Ние сме едно жестоко общество

На 29 февруари т.г. "Господари на ефира" ни показаха ужасяващи картини от приюти за животни в Горни Богров. Представиха ни жестокостта в нейното неподправено действие. Стотици кучета, затворени в тесни пространства, оставени без храна, без вода, без ветеринарна грижа, виеха с отчаяната надежда, че някой ще ги чуе. Никой обаче не искаше да ги чуе - нито пазачът, нито г-жа Фандъкова. 
Особено мъчително бе да се гледа едно кученце, което се тътреше по земята, увивайки се около себе си. Изпитваше очевидно силни болки. Толкова ли не можа, простенах аз, да се намери някой, който да го приспи с една инжекция и да го отърве от непоносимото страдание! Дни наред образът на това нещастно животинче ме преследваше заедно с тежкия укор, че търпим подобно отношение към живи същества, които имат същата нервна система като нас и които следователно изпитват същата болка, която изпитваме и ние. Жестокостта към всяко животно ми е непоносима. Но жестокостта към кучетата ми е повече от непоносима. Те не са като другите домашни животни. Те са дар Божий!  
 Всяко живо същество, особено пък човекът, изпитва естествената потребност да бъде обичан. Способността да обича и да бъде обичан е заложена в самата му природа. Не всеки има обаче благодатната радост да бъде обичан. Тогава милостта на Бога му изпраща едно малко четирикрако същество, което във всички случаи ще го обича и ще го обича така, както никой друг няма да го обича. И това е всъщност истинското име на кучето - Обич. Спомнете си филма за кучето Хачико, което в продължение на девет дълги години  чака на гарата да се завърне неговият междувременно починал господар. Който е гледал този невероятен филм, той положително ще е придобил представа за величието на кучешката обич и преданост.
Не е възможно, разбира се, да живеем в постоянна взаимна обич с кучетата, но абсолютно задължително е никога да не им причиняваме болка. Аз, невярващият, ви казвам: Това е Божия повеля!
Животните се намират и под закрилата на  закона. В Наказателния кодекс има разпоредба, която иска да защити животните от жестокостта на хората. Но разпоредбата е твърде тясно скроена, за да обхване всички случаи на проявяваното към животните безсърдечие. Ала възможно ли е от друга страна да очакваме предвидената законова  защита на животните да се постави в ефективно действие. При такива прокурори като Цацаров не очаквайте това да стане. Цацаров и човечността в действие! Това може да го има само като виц.
 В отношението си към животните ние даваме израз и на отношението си към човека. Категорично лош човек е онзи, който причинява каквото и да е страдание на друго живо същество. Жестокостта, проявявана към хората, преди това е намерила израз в жестокостта, проявявана към животните. Проследете битието на човек, проявил жестокост към някого от човеците, и ще установите, че в по-близкото или по-далечното минало той е проявявал грозна жестокост и към някое животно.
В Горни Богров видяхме жестокостта на хората към животните, но всъщност видяхме жестокостта на хората към хората, т.е. жестокостта на обществото, в което живеем.
Ние сме без съмнение едно жестоко общество. Как наистина да определим обществото, в което една акушерка, т.е. жената, именно която пуска новородените по дългия път на живота, преднамерено ги наранява? Всеки ден животът ни поднася различни прояви на жестокост. Деца убиват деца. Майки продават децата си или просто ги изоставят. Проявява се и институционална жестокост. Идете в някой дом за изоставени деца и ще се уплашите от проявяваното там безчовечие. Вместо дом на любовта вие ще видите дом на убийственото безразличие към съдбата на настанените там нещастни деца. Не е по-добро положението и в домовете на стари хора, останали без близки и без средства за посрещане на елементарните си нужди.
А не е ли жестоко проявяваното от държавата отношение към ветераните на труда, към ония, които построиха една процъфтяваща България, а днес са оставени да преживяват с пенсия от 150-200 лв. Те оцеляват ден за ден, изложени при това на постоянната опасност да бъдат насилени от престъпници, способни за 10-15 лв. да ги ограбят и убият. Ята от мошеници са плъзнали из цялата страна с гнусното намерение да измамят хора, които в своето отчаяние са готови да повярват на всяка красиво поднесена лъжа. Измамата е все пак някаква надежда. Нашата държава, която прахосва милиони, за да пази няколко високопоставени лентяи, не намира необходимите средства да защити хората на честния труд. А не е ли проява на жестокост да оставите цели райони от страната без всякаква здравна помощ?! Истинско престъпление е да предоставите здравеопазването на една очевидно неврастенична особа, подчинена изцяло на своите извратени представи за социалната действителност.    
Човекът, неговият живот, достойнство и имущество се оказват извън господстващата днес ценностна система. Основата на ценностната система днес е не човекът, а парите. Там, където има пари, и особено много пари, там не очаквайте прояви на човечност. Прочетете отново разказа на О'Хенри, за да си припомните онези превърнали се в класика думи, с които един от двамата бандити, ограбили "Залес-експрес", отказва да качи на своя кон партньора си в извършения грабеж: "Боливар няма да издържи двама ни", след което го застрелва. Това е максимата, по която днес живее целият капиталистически свят: "Боливар няма да издържи двама ни", казва по-силният и без колебание убива по-слабия.
Жестокостта на системата се проявява и в международните отношения. САЩ и НАТО, тази престъпна военна организация на Запада, преследвайки своите имперски цели, през последните години подложиха на унищожение цели народи. Те предизвикаха т.нар. цветни революции и хвърлиха във взаимно изтребление народите на Украйна, Либия, Ирак, Египет, Сирия, проявявайки готовност да смажат всяка проява на неподчинение. Те са зловещите сили на един подземен нечовешки свят, демони, изскочили от тъмното битие на ненаситната алчност.
Тези дни, като се зачетох за кой ли път във великолепната книга "Присъствия" на големия  художник Христо Стефанов, открих там и 66-ия сонет на Шекспир. Прочетох го и разбрах защо Христо е решил да го използва в книгата си.  Невероятно е, но е факт, че преди повече от 400 години Шекспир е видял какво всъщност представлява днешното наше общество.
 
Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.       

Повече от тъжно е, че това, което Шекспир е успял да прозре преди няколко века, днес хиляди наши граждани не искат да видят и продължават да се водят по ума на онзи, на когото единствената гордост е, че е бил погален не от един, а от трима папи.
Докога, българи, ще търпите властта на  хора, недостойни дори да вържат връзките на обувките ви?!