Колонката на Борис Цветков
Памет и паметници
/ брой: 95
Народите по света изграждат паметници, за да се помни миналото. В същото време историята помни владетели, водачи, религии, военни формации, които са рушили всичко, което не разбират или им пречи и напомня, че преди тях е имало други хора и разбирания за света. Това са правили царе и императори, заличавайки спомена за миналото. Понякога това е ставало успешно, по-често - неуспешно. Нарицателни са станали вандалите, рушили всичко по пътя си. За съжаление, и днес те имат последователи в лицето на талибаните, унищожили статуи на Буда, или екстремистите от "Ислямска държава", събарящи исторически паметници и произведения на изкуството.
За съжаление, и в България има последователи на вандалите и талибаните. Най-вече това са хора, които в живота си нищо не са изградили, но имат афинитет към рушенето. Премахнати бяха паметници на Георги Димитров, един от най-известните българи в света, опълчил се на нацизма и издигнал тезата за общ фронт срещу фашизма. Разрушен бе паметникът "1300 години България", уж за да се възстанови друг мемориал на войните. Паметникът бе разрушен, но мемориалът не бе възстановен, защото на столичните талибани не им пука за загиналите войници, а и трудно строят паметници. В столицата и страната бяха преименувани стотици улици, площади, обекти, бяха премахнати паметници на антифашистки борци. Пред СУ изчезна плочата на студента Марин Боев, разстрелян от царската полиция на мирно шествие в чест на 3 март. Втори път го "разстрелва" кметът Трайчо Трайков, като премахва възстановената плоча на младежа.
Последното изстъпление на софийските вандали и талибани бе заличаването със жълта боя на Христо Ботев и на неговия велик стих "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира" от Братската могила. Многократно чистихме Братската могила и Паметника на Съветската армия от свастики и просташки надписи, но този път името на Христо Ботев и неговия стих трябва да бъдат възстановени от Столичната община със средства от нашите (вкл. и на драскачите) данъци.
Естествено, че потомците на тези, които вкараха България във Втората световна война на страната на Хитлер, искат да избегнат спомена за гоненията, разстрелите, обезглавяването, изгорените къщи, заточението на интелектуалци, комунисти, евреи, социалисти, земеделци, обикновени хора. Неслучайно 4 години столичните талибани не разрешават да бъде издигнат паметник на стотиците деца, убити по времето на монархофашизма в България! Трудно би била прокарвана тезата за избития от Народния съд български "елит", ако стоят паметниците на убитите от този елит деца, на загиналите антифашисти, борили се с този "елит". Паметниците на Съветската армия напомнят за милионите жертви, дадени от България, Европа и света в борбата с нацистката чума, и наследниците на българските нацисти няма как да ги харесват. Георги Димитров риторично пита: "В коя държава фашистите не са диваци и варвари?". Днес, когато в Европа евроатлантиците се опитват да изтрият нашата памет, и в България, покрай истински бежанци, има и реални неонацисти. Затова е още по важно да пазим нашата памет и нашите паметници! Не толкова заради антифашистите и бойците, дали живота си за свободата на България, а най-вече заради нас самите! Хора, бдете!