Нова енергия за разширяването на Европейския съюз
/ брой: 262
Европейската комисия представи доклада си за 2010 година по Стратегията за разширяването на ЕС и индивидуалните доклади за напредъка на страните с перспектива за членство в ЕС.
Начело с новия комисар Щефан Фюле процесът придоби по-голяма последователност и устойчивост. Беше създадена нова енергия, която трябва да се използва в максимална степен както от страните в процеса, така и от самия Европейски съюз.
Важна е заявката, че страните ще бъдат оценявани само и единствено въз основа на техния напредък, което има дисциплиниращ ефект - добре е правителствата да знаят, че няма да има нито политически подаръци, нито политически наказания. Няма да се говори за дати и срокове - страните ще се присъединяват тогава, когато са готови и всяко забавяне извън нужното технологично време ще е отговорност на съответната страна.
Но подготовката за членство не е просто административна работа, тя има и своите политически измерения. Осъществяването на необходимите реформи е възможно само ако има подкрепа от гражданите. В този смисъл е от голямо значение особено за страните от Западните Балкани да получават окуражителни сигнали. Песимизмът, обхванал региона, трябва да бъде преборен и последната година даде немалко поводи за нови надежди. Визовият режим за всички страни беше либерализиран, което е може би един от най-осезаемите за гражданите резултати от сближаването с ЕС. Сърбия получи зелена светлина молбата й за членство да бъде проучена от Европейската комисия, с което започва същинската работа по присъединяването. Европейската комисия препоръча на Черна гора да бъде даден статут на страна-кандидат. Хърватска направи поредни стъпки към приключване на преговорния процес, което се очаква да стане в първата половина на 2011 г. Без съмнение тези решения могат да имат мобилизиращ ефект за целия регион. Остава обаче голямото предизвикателство за политическия елит да успее да управлява очакванията на хората - членството в ЕС не е зад ъгъла, предстои много работа, чиито резултати рядко стават видими веднага. Ето защо е важно и управляващи, и опозиция да извадят европейската тема от вътрешнополитическите препирни и да се опитат да създадат политическа атмосфера, която да улеснява подготовката на страните. Тежката политическа криза в Албания, която продължава повече от година, беше основна причина ЕК да отложи вземането на решение за предоставяне на статут на страна-кандидат. Този важен сигнал се надявам да бъде разчетен правилно в Тирана, защото в тази ситуация най-голямата грешка би била управляващи и опозиция да започнат да се обвиняват кой е по-виновен.
В същото време обаче Европейският съюз също има над какво да поработи. Влизането в сила на Договора от Лисабон разчисти юридическите пречки пред приемането на нови страни членки. Но разширяването е възможно само ако за него има нужната политическа и обществена подкрепа и в страните членки на ЕС. ЕК, европейските институции като цяло и особено националните правителства правят твърде малко, за да разясняват на гражданите ползите от разширяването. Даже обратно, в немалко страни членки на ЕС политическият дебат осветява в негативна светлина последното разширяване, което е съвсем незаслужено на фона на ползите, които извлякоха от него и старите, и новите страни членки. Така че повече просветителска работа ще помогне на ЕС да приема с повече ентусиазъм следващата вълна от нови членове.
В Стратегията за разширяването през 2010 г. е отделено особено внимание на последиците от икономическата криза и нуждата от политики за социална интеграция. В тази посока ЕС трябва да окаже по-съществена подкрепа. Визовият режим беше либерализиран в условията на най-тежка икономическа и социална криза и естествено този факт предпоставя засиления поток от мигранти към Западна Европа от Сърбия и Македания, като в резултат прилагането на безвизов режим с Албания и Босна и Херцеговина е поставено под условие. Струва ми се, че по-устойчиво решение е да се подпомогне социално-икономическото възстановяване в тези страни, което да отслаби миграционния натиск.
България е призвана да играе по-сериозна роля в политиката по разширяването - заедно с Гърция сме в уникалната ситуация да граничим с три страни - потенциални членки на ЕС. В момента обаче нещата не изглеждат особено обещаващо - говорим много и убедително на национален терен, задоволяваме се с общи приказки в балканските столици, а картината се допълва от безмълвно или по-скоро безлично присъствие по темата в Брюксел. Осакатеният бюджет на МВнР ще доведе до допълнително свиване на външнополитическите ни ангажименти в региона, което тотално се разминава с необходимостта от стратегически ориентерана политика към съседите. Остава само да се надяваме, че въпреки временните затруднения, страната ни няма да пропусне този рядък исторически шанс.