Новите европейски тенденции
Геополитическият вектор не се определя от политическия дуализъм "ляво-дясно", България обаче все още робува на стари рефлекси
/ брой: 187
Атентатът на летището в Сарафово би трябвало да ни накара да се замислим за съдбата на нашата България. Какво ще оставим на следващите поколения, които идват след нас? Очевидно е, че в света и в частност в ЕС са се появили нови тенденции. За съжаление българският народ през последните 2-3 години бе лишен окончателно от своето изконно право - да живее в демокрация.
Истинската демокрация съществува само тогава, когато е налице съучастие на народа в собствената му съдба.
Помислете само! Сегашното управление на страната ни прави обикновения българин безмълвен "обслужващ персонал" на чужди национални интереси. Днешната външна политика е красноречиво доказателство в това отношение. Набеденият за външен министър Николай Младенов нарича публично "кретен" един по-умен от него човек, който му задава неприятни въпроси.
На България в този момент е необходимо умерено съчетаване на социалистическите елементи в икономиката и консервативни държавнически тенденции в политиката. Днешното правителство не отговаря на нито едно от необходимите условия за просперитет на българската нация.
През последните месеци в страната ни все по-стабилно се създава усещането, че от влизането ни в ЕС до този момент, българският народ не е спечелил нищо. Трябва да си много наивен, ако не усещаш, че в "европейското кралство" нещо не е наред. Вихрещата се криза в ЕС не е само в резултат на провала на неолибералния модел. Проблемът е, че стават все по-очевидни структурните особености и спецификата на буксуващото управление на брюкселската администрация.
Огромен проблем е липсата на "общоевропейска идентичност". Наличието на такава може да се види само сред еврочиновничеството, което е лично заинтересовано от настоящата унификация и статукво. Вслушайте се само в декламативно-патетичните слова на "европланктона". Налице е огромна воля за колосални промени, стига само да не се промени... нещо, което да засегне нечии персонални интереси!
Сред 27-те страни членки на Европейския съюз има определено много сходни цивилизационни черти, но са налице и огромни разминавания в културните и политическите традиции. Разнообразието в ЕС се превърна в различие, което е трудно преодолимо. Освен ако не се тръгне по пътя на разрушаване на цивилизационната идентичност, най-вече на народите от Източна Европа.
Типичен положителен пример в това отношение е Великобритания, която по принцип не е особено "евросговорчива", но би трябвало да ни послужи за пример как се отстояват ефикасно националните интереси. Лондон не е възможно по чисто геополитически причини да гравитира около континенталния европейски проект. Ако си спомним мемоарите на Уинстън Чърчил, то няма как да пропуснем факта, че Лондон винаги се е стремял да няма силов център в континентална Европа.
Тук не става въпрос само за Германия! Все пак нашият външен министър би трябвало да следи по-внимателно какво говори Ангела Меркел. Тя съвсем наскоро каза, че проблемът на Европа не е в това, че в нея има много ислям, а че християнството е малко.
В този план поканата на външния ни министър в България да се състои среща на опозицията в Сирия, в чиито редове имаше откровени радикални ислямисти, е фатална грешка. Главният мюфтия на Саудитска Арабия призова джихадистите (от същата тази сирийска опозиция, която бе в Правец), атакуващи Дамаск и Алепо, финансирани от Рияд, да "разрушат всички църкви" на сирийска територия. По-ясно казано, Николай Младенов постави България като защитник и помощник на тези, които рушат църквите и колят християните в Сирия. А България е православна страна!
Безусловно в ЕС има две свръхдържави - Германия и Франция. Тандемът Меркози (Меркел+Саркози) работеше относително прилично, но не на пълна мощност. Постоянно се правеха опити за извеждане на ЕС от кризата, естествено по германски рецепти. Стратегията бе основана на бюджетни рестрикции и орязване на социалната сфера. С избирането на Франсоа Оланд за президент на Франция бе поставен акцент върху активизирането на икономиката и нейния ръст.
