвям първия такъв концерт - трибют на Майкъл Джексън, макар като ученичка да съм слушала много неговата музика, сега от почитател трябваше да потъна дълбоко в стилистиката, за сцената и осветлението. Това бе предизвикателство, към което подходих леко предпазливо. Но със следващите представления миналата година - на "Пинк флойд" и "Куин", успяхме да намерим точния подход и те се получиха много добре. Така ще бъде тази година с Тина Търнър трибют.
Много е важен екипът, с който работиш, не само артистите, но и всички, ангажирани с представлението, и колегите, които са невидими за зрителите - сценичната група, техническите служби. Те също имат нужда от вдъхновение и ако аз не съм вдъхновена и не съумея да ги запаля за делото, ще бъде много трудно. Щастлива съм, че работя във Варненската опера - театър с традиции, богат афиш, разнообразна жанрова палитра и екип от талантливи и всеотдайни творчески личности.