Поезия
"Откровенията" на Анибал Радичев
/ брой: 104
Така се представя и този път в най-новата си стихосбирка "Откровения" Анибал Радичев. Изданието бе предложено на читателите от столичното издателство "Рал Колобър". Името на този надарен наш поет навлезе в най-новата ни литературна история в началото на 80-те години на миналия век, когато Библиотека "Смяна" публикува първата му самостоятелна поетична книга "Стихотворения" през 1982 г.
Като човек Анибал Радичев впечатлява с неподкупната си доброта, удивителна сърдечност и открит добронамерен нрав. Като автор обаче се откроява със строга прецизност, проникновена психологическа вглъбеност, рядка наблюдателност и с критичния си поглед винаги съумява да ни направи съпричастни в постоянните си безпокойства, породени от вземащите все по-опасни тревожни размери негативни явления в живота на днешното общество.
Като принос в художествено-естетическо отношение, а също така и с внушителната си социално-гражданска острота не отстъпва и най-новото му издание - "Откровения". Дълбоко разтърсен от властващите социални неправди, поетът копнее и жадува за по-добър и човечен свят. И може би това го е заставило да търси като Диоген светли образи сред смълчания мрак на миналите векове, визирайки още в началото на книгата си своето стихотворение "Дон Кихот". Този легендарен герой на Сервантес, неуморим радетел и борец за социални и човешки правдини, е привличал мислите на стотици, може би и хиляди негови поклонници, но Анибал Радичев се е постарал да разкрие неговия примамлив образ с едно съвременно звучене, придавайки подчертано още по-алтруистичен характер на неговите най-благородни човешки стремления. Пред погледа ни оживяват отново вечните като времето хитър оръженосец Санчо Панса и бедният всеотдаен Дон Кихот, готов да пожертва всичко в името на своите високи идеали.
В миг на кратко прозрение виждам тандема
като жив силует от роман антикварен.
Панса идва на бял кон в нашето време,
а Дон Кихот се клатушка на куцо магаре.
Мрачно настроение битува потискащо в стихотворенията "Балада за панелния блок", "Залез", "Сляпа улица" и др. Общувайки с тези критични творби, имаме усещането, че се лутаме безпомощни из тягостните лабиринти на отчайваща безпътица, която покачва още повече градусите на напиращия вътрешен смут.
На заслужен прицел са безнаказано вилнеещите уродливост, низост и падение. Тези тъжни интонации не повалят автора в безизходни резигнации, защото има и стихове, които асоциативно ни пренасят в по-ведра атмосфера - "Спомен за хоро", "Топола", "Възел", "Бялата риза" и др. Аналогична мажорна тоналност събуждат и стиховете, посветени на интимните преживявания - "Аз - тя", "Мълчание ІІ", "Вероятност", "Обичам те". В общи линии обаче преобладават творбите с парлив социално-граждански патос.