Програмата на новия стопанин в Елисейския дворец се състои от 60 точки и е достатъчно радикална. Франсоа Оланд предлага олекотени данъци за малките предприятия и значително увеличаване на данъците в банковия сектор. Данъкът на физически лица с доход над 150 000 евро да бъде 45%, а при доход над 1 000 000 евро - 75 процента. Франция се стреми днес да възстанови своята "научна аристокрация". Франсоа Оланд има желание да бъде създадена нова европейска рейтингова агенция, която да бъде алтернатива на трите американски такива.
В София би трябвало да се замислят и върху новите моменти във френската външна политика. Сарко-американецът през 2009 година върна Франция във военните структури на НАТО. През 2010 година Париж подписа с Лондон договор за сътрудничество във военната сфера. В него влизаше и съвместна разработка на ядрено оръжие с англичаните. Безпрецедентен факт в историята на Франция. Това даде началото на създаването на френско-британски въоръжен корпус с около 6,5 хил човека.
Франсоа Оланд не само върна френския контингент от Афганистан, но и предложи създаването на съвместен френско-германски военен щаб. Парадоксалното е, че наследникът на голизма Никола Саркози практически скъса с наследството на генерал Шарл де Гол, а социалистът Франсоа Оланд се оказа по-голям "голист" от своя предшественик.
В този план се потвърждава основното правило, че геополитическият вектор не се определя от политическия дуализъм "ляво-дясно". В това отношение в България все още се робува на стари рефлекси, които естествено объркват праволинейния електорат.
Франсоа Оланд започна да обръща все по-голямо внимание на двустранните отношения на Париж с Москва. Това е съвсем естествено, ако Франция желае да съсредоточи своите усилия към повишаване на икономическия ръст в страната.
Европейското "ядро" Париж-Берлин в последно време все по-ясно придобива континентален профил и търси за партньор Москва.
София, противно на новите европейски тенденции, все по-плътно се долепва до атлантическия полюс и влиза във външнополитическа конфронтация с Руската федерация. Съвсем наскоро Грузия започна да печата паспорти за гражданите на Южна Осетия и Абхазия. Не че са много желаещите да имат такъв документ за самоличност. До този момент те са около 80 човека. Въпросът е, че редица страни от ЕС не признават въпросните грузински паспорти, а други ги признават. Познайте България в коя група е? Естествено, с този външен министър София призна грузинските паспорти за Южна Осетия и Абхазия. Предполагам, че този акт от страна на българското външнополитическо ведомство не допринася за подобряването на българо-руските отношения.
Накрая, да погледнем и големите инициативи на Брюксел по отношение на политиката на "добросъседство". Ще започна с цитат на един от водещите германски икономисти - "Европейският съюз, това е безплатен обяд, заплащан от Германия".
Дунавската стратегия, която влиза в унисон с регионалния геополитически код на Берлин продължава да се финансира от Брюксел. Германия, заедно с Русия и Китай, изграждат следната геостратегическа конструкция: Дунавска стратегия- Черноморска стратегия-ТРАСЕКА.
И за да бъда пределно ясен, ще добавя, че шумно прокламираното преди няколко години от Полша и Швеция "Източно партньорство" заглъхна. Не е никак странно, че за него почти пресъхна финансирането.
Защо? Защото "Източното партньорство" е една рециклирана формула от 30-те години на миналия век. Тя е измислена по времето на маршал Йозеф Клеменд Пилсудски, от военното разузнаване (II бюро) на Полша. За тази цел се създава организацията "Прометей", която има за цел унищожаването на СССР. Такава е била по онова време заповедта на маршал Йозеф Клеменд Пилсудски.
Днес въпросното начинание се нарича "Източно партньорство" и е облечено в политкоректна риторика. Въпросът е, че независимо от обвивката същината си е останала същата - разрушаване на Руската федерация. Информация за размисъл, както се казваше в един известен филмов сериал преди време